Очакват се смени в кабинета "Борисов"

Огнян Минчев и Андрей Райчев в интервю за предаването "Тази сутрин" на БТВ

Водещ: Сега, Огнян Минчев и Андрей Райчев, двама от анализаторите, с които страната разполага, с прогноза за 2012 година. Първо за много години, добре дошли. Да започнем от това, което започва да набира скорост като коментари. Не знам дали ще стане и като дежурна дъвка, или напротив – ще се сбъдне, а именно, че предстоят катаклизми през тази година до степен такава, че ще има отново избори. Не ни стига, че ходихме през  2011 година до урните и сега ще има предсрочни избори. Най-общо тезата е следната – ГЕРБ така ще спечели повече гласове отколкото ако чака редовните избори през 2013 година. Това между другото е ваша теза.

Огнян Минчев: Да, споделям тази теза. Не е необходимо да има кой знае какви катаклизми, за да бъдат предизвикани предсрочни избори през 2012 година, наистина ще бъде доста трудно за ГЕРБ да спечели едни избори, ако те бъдат проведени в редовното за това време – късната пролет на 2013 година. Предстоят две зими, не се очертава край на международната финансова криза, в България нещата не вървят добре от икономическа гледна точка. Това е едно. Второ, самата динамика на политическия процес до голяма степен предполага една подобна стъпка и правителството на СДС от 1997-2001 година, и правителството на НДСВ от 2001-2005 година можеха да вземат втори мандат ако бяха предизвикали предсрочни избори преди края на мандата. Според мен, има поредица от добре обосновани предпоставки за това да бъдат предизвикани избори през тази година. Друг е въпроса, че според мен,  и премиерът и официалните представители на ГЕРБ като цяло ще отричат подобна възможност дори и да имат представа за положителните и страни.

Водещ: След малко ще развиете в повече детайли едно такова предположение, до какви коалиции може да се стигне в такава ситуация, оформя се и нов политически субект – партия на Меглена Кунева, но преди да ни кажете тези детайли, смятате ли господин Райчев, че това ще се случи?

Андрей Райчев: Вероятността за това нараства, решително нарасна поради една много проста причина. Президентът на страната след двадесет дни ще се казва Плевнелиев и Борисов в този смисъл няма да бъде застрашен, ако направи такива избори, тъй като те винаги минават през служебен кабинет. Няма да бъде застрашен неговите противници да дойдат на власт, макар и за малко, но по време на избори, което би било катастрофално. В този смисъл досега той бягаше от тази мисъл, докато сега то е реална възможност. 

Водещ: Отворена е магистралата, така да се каже, за това действие?

Андрей Райчев: Да речем, едното платно е отворено. Аз съм скептичен на темата по простата причина, че ако след тази зима... да видим календара, има всичко на всичко три възможности – редовни избори, както си е -  другата пролет, предсрочни – тази пролет, и предсрочни – тази есен. Това са. Тъй като есента, ще бъде някак си глупаво, шест месеца преди редовните да се образуват предсрочни, няма да звучи и няма да се разбира... това казвам, значи април, май трябва да се обяви тази работа. По неподходящо време за всеки управляващ в България от това, след зимата да обяви да започнат избори – няма, тъй като рейтингите на всички политици въобще, на тези, които управляват България ,през март месец достигат своята долна мъртва точка за годината, което се случи през април миналата година пак, на Борисов. В този смисъл, вижда ми се абсурдно, освен това, както и да завършат тези избори, по-луксозна ситуация за управление, от гледна точка на мнозинства – няма да получи ГЕРБ.

Водещ: Но дали няма да е по-луксозна от тази, която би била при редовни избори?

Андрей Райчев: Най.вероятно ГЕРБ ще слезе от еднолична власт, в крайна сметка. Дали те си правят илюзия за втори мандат, това ми се вижда толкова илюзорно... Възможността въобще да получи четири години власт...ми се вижда абсурдно...

Водещ: А кой, някоя коалиция ли? Между другото, Лютви Местан имаше едни изказвания и твърдения, че 2012 година ще има надпартиен, експертен кабинет с тезата, че не може еднопартийно да се устои...

Огнян Минчев: Гладна кокошка просо сънува, по отношение на конкретния ви цитат...

