Опасни отсечки в страната: Защо пътят Русе – Бяла от години остава рисков?

/КРОСС/  След поредния фатален инцидент на един от най-опасните участъци в страната - пътят Русе - Бяла, експерти отново настояват за по-бързо изграждане на магистралата и призовават шофьорите да бъдат по-внимателни и да не подценяват умората зад волана. В петък четирима души, сред които и дете, загинаха при тежка катастрофа между товарен камион и миниван. При инцидента оцеляха още един възрастен и едно дете, които бяха настанени за лечение в болницата в Русе. Заради тежката катастрофа участъкът остана затворен с часове, а движението беше затруднено от километрични опашки.

Поредният трагичен случай отново постави на дневен ред въпроса защо отсечката Русе - Бяла продължава да бъде сред най-опасните в България. Пътният експерт и вещо лице към Окръжния съд инж. Свилен Костадинов обясни, че причините са както в особеностите на трасето, така и в поведението на водачите:

Първо трябва да започнем с условията на движение, пред които са изправени водачите в този участък. Трасето е с големи наклони на изкачване и спускане, с остри завои и хоризонтални криви, преминава през различни участъци с различни ограничения. Освен това по-голямата част от пътя е двупосочна с по една лента за движение във всяка посока. Именно заради тези условия често се предприемат рискови изпреварвания с навлизане в насрещното движение, което води до много тежки пътнотранспортни произшествия.

По думите му през летните месеци рискът допълнително нараства заради значително по-големия трафик:

През летния сезон пътят е много по-натоварен с хора, които пътуват както транзитно през България, така и между северната и южната ни съседки. Увеличава се броят на леките автомобили, мотоциклетите и селскостопанската техника. Немалко от произшествията са свързани и с напускане на пътното платно и удари в крайпътни дървета.

Според експерта важен фактор за тежките катастрофи е и умората на водачите, особено на тези, които преминават транзитно през страната:

Водачите на товарни автомобили имат контрол върху времето за управление чрез тахографите, докато шофьорите на леки автомобили често си позволяват да карат повече от 10 часа без достатъчна почивка. Доказано е, че на всеки четири часа и половина една почивка от 45 минути подобрява работоспособността. Продължителното шофиране нарушава възприятията и забавя реакциите на водачите, което създава предпоставки за тежки инциденти.