Корнелия Нинова и Росен Плевнелиев за магистралите и икономиката на страната ни

Росен Плевнелиев: За Перник съм абсолютно сигурен, защото там има ясно споразумение. Това споразумение просто трябва да се спазва.

Водещ: А каква е гаранцията, че ще се спази?

Росен Плевнелиев: Гаранцията е, че на 26-ти има насрочена специална комисия, която ще бъде широко представена, общината, Пътната агенция, всички други институции, които подписаха това споразумение. Те ще минат по всички теми и ще преценят дали са отстранени всички точки или не. Между другото, Пътната агенция ще бъде така добра да удържи една сериозна сума от изпълнителя, докато се отстранят всички точки от споразумението.

Водещ: Значи Перник ще спи спокойно. И какво сега, ние завършваме 20 километра магистрала и сме щастливи, ще черпим, но това е и малко смешно, не мислите ли? Как в тази сага „Люлин” се оглежда цялостният проблем на българите с магистралите? Защо се оказа, че това ни е толкова трудно?

Росен Плевнелиев: В бъдеще ще ни бъде все по-лесно съм убеден, защото имаме приоритети, имаме план, имаме и технологията, с която да го направим, но преди всичко вече като че ли технологията, по която да го направим, но и преди всичко вече като че ли политически нещата стоят по друг начин, т.е. политиците, които обещават магистрали, ще трябва да произвеждат магистрали. В миналото всичко беше неподредено както трябва, объркано. Мога да дам конкретни примери. Например, когато на „Струма” през 2000 година един министър каза: „2004 година ще е готова”. 2002 година каза: „няма да е 2004 година, но 2005 година”. След това се оказа, че има достатъчно трафик и ще се прави на концесия, след това се оказа, че няма достатъчно трафик и ще се прави с еврофондове. Вие сами разбирате, че няма как тези неща да се случат. Спомнете си „Тракия”, където е една абсолютна и бих казал „грабителска” концесия забави тази сделка поне с шест години. Така че всичкото това има своя логичен край. Има обаче едно важно условие – а то е, политиците да приоритизират българските магистрали, независимо кой е на власт. В следващите десет години те могат да се случат, но е необходимо национално усилие и ясен приоритет. Второ, българските политици трябва да намерят подходящия модел за финансиране, който го има, но да го следват. И разбира се, да си изпълняват обещанията. И нещо много важно – да оставят всички останало в ръцете на експертите. А те да си гледат договорите, качеството и правилата, по които се правят.

Водещ: Вие имайте късмет само някой от вашите графици да не излезе. Както сте приоритизирали магистралите, само имайте този късмет.

Росен Плевнелиев: Това, че извадих тези графици беше едно голямо начало за българското строителство на магистралите, защото така има много повече демокрация и много по-голям контрол. Много хора ме съветваха да не го правя през септември месец 2009 година, те казаха: „ти си луд, ти казваш на всеки три месеца какво ще се случи по всяка една от тези магистрали”. Поех този риск в името на промяната. Сега се чувствам доказан, защото има по-голям контрол. А дори и да има проблем, да се забави ден-два, месец, драмата не е голяма, тогава, когато си честен и кажеш: „забавих се, защото…”

Водещ: Някак си при вас се съсредоточават и други приоритетни неща? Виждаме панелките. И там ли може топката да бъде подадена от едното правителство на другото, да прескочи мандатното мислене?

Росен Плевнелиев: Това може би с панелките дори е добрият пример – как топката от едно правителство може да отиде в следващото правителство. Защото лошият пример е „Люлин”. Само две изречения последно за „Люлин”. Тук пред мен е изказването на представител на Европейската комисия, който дойде през януари 2011 година, и той казва: „През 2008 година този проект ни изпълваше с отчаяние, той беше доникъде. Преживяхме какво ли не, всичко се беше объркало през тези години. Важното е, че сега сме на успешния финал”. Защо го казвам това нещо? Защото на „Люлин” ние не получихме като наследство това, което аз съвсем честно, слагам ръка на сърцето, мога да кажа, че получихме с този приоритизиран от предишното правителство проект за саниране на панелките, който ние ще довършим успешно. И този проект стартира от едно правителство, ще бъде довършен успешно от друго и получи европейски оскар.

Водещ: Европейски оскар?

Росен Плевнелиев: Европейски оскар в графата „Енергийна ефективност”.

Водещ: Защо така?

Росен Плевнелиев: Моят зам.-министър получи от комисаря една страхотна скулптура като доказателство за това, че България наистина може да извади проект, който има смисъл и в европейски аспект. Оттук нататък обаче в хоризонта на следващите две-три години, да, ние сме приоритизирали 63 милиона лева и сме направили нов модел, който се надяваме да прерасне в /…/ програма. За да се случи, следващите трябва да го поемат.

