Колко чиста и достъпна е водата в България?

/КРОСС/ На Световния ден на водата - 22 март, обръщаме внимание на най-ценния ресурс, без който не можем. Въпреки че България се смята за богата на води, предизвикателствата пред чистата питейна вода у нас са по-големи, отколкото изглежда.

Проблеми с водата в България

Свикнали сме да чуваме, че България е богата на води, но според учени, това твърдение може да е подвеждащо. 

Неотдавна проф. Емил Гачев разказа в подкаста Ден, че 75% от годишния воден ресурс, с който се смята, че разполагаме (близо 100 млрд кубични метра) се падат на р. Дунав. Това е вода, която преминава през територията ни, без да я използваме. 

Така реалните ресурси, с които разполагаме за битови нужди, за земеделие, а и за енергия, са "около 18-19 млрд. куб. метра за година" като в последните години те са били и по-малко. 

В същото време повече от 20% от територията ни е заета от карстови райони, в които водата непрекъснато слиза по-дълбоко. 

Съществуват и проблемите със замърсяването на сладководните води.

В края на 2024 г.  Европейската комисия предяви иск срещу България пред Съда на Европейския съюз за неспазване на задълженията за събиране и пречистване на градските отпадъчни води. Ангажимент, който е трябвало да изпълним до 2010 г. 15 години по-късно у нас все още 30 големи града  (с над 10 000 жители) нямат качествено пречистване на отпадните води и не успяват да осигурят стриктното им пречистване преди заустване в чувствителни зони. 

Въпреки че няма скорошна информация, проучване от 2013-та показва, че само 3 % от малките населени места имат канализация. Какъв процент от домакинствата разполагат с лични пречиствателни станции е въпрос, който ще оставим отворен.

Друг източник на замърсяване са отпадъците, които продължаваме да виждаме на купчини в постоянно роящите се незаконни сметища сред природата, а и превърналото се в традиция обикновено изхвърляне на опаковки от храни и напитки. Последното  допринася за замърсяването с микропластмаса на почвите и водите. 

Водопреносната мрежа - с негодна за пиене или без вода. 

На този фон - много домакинства, особено тези от малките населени места разчитат на питейна вода за поливане на личните си градини, в които отглеждат прясната си храна. В същото време все повече стават населените места у нас, в които водоснабдяването е ненадеждно или нередовно. По данни от август 2024-та само тази година повече от половин милион души и над 300 населени места у нас са били на воден режим. 

Не са малко и случаите, в които Районните здравни инспекции са отчитали завишени норми на различни вещества и микроорганизми, които правят водата негодна за пиене. 

Така например повече от два месеца ( в края на 2024 и началото на 2025) водата в Шумен и няколко близки села бе негодна за пиене и готвене. В различни периоди за последната година водата е била негодна за пиене и в много други малки или по-големи населени места като най-често от  Районните здравни инспекции откриват повишени количества на колиформи, нитрати, както и различни тежки метали.

Проблемите са различни, но са разпространени в цялата страна (особено най-честите - колиформи и нитрати), а решения не се намират с години. 

Едно възможно решение

В тази ситуация, когато централното водоподаване е ненадеждно, а понякога и опасно за здравето на хората са още по-ценни обществените чешми извън населените места, създадени преди десетилетия, които често се захранват от естествени извори или подпочвени води.  

Тяхното поддържане и възстановяване, където е необходимо и възможно, могат да осигурят на хората алтернатива на водоснабдителните системи. Разбира се, водата в тези чешми също трябва да се тества, защото те често са в близост до селскостопански постройки или ниви, от които могат да се просмукват органични вещества, които да влошат качествата на водата. 

Възстановяването на селски чешми включва почистване на каптажа  и изграждане на защитни зони около водоизточника. Оценката на растителните видове и допълнително залесяване са други важни стъпки за задържане на водата и подобряване на качествата ѝ.