Андрей Райчев: Само че, господин Минчев, кой е гладната кокошка не е ясно. Лютви Местан има предвид гладната кокошка – народа. Значи ако те тръгнат да правят реформи, тези реформи са така болезнени, казвам на Местан, че той просто няма да посмее да ги препише на себе си и ще иска нещо по-...

Огнян Минчев: Нека да бъдем реалисти, последна година от мандата никой не прави реформи, това едно. Второ, пролетните избори наистина са рискови, от това, което казвате, освен ако са късно пролетни, но съвсем спокойно биха могли да бъдат и есенни, за да предотвратят още една зима при управлението на ГЕРБ, което би означавало наистина спадане на рейтингите вече сериозно.

Андрей Райчев: Не е невъзможно, казвам аз също, не е невъзможно.

Водещ: Доста отчайващо прозвуча това, че никой не прави реформи към края на мандата. Обяснява се през цялото време, че това е плюса на това управление, че то, въпреки социалното напрежение, протести, блокади, няма друг изход и ще ги прави.

Огнян Минчев: Сега, аз лично съм скептик относно една подобна позиция. Заслугата на ГЕРБ е в едно стриктно спазване на финансовата стабилност, по-стриктно отколкото се изисква от България. Но, зад това стриктно спазване на финансовата стабилност, на бюджетната дисциплина и баланси, според мен, няма някакви особени трансформации на публичните политики в България, нещо повече. Публичните политики в България са в изключително лошо състояние. Няма стратегии за публични политики в България.

Водещ: Говорите за някакъв растеж ли, нещо да се произвежда реално, да се променя...

Огнян Минчев: Не говоря за някакъв растеж, говоря ви за съвсем конкретни неща. Говоря ви за неща, свързани със следното – ходили ли сте скоро на лекар, имате ли представа какво представлява българското училище, имате ли представа какво представлява Северозападна България? Имате ли представа, че два милиона души  напуснаха България през последните двадесет години и това продължава? Ако този процес продължава, защото примерно след Първата световна война един милион унгарци напускат Унгария, един милион гърци напускат Гърция, но  с това се приключва. България вече повече от двадесет години се напуска от своите най-активни, перспективни, млади, образовани и т.н. граждани. Всичко това, което ви изброих изисква конкретни стратегии, конкретни публични политики, с оглед да се създадат предпоставки за обръщане на тези тенденции.

Водещ: А вие не виждате нищо в тази посока?

Огнян Минчев: Не виждам подобни стратегии, не виждам подобни стратегии в полето на политиката да бъдат осъществявани, най-малкото неефективно.

Андрей Райчев: Много съм близо до това, което господин Минчев казва. Просто ще добавя от другата страна нещо. България въобще не се занимава с бъдещето, а само крепи сегашното положение и то бавно се влошава във  всички тези отношения, които Минчев спомена. Искам да ви обърна внимание, във вестника който държите – вестник „Преса”, където днес му излезе първия брой, „Галъп” има анализ по въпроса и ще го резюмирам. Ако направим реформа в БДЖ, това значи да съкратим хора, най-малкото, многото е, че много хора ще останат без маршрути, без превоз, стотици хиляди хора. Да направим реформа в болниците, означава да закрием болници. Да направим реформа във ВУЗ, значи да намалим броя на студентите...

Водещ: А какво означават тези неща – съкращаване и рязане на хора без... нищо повече?

Андрей Райчев: Защото нямаме..., не произвежда България толкова, да има толкова развита социална сфера, колкото шокиращо да ви прозвучи това.

Водещ: Как да произвежда?

Андрей Райчев: Нашето производство, което между другото е най-голямото в историята на България, не знам дали си давате сметка, това е факта – и в селското стопанство, и в индустрията, никога не сме произвеждали повече – не стига... Нашата производителност на труда не стига, за да покрие тези социални разходи, това е положението. За съжаление, това е положението. Това не положението само в България, това е положението в цяла Гърция, в Италия и дори в Германия и в Англия. Това е положението в Европа, в новия свят, когато се появи китайският работник, индийския работник, бразилския работник.

Водещ: Това е омагьосан кръг, говорите, че не стига производството за покриване на социалните разходи, а ние сме на ръба на мизерията по отношение на социалните плащания?