Водещ: Тоест хората какво трябва да знаят – трябва ли да се организират сами за тези панелки и какво ще загубят, ако не го направят?

Росен Плевнелиев: Държавата сервира на тепсията възможно най-изгодния модел, който някоя европейска държава до момента е правила. Субсидиите в много други държави са били 15-20-35%, ние договорихме до 50%. Първите проекти, в рамките на тези 50 милиона, субсидиите ще бъдат 50% от общата сума на инвестицията. Енергийното обследване ще бъде безплатно, за сметка на държавата. Структурното обследване за статиката на сградата ще бъде също безплатно, за сметка на държавата. Ще има проджект мениджъри, ще има консултанти, безплатно, за сметка на държавата. Какво още трябва да направим, за да може българите да разберат, че това е една сделка, която по никакъв начин не трябва да бъде изпусната от тях. Това е огромна възвръщаемост за обикновените българи.

Водещ: Трябва да намерят пари, но те ги нямат, особено тези, които са в панелките.

Росен Плевнелиев: Нека първо да ви попитам, ако вие инвестирате 5000 лева, за да санирате един апартамент от 75 квадрата, при което икономисате на годишна база от сметките си за ток и парно, доказано, 1220 лева. Та това е възвръщаемост от 25%. Аз питам българите – има 27 милиарда лева в банковите си сметки, с възвръщаемост лихви от банките – 6%. Защо не инвестират една малка част от тези пари при възвръщаемост от 25%? Второ, всъщност печалбата на бъдещето е много по-голяма, защото освен тази феноменална възвръщаемост, те ще удължат живота на панелките и ще подобрят значително качеството на живот, а ще подобрят и ще повишат тяхната стойност. Тоест те печелят много, много повече от тези 25%.

Водещ: Дано имат пари обаче да се включат в това. Защото пак ви казвам, тези, които са в панелките, нямат.

Росен Плевнелиев: Помислили сме и за тези, които нямат. Тези, които нямат пари, държавата ще отдели един фонд от 13 милиона лева, сега е пилотно, така че те ще могат да получават гаранции или кредити при ниски лихви. Така че сме помислили за всички. Но все пак, необходимо е елементарното усилие да вземат решение, минимум с 2/3 и оттам нататък да дойдат при съответно структурите, които ще отговарят за програмата, за да стартираме бързо.

Водещ: Да се върнем на първия приоритет. Като ви каже опозицията, че хората не ядат асфалт, вие сте си подготвили поне три-четири умни отговора на този въпрос. Не са ли прави обаче, хората наистина не ядат асфалт?

Росен Плевнелиев: Хората не ядат асфалт, но ако няма асфалт, няма да има изобщо какво да ядат. И аз тук ще ви кажа две конкретни цифри, много ясни. Унгария за едно тримесечие, гледах цифрите й, изнася 20 милиарда, България изнася два милиарда. България е десет пъти по, бих казал, неефективна, отколкото Унгария. Защо? Защото Унгария още в началото на 90-те години си построи магистралите, когато имат магистралите, идват стоките, идват камионите, идват фабриките, идват складовете, идват работните места. Когато България тотално е забавила този процес, вие виждате в момента резултатите. Второ, магистралите имат директно отражение в демографията на един регион. Имате магистрала, имате хора, които стоят там. Имате фабрики, имате работни места. Нямате магистрала, виждате какво се случва в Северна България. И нещо много важно, крайно време е опозицията и всички, които тръбят и правят връзката между асфалт и пенсии, да престанат с това нещо, защото асфалтът не се плаща от бюджета и няма нищо общо с пенсиите. Асфалтът се плаща по линия на еврофондовете, а тези пари не могат да отиват за пенсии.

Водещ: Ще престанете ли, г-жо Нинова, много кратка реплика?

Корнелия Нинова: Не, защото например в случая с АМ „Люлин” се наложи парламентът да отпусне средства от Националния бюджет в размер на около 80 милиона за нейното довършване, т.е. става въпрос и за национални пари. Тук аргументът на г-н министъра не е съвсем точен. Но ако може и един коментар да направя.

Водещ: Да.

Корнелия Нинова: Г-н министър, вие вчера направихте едно разумно изказване, че в националните приоритети трябва да има приемственост. Сега не приемам самочувствието ви, че 40 години нищо не е правено и че едва ли не от вас започва строителството на магистралите. И моля да ми отговорите на един такъв въпрос – вярно ли е, че предишният кабинет е въвел в експлоатация 114 километра магистрали, от които „Тракия” – 76, „Хемус” – 12, „Струма” – 22 и „Марица” – 24? Да или не, вярно ли е?

Росен Плевнелиев: Веднага ще ви отговоря, да, минус четири километра, защото на „Струма” не са 22, а 18 километра.