В последните няколко години, ние от Българска фондация Биоразнообразие прегърнахме тази инициатива, защото освен че са важни места за хората, тези чешми, които са извън населените места и край които се образува и микро-влажна зона (от оттичащата се от коритата вода) са изключително важни и за дивата флора и фауна, особено с оглед на повишаващите се температури и засушавания. 

Добър опит

След като възстановихме чешми в тополовградското село Орешник, през 2024-та насочихме усилията си към районите на Костинброд и Провадия, благодарение финансиране от частна фирма - Cargill, а повече за проекта можете да научите тук. 

Избрахме тези два района, където е имало доста проблеми с водата във водопреносната мрежа през последните години. Но предизвикателствата и на двете места са големи, защото и районите са карстови.  

Карст

Карстовите терени са изградени предимно от варовикови скали, които лесно се разтварят от дъждовната вода. С времето в тях се образуват сложни системи от пещери, пропасти и подземни реки.

Ако даден водоизточник (например извор, река или чешма) разчита на такъв карстов воден поток, промяна в подземната система може да доведе до внезапното изчезване на водата. А такава промяна може да се случи естествено с времето, но може и да е причинено от човешки дейности - като прекомерно изграждането на кладенци, сондажи или масово водочерпене, както и заради инфраструктурни проекти като кариери и пътища, които могат  да нарушат естествените водни пътища.

В същото време карстовите води са много податливи на замърсяване, което веднъж навлязло в мрежата от пукнатини е трудно за овладяване. 

Теренни проучвания

Въпреки предвидимите трудности, през пролетта на 2024-та започнахме поредица от теренни проучвания на села в двата района.

Търсихме чешми, които да са важни за местните хора, където се знае, че водата е изворна, ползват се за водопой на стопански животни, но и са важни за дивите животни. Интересните растителни видове край тях също носеха бонус точки. Така обиколихме повече от 30 чешми - някои в центъра на селото, други трябваше да търсим в продължение на часове, за да открием буренясали, пресъхнали и без следи от човешко присъствие в последните години. 

Повече може да видите в поредицата ни Теренен дневник.

Малко по малко стеснявахме кръга - трябваше да изберем по три чешми и по една влажна зона, които да възстановим във всеки район. 

Работа с експерти

Избрахме своите фаворити благодарение на експертните наблюдения на ботаници и зоолози, които ни придружаваха в експедициите. Така например в чешмата край с. Неново (Провадия) доц. д-р Антоанета Петрова откри папрат, която сама по себе си не е рядка, но за Североизточна България си е направо бижу. Друга ценна находка беше чешма в с. Равна, богата на много видове мъхове. А най-любопитното за доц. Петрова бе един екземпляр възлестоцветна целина, който тя откри пред коритото на Вълювата чешма край Аврен. 

Не бяха малко находките и от района на Костинброд, сред които една от най-ценните беше жълтокоремната бумка, която открихме във влажна зона в местността Езер. 

Разбира се, през цялото време ни помагаха местни хора, които пазеха спомена за тези стари чешми като места, край които е кипял живот. 

Накрая запретнахме ръкави - е, не ние, а опитните майстори, които открихме и през есента на 2024-та започнахме възстановяването на чешмите край Костинброд и до края на годината вече имахме две завършени чешми - край Младенова махала и местността Езер край с. Бучин проход.

А със затоплянето на времето през 2025-та започнаха ремонтите край Провадия като началото поставихме с реновирането на две чешми в сърцето на с. Равна. Вече са поставени дренажни тръби, които да отвеждат водата от чешмите в близкото дере, коритата на голямата чешма са почистени и подмазани отвътре и предстои поставянето на плочи, които да позволяват свободно движение край чешмата. 

Все още ни предстои доста работа, но сме готови да я свършим и се надяваме така да мотивираме местните хора по-често да се отбиват край чешмите, да си спомнят за предците си, които са ги съградили и да ги пазят като наследство, което да предадат на децата си.

А животът, който със сигурност ще избуи край тях, се надяваме да вдъхнови още много хора да го пазят.