Андрей Райчев: Така си мислим, значи ние си мислим, че сме на ръба на мизерията, но в Китай живеят много по-зле, а работят повече, разбирате ли? Това е, това е ситуацията. Значи, ние казваме – голяма, кризисна година, тя беше кризисна само за богатия свят. Ние сме елемент от този богат свят, ние живеем на едно ниво, което не може вече да защитим. Това е положението и в САЩ, и в Европа, в България, но не в Китай, не в Бразилия, не в Индия. Трябва да свикваме с тази ситуация. Ние трябва да работим повече и да живеем малко по-лошо, това е положението. Като европейци ви го казвам, не като българи само.

Огнян Минчев: Значи ние не може да спасим едновременно БДЖ, „Кремиковци”, всичко останало от списъка, но ние не може да се откажем и не бива да се отказваме от възможността да водим публични политики. Тази гледна точка върху икономиката – пазарът определя всичко, която е господстваща в последните тридесет години и последните няколко години си отива, от тази гледна точка, на практика доброто за обществото е това, което е  съвкупността от всички вектори на пазарните интереси, тоест, доброто за обществото се получава автоматично от пазара. Това не е вярно. Ако това беше вярно, нямаше да има нужда от политика, нямаше да има нужда от демокрация, нямаше да има нужда от държава. Необходима е автономна публична политическа сфера, в която да се задават приоритети, които не са пряко пазарни. Защото ако хората ви бягат на Запад, на Изток, или няма значение, вие трябва да направите нещо извън пазара, за да спрете това бягство от България. Ако хората ви измират не пропорционално спрямо съседите, спрямо региона, спрямо света, поради лошо здравеопазване вие трябва да направите нещо като публична политика, за да реформирате това здравеопазване. Не става въпрос да загърбите пазара, става въпрос да го допълните.

Огнян Минчев: Водещ: Дайте примери, по-конкретни, които да подкрепят този извод?

Всякакви примери, значи приоритетно трябва да се работи върху определени сектори на образованието, върху определени сектори на създаване на работни места, върху определени сектори на създаване на определени мрежи от условия, които да задържат млади, перспективни хора в България, примерно.

Водещ: Ще умее ли правителството добре да  отговаря с външни фактори на проблемите, които ще настъпват и сферите, които са бомба със закъснител? Или мина времето на това обяснение с външни фактори, само и единствено.

Андрей Райчев: Аз не виждам в България какво има да се обяснява. България от всички европейски страни, с изключение на Естония, в смисъл ние с естонците, естонците са по-добре от нас и ние сме единствените две страни без дълг на този континент, или поне с малък дълг. Всички останали са затънали в гуша от дългове, които тръгват да не могат да връщат.

Водещ: Това голяма гордост ли е затягането на колана или липсата на дългове...?

Андрей Райчев: Голяма гордост е. България съществува сто тридесет и няколко години..., не мога в момента да сметна, за тези сто и тридесет години, за пръв път последните десет, това започна при Костов, продължи при Симеон Сакскобургготски, при Станишев, и сега продължава, това наистина може да бъде гордост. Четири, съвсем различни правителства, направиха така, че България няма дългове, за пръв път в историята си, въобще. Ние щом се основаваме, значи, в деня на основаването си, ние веднага взимаме заем, голям тогава, за да се бием за нашите македонски братя... тези всичките илюзии и безумия на българската история, и никога не излизаме от ситуацията да дължим, да дължим и никога да не можем да си платим дълговете. Ние нямаме дългове в момента, почти.

Водещ: Това историческо погледнато звучи добре, но в рамките на един човешки живот... хората остаряха...

Огнян Минчев: Всичко това е вярно, но все пак, нека да имаме предвид следното. В крайна сметка липсата на дългове и балансиране на възможно най-ниско равнище на бюджет, не могат да бъдат единствените ценности в развитието на една държава, на една нация. Защото балансираният бюджет на практика, е балансиран по начин, който ощетява десетки публични политики, за което става дума, и ги прави невъзможни. Балансираният бюджет е нещо изключително важно, но недейте да забравяте, че през целия период, който Райчев спомена – и по времето на Костов, и по времето на НДСВ и след това на Тройната коалиция, и сега, бюджетен дефицит няма, има бюджетни излишъци. Източването на държавата става не през бюджетни дефицити, а през бюджетни излишъци. Тоест, елитите продължават да живеят луксозно и свръх луксозно, а въпреки тези балансирани бюджети, така наречените бюджетни ограничения, са само за така нареченото простолюдие. Трябва малко да бъдат обърнати нещата. Трябва да има приотизиране. Може да има преструктуриране на бюджета, може да има определени безопасни лимити на бюджетни дефицити – 3 процента е Пакта за стабилност, който вече разбира се е в миналото, но публични политики трябва да има. В противен случай се получава това, което е известно от 1001 нощ, за Настрадин Ходжа, който тъкмо научил магарето си да не яде,  и то в взело, че умряло.