Корнелия Нинова: Добре. Вярно ли е, че нещо е правено по този въпрос…

Росен Плевнелиев: Нито един от тях не е законен. И отново нека да разсеем елементарното погрешно, как да кажа, отново мнение, което вие налагате на нашите зрители и слушатели – не съм казал, че ние стартираме. Аз казах, че ние завършихме първата магистрала на България. Не съм казал също така, че всичко започва от нас. Ако някой е чул аз да съм казал такова нещо… Не съм го казал.

Корнелия Нинова: Вярно ли е, че АМ „Люлин” я заварихте на 41% изпълнение?

Росен Плевнелиев: На 33%, разполагам с конкретните данни за това.

Корнелия Нинова: Добре. Може и да съм сбъркала с цифрите. Но мисълта ми е, че и предишният кабинет има принос в това, което се случва.

Росен Плевнелиев: Разбира се. Но отново се връщам на тази тема – аз не казвам, че предишните не са правили нищо. Но статистиката показва, че предишните за 20 години са направили 170 километра магистрали. Ние вече строим 176 километра магистрали за две години. Няма как да не се гордея с тези цифри. Но не казвам, че предишните не са правили нищо.

Водещ: Добре. Още един въпрос ще ви задам малко по-късно по въпроса за икономиката. Искам обаче да чуете нашия разговор с Корнелия Нинова, защото, доколкото разбрах, БСП обсъжда управленски проекти вече в тази област. Така ли е, г-жо Нинова?

Корнелия Нинова: Да.

Водещ: Защо? Готвите се да управлявате ли?

Корнелия Нинова: Обсъждаме 18 управленски проекта във всички важни сфери на живота, които през юни или юли ще бъдат обобщени в обща управленска програма. Тази програма ще бъде основа за изборите, местните и президентските, през тази година. Например, управленският проект „Местно самоуправление и регионално развитие” ще служи в кампанията за избори на кмет и общински съветници. Или проектът „Национална сигурност и външна политика” може да служи на един кандидат за президент и вицепрезидент.

Водещ: Има ли алтернатива в икономиката, какво казвате вие по този въпрос?

Корнелия Нинова: Ние казваме, че има алтернатива.

Водещ: Каква?

Корнелия Нинова: За мен беше важно, че на обсъждането, което направихме в НДК и на което присъстваха много независими икономисти, включително и десни, граждански сдружения и работодатели, един от общите ни изводи, защото имахме и различия, беше, че има алтернатива на сегашната политика.

Водещ: Каква?

Корнелия Нинова: Вторият ни извод беше, два – три са, ако мога да ги спомена, че  е необходима по-засилена роля на държавата в икономиката, в съвременен и пазарен смисъл, т.е. държавата да създава условия за бизнес. И третият ни общ извод беше, че атомната енергетика има бъдеше в България.

Водещ: Тоест вие искате повече държава, така ли?

Корнелия Нинова: Да.

Водещ: А не смятате ли, че в момента има достатъчно?

Корнелия Нинова: В някои сфери да, но то е в грешна посока. Например, държавата в последните година – година и нещо, например, увеличи регулацията, увеличи таксите, въведе нови данъци, т.е. намеса на държавата в неправилната посока. За нас намесата би трябвало да е в друга посока – обратна, да се намаляват регулациите. Например, в предишния кабинет премахнахме 76 лицензионни регулаторни режими за облекчаване на бизнеса и за осъществяване на неговата дейност. Ние бихме искали намеса на държавата в посока, например конкретна мярка – да изплати всичко, което дължи на българските фирми от изпълнени поръчки, от ДДС и от акцизи. Това, което направиха колегите от 2009 година насам, беше голяма грешка. Задържането на плащанията към българския бизнес допринесе за задълбочаването на кризата в икономиката.

Водещ: Конкретен въпрос тогава, трябва ли да се приватизира „Булгартабак”, или ви става неприятно, като чуете тази дума?

Корнелия Нинова: Имам неприятни спомени. Имам лично неприятни спомени.

Водещ: Да, това ви костваше леко прекъсване в кариерата.

Корнелия Нинова: „Булгартабак” винаги е имал повече политика, отколкото е трябвало да има в един икономически субект.

Водещ: Да, това вие го усетихте върху себе си.

Корнелия Нинова: Да. Знам го от опит.

Водещ: Сега… Тоест вие тогава опитахте ли нещо да направите?

Корнелия Нинова: Да.

Водещ: И заради това ли ви махнаха?

Корнелия Нинова: Една от причините. Бяха няколко, това беше една от причините.

Водещ: Заради кого?

Корнелия Нинова: Заради начина на приватизация, който предложихме тогава – а той беше – продажбата на „Булгартабак” на Фондова борса.

Водещ: Кой беше против това?

Корнелия Нинова: Тогава в Министерски съвет „против” гласуваха министрите на ДПС.