Андрей Райчев: Не от 1001 нощ, но от достатъчно авторитетен източник, наистина, съгласен съм, но  знаете ли, аз все пак си мисля, че е огромно наше постижение. И това го постигнахме 90-те години главно, когато си гладувахме тези неща. Не бива да задлъжняваме, не бива да задлъжняваме. Не бива да прехвърляме..., като не можем да си решим..., нашето поколение като не може да си реши въпросите, да започва да заробва децата...

Водещ: Няколко минути за прогнози за събития, които очакваме тази година, именно – смяна на караула, не на караула – на президента. Стъпването в длъжност – очаквате ли сблъсък в БСП лидерски, сериозен, и то ще отслаби ли допълнително партията? И другото, което искам да коментирате – евентуалната поява на партия на Меглена Кунева? Очаквания, че това ще е нов балансьор или опит да се направи нещо като ново ДПС, незаобиколим фактор, без който няма да се съставят лесно коалиции, да не може да се прескача?

Огнян Минчев: Според мен, потенциалният лидерски конфликт в БСП получи своето частично разрешение с избирането на Станишев начело на Партията на европейските социалисти. Той получи един голям бонус в този предстоящ конфликт и според мен, на терена на БСП ще се сблъскат две противоположни вече, ясно изразени визии за тази партия. Визията на Първанов, която пак ще бъде от типа отечественофронтовски някакъв, патриотарски, широк съюз, коалиция от БСП с някакви номинални, измислени малки партийки като Коалиция за България. Това ще бъде гледната точка на Първанов, която ще го заведе в крайна сметка до възможно споразумение с ГЕРБ за следващите избори. И алтернативата, която Станишев ще се опита да представи. Шансът на Станишев е да заведе БСП повече в ляво, една категорична лява алтернатива, по модела на европейските социалисти. Защото те също искат в последната година-две, да разгърнат подобна алтернатива на  дясното управление, днешното управление на Европа, и по този начин в рамките на БСП ще бъде очертана тази ясна алтернатива. Струва ми се, че позицията на Станишев, по лесно обясними причини, ще бъде по-популярна и вътре, в рамките на самата партия. Това не означава, че Станишев ще съумее да модернизира партията, в степен, да я направи нова, привлекателна, основна политическа сила, тя постепенно си отива към десетте процента. Но независимо от това, дали ще бъде 15-20 или 10 процента, тя може да бъде ефективна партия, може да остане и в сегашното междуцарствие, в което се намира вече десетилетия. 

Водещ: Повдигнахте вежди, господин Райчев?

Андрей Райчев: С част от това съм съгласен, главно с това, че според мен, до следващи избори, господин Станишев си закрепи властта отчетливо. Никой не очаква на президента Първанова да му дойде в главата да предизвика този авторитет, заради избора разбира се, за шев на европейските социалисти и заради много доброто представяне на президентските избори.

Водещ: Партията на Кунева, има ли шанс да осребри тези немалко гласове, които получи, лично тя?

Андрей Райчев: Това зависи от едно обстоятелство – какво правят те? Ако те правят центристка партия, това е незаобиколимия фактор,  за който говорите. Това са 300-400 хиляди гласа, без които не може да се управлява. Ако те правят дясна партия, тоест, поредното СДС, а като гледам сигналите, които излъчват, това правят – това няма значение, ще бъде поредното СДС. На поредни СДС-та сме се нагледали много, те винаги имат един и същи финал.

Водещ: Значи ще си влезе в парламента и ще бъде определен период от време?

Андрей Райчев: Да, от малкото фрагментирани неща.

Водещ: Да кажа само, че телефон 91 56 665 след няколко минутки, на края на нашия разговор ще отворим, за да коментират и зрителите какво очакват те от новата година и дали са съгласни с част от тези прогнози, които направихте вие.

Андрей Райчев: Само че, имаше един въпрос за господин Плевнелиев в президентството. Всъщност днес се състоя едно доста голямо  отстъпление на президентската институция, чета във вестника... Едно голямо отстъпление на президентската институция, което не се случи при никой президент. Току що разузнаването, доколкото разбирам, преминава в правителството.