Водещ: Вие сте жертва на ДПС, казвате, така ли?

Корнелия Нинова: Пресилено казано, но това са фактите.

Водещ: Добре. Сега какво трябва да се направи.

Корнелия Нинова: Смятаме, че правителството на ГЕРБ в момента прави пладнешки обир на държавни активи. Замислили са приватизация на около 15 предприятия, от които има златни български предприятия, печеливши. Тук при мен е планът за работа на Агенцията за приватизация за тази година. В този списък са: „Булгартабак”, „Техноекспорт строй”, „Терем”, „Арсенал”, остатъчните пакети от ЕРП-тата, „Българска роза”, „Орбита” и редица други предприятия. В плана са залегнали приходи от тази приватизация в размер на 240 милиона лева. Целият този златен пакет от български предприятия ще се продаде за жълти стотинки – за 240 милиона лева. Аз твърдя, че само „Булгартабак” струва много повече. Второто нещо, с което не сме съгласни е целта на приватизация. Целта е записана в Закона за бюджета – „няма приходи, икономиката е в криза, контрабандата расте, няма приходи за реализация на социални дейности, заради това продаваме държавни активи”. Това не би трябвало да е целта на една приватизация. На трето място – тази приватизация се извършва в разрез със закона, Законът за Сребърния фонд. Ние го създадохме и им оставихме там 1.4 милиона лева. Съгласно този закон всички приходи от приватизация отиват в този Сребърен фонд и се плащат за пенсии. Съгласни действията на ГЕРБ – всички приходи от приватизация отиват в бюджета, за да запълват дупката в бюджета. И третото, с което не сме съгласни е социалната цена на тази приватизация. Смятаме, че от тази приватизация ще останат доста хора на улицата без работа.

Водещ: Г-н Плевнелиев, какво ще отговорите на това – пладнешки грабеж ли подготвя правителството?

Росен Плевнелиев: Когато хвърляте обвинението за пладнешки грабеж, единствено и само базирано на една, бих казал, финансово-консервативна калкулация, това е тотално необосновано. Нека да видим какви състезания и какви процедури ще стартират и нека да видим какви резултати ще дойдат от тях. Защото в момента това е една консервативна оценка, в което няма нищо лошо, аз винаги съм бил привърженик да сме финансово консервативни, защото останалото го видяхме – харчове, милиарди, които се хвърляха през 2008 година на четири милиарда за един месец, със съмнителен ефект. Само още едно изречение. Това правителство, освен че е финансово-консервативно, е в интерес на всички български граждани. Вие трябва да знаете, че всичко, което е свързано с харчене, а не инвестиции, високо вдигнати летви за дефицити, означава, че всички български граждани ще изгубят от това, че техните лихви ще се вдигнат по кредитите.

Водещ: Г-жо Нинова?

Корнелия Нинова: Не съм съгласна.

Водещ: Защо?

Корнелия Нинова: Правителството е финансово-консервативно по отношение на приходите, които трябва да получи от продажба, в което няма логика, но не е финансово-консервативно по отношение на разходите, които например тази година растат за администрация. Давам един конкретен пример, г-н Трайков говори, виртуално, за цена на „Булгартабак”, и говори за сто милиона. Обръщам се към него: „Г-н министър, в баланса на дружеството, който е публичен и може да го прочетете, 195 милиона струват само сградите и машините, без марките, без пазарния дял, без другите активи – 195 милиона”. Малко повече дори има и по сметките на „Булгартабак”. Е, за каква финансова консервативност говорим в очакването на приходи от такава продажба?

Водещ: Добре. Последен въпрос към вас и към вас – имаме ли идея какво правим с икономиката сега, в момента, ние, с българската икономика, всички ние?

Корнелия Нинова: Ние имаме своите предложения. Предлагаме да се съсредоточим в две посоки, конкретни мерки за стимулиране на бизнеса и конкретни мерки за увеличаване на доходите така, че през доходите да увеличим вътрешното потребление. За съжаление, не срещаме никакъв диалог. Две години в парламента не съумяваме да предизвикаме истински дебат по антикризисни и икономически мерки.

Водещ: Г-н Плевнелиев?

Росен Плевнелиев: Правителството води държавата по един достоен начин през най-тежката криза, която заля света в последните 80 години, в която банки, държави и кой ли не фалира. Правителството има много ясна визия за това в тригодишен аспект какво трябва да се случи, което е облечено до последния лев със списъци, програми и дейности. Правителството също така планира да подпомага бизнеса, а не да прави бизнес. И именно заради това говорим за тази финансова консервативност. И преди всичко обаче това, което трябва да е ясно е, че правителството има много ясната цел къде да стигне не през 2013 година, а през 2020 година.

Водещ: Добре. Благодаря ви за разговора.