Водещ: Има информация, че НРС ще премине на подчинение към Министерски съвет, а не...

Андрей Райчев: Това е опасна за страната концентрация на властта, върху секретните служби в ръцете на Бойко Борисов. Сериозно говоря, ако е така.

Огнян Минчев: Тази тема заслужава отделен разговор. Поначало тези институции по сигурността, като концепция трябва да бъдат организирани в държавата по един различен начин. В момента те просто са разхвърляни тук и там, концентрирани в ДАНС, деконцентрирани в други отношения и наистина проблемът стои. Сега, дали ще бъдат в правителството, дали ще бъдат под нечия друга егида, дали ще бъдат под някакъв друг начин, просто трябва да има дебат по този въпрос. Но, аз бих искал да се върна на въпроса  за евентуална партия на Меглена Кунева. В българския политически живот, дали идейно, дали идеологически тази партия ще стои по-близо до СДС, или по-близо до центъра, до бившето НДСВ не е основния въпрос. Основният въпрос е кой ще направи тази партия? Значи, Бойко Борисов той е един харизматичен лидер, но Бойко Борисов не тръгна да прави ГЕРБ, Цветан Цветанов тръгна да прави ГЕРБ в страната – от град на град, от село на село и т.н. Меглена Кунева не е човекът, който ще тръгне да обикаля градове и села, за да прави партия. На нея и липсва подобен човек, на нея и липсва изобщо инфраструктурата, която стои в основата на всяка една успешна партия. Да, тя има 480 хиляди гласа на президентските избори, има ги, но как ще бъдат организирани те, като партия, аз тук все още поставям един въпрос.

Водещ: Това е важният въпрос, смятате вие. Сега ще отидем към зрителите. Благодаря ви, слушайте и вие какво е провокирало и вашето участие и разговора, който току що проведохме. 91 56 665: Към зрителите – добро утро.

Зрител: Добро утро, честита нова година на целия екип на БТВ. Моето мнение за предсрочните избори, които евентуално биха се наложили в България е страхът на Бойко Борисов от Меглена Кунева да няма тя възможност да направи нова партия и по-бързо да му вземе властта. Това е моето мнение.

Водещ: Следващ зрител, добро утро.

Зрител: Добро утро, аз мисля, че този човек, който прекопирва Тодор Живков, не трябва да бъде на власт повече.

Водещ: Темата беше дали ще има предсрочни избори, според вас?

Зрител: Той не е за предсрочни избори, той е за прокуратурата.

Водещ: Благодаря, още един зрител, добро утро.

Зрителка: Искам да попитам господин Андрей Райчев на какво се дължи това, което той каза, че имаме най-високо производство като промишленост и селско стопанство?

Водещ: След малко ще отговори.

Зрител: Здравейте, в България предсрочни избори няма да има защото всичко е унищожено, абсолютно.

Водещ: Последен зрител, здравейте.

Зрител: Добро утро, защо се води тази полемика за тези предсрочни избори, след като според мен, нищо не е ясно, все пак.

Водещ: Благодаря за обажданията. Отивам към нашите гости сега. Въпросът към господин Райчев беше защо изтъква, че в момента имаме рекорд на производителност и на какво още?

Андрей Райчев: То не е в момента, то е през последните седем-осем години вече. Някъде към края на мандата на Сакскобургготски България достигна производство от 89-та година – и в индустрията и в селското стопанство произвежда повече. Особено в селското стопанство в момента – просто цъфти. Наистина е така...

Водещ: Това звучи странно на фона на трудностите, които ни съпътстват.

Андрей Райчев: Това не е вярно, това е описание на друга страна. Хората не са свикнали, че заводите са частни, това е.

Водещ: Вие, господин Минчев, последен коментар, чухте зрителите?

Огнян Минчев: Имате предвид за предсрочните избори?

Водещ: За предсрочните избори и въобще, начинът по който оценяват и политиците.

Огнян Минчев: В България по принцип негативизмът спрямо политиците е много голям, не е без основание този негативизъм. Но, извън това отношение трябва да имаме предвид обстоятелството, че през всичките тези двадесет години е имало периоди, в които България се е управлявала по-добре, и в които се е управлявала по-зле. И възможностите, които има в момента България, не са тези, които имаше в  средата на 90-те години.

Водещ: Благодаря ви, Андрей Райчев и Огнян Минчев.