Трайчо Трайков: КТ "Подкрепа" защитава корпоративни интереси

Водещ: Новината от деня. Тази нощ България спира износа на ток. Тук е министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков. Добър вечер. 

Трайчо Трайков: Добър вечер.

Водещ: А цената на тока у нас ще поскъпне ли? 

Трайчо Трайков: Цената най-вероятно ще върви нагоре по редица причини. 

Водещ: Тоест ще поскъпва заради стачката в „Мини Марица Изток” – това ли казвате?

Трайчо Трайков: Това би могло да е част от ценообразуващите фактори, които влияят нагоре, но няма да е единственият. 

Водещ: Не ни ли плашите, г-н министър, спирате износа, казвате, че токът може да поскъпне. Днес ДАНС твърди, че националната сигурност е застрашена. Така ли натискате миньорите в „Мини Марица Изток” да спрат стачката? 

Трайчо Трайков: Не, стачката те са я започнали, ние само казваме фактите. Първо нека е ясно на всички още веднъж, че такива пари, тези по 1000 лева на човек чисто просто не са дължими. Няма споразумение, няма причина, поради която те да ги искат. Те получиха 15% увеличение на работните заплати от началото на април, въпреки че договорката беше направена през юли, и това беше знак от ръководството на компанията, който оценява труда им, оценява това, че сме си поставили амбициозни цели за тази година. Когато на края на годината беше добито рекордно количество, когато се оказа, че печалбата тази година вероятно ще бъде с десет милиона по-голяма от 2010 година, тогава синдикалните лидери поискаха всичките тези 10 милиона увеличение на печалбата да бъдат раздадени като извънредни бонуси. Това беше, така, искрата и същността, която запали конфликта. До един момент ми се струваше, че това е основното искане, защото когато събрах в кабинета си преди началото на стачката г-н Тренчев, г-н Димитров, както и местните синдикални лидери, на практика по всички точки, освен извънредния бонус, постигнахме… видяхме светлината, по която ще постигнем съгласие. Единствено извънредният бонус остана дискусионна тема. 

Водещ: И сега?

Трайчо Трайков: Тогава обаче това, което ме смути беше, че от КТ „Подкрепа” извадиха и три други искания, които до едно бяха свързани с… в една конкретна посока водеха, а нямаха нищо общо с мините.  

Водещ: Каква конкретна посока?

Трайчо Трайков: Едното беше свързано с това да се направи компромис за ТЕЦ „Бобов дол” да работи преди да си направят сероочистките, като преди две години  пред мен се ангажираха собствениците на „Бобов дол”, че ще успеят до края на 2011 година да ги направят. Втората беше свързана с… много странно синдикатите, по-точно КТ „Подкрепа”, взеха страна в един спор между Националната електрическа компания (НЕК) и ТЕЦ Сливен за 12 милиона лева. Синдикатите казаха – заедно с исканията за „Мини Марица Изток”, искаме и НЕК да плати парите на този частен ТЕЦ. 

Водещ: Какъв интерес подозирате тук? Чий? 

Трайчо Трайков: Е, то е очевидно, мисля, че казах за какво става дума. 

Водещ: Е, кажете го вие, ако е човек, кажете го… 

Трайчо Трайков: На всичкото отгоре, тази сутрин се появи допълнителен момент, който окончателно затвърди впечатлението ми, стачкуващите, знаете, спряха композицията на БДЖ, която беше с въглища за ТЕЦ „Мини Марица Изток” 2, държавната електроцентрала, но пък пуснаха композиция за „Брикел”, която не е държавна компания, а е на същия собственик като на „Бобов дол” и ТЕЦ Сливен. 

Водещ: „Брикел” е собственост на г-н Ковачки. Него ли имате предвид, избягвате да му кажете името? 

Трайчо Трайков: Не го казвам, защото тези компании са собственост на незнайно коя сейшелска офшорка, но доскоро г-н Ковачки се афишираше като техен консултант, ръководител, собственик и т.н. Това за мен показва, че работата на КТ „Подкрепа” съвсем не е чиста в този случай. Що се отнася конкретно до исканията на работниците, аз съм сигурен, че те са подведени, те са заблудени. Фактът, че вчера беше постигнато съгласие за изплащането на премии за четвъртото тримесечие така, както бяхме договорили – с увеличението на фонд „Работна заплата”, това, че ръководството изтегли иска за обявяване на стачката за незаконна, според мен достатъчно ясно покажа какво е нашето желание за преговори. Трябва да ви кажа, че аз с хората, които работят в мините, проблем нямам. Бил съм там неведнъж. Знам какво правят, те знаят какво правят. Има обаче хора, които, така, използват дневния ред на хората, за да прокарват съвсем различни идеи. 

Водещ: Казахте, че стачката е почервеняла. Кой кого шантажира – те вас или вие тях? Всъщност, мисля, че думата шантаж вие я употребихте или саботаж.

Трайчо Трайков: Употребих и двете думи за различни поведения. Шантаж е това да имаш договорка с някой, между нас и работниците, между ръководството и работниците има договорка, а ръководството изпълнява абсолютно коректно и изрядно договорката, и тогава ти да се тръшнеш да земята и да кажеш – искам още пари, това за мен е шантаж. Да спреш композиция на БДЖ, която минава по жп линията и отива към съвсем различна компания, това вече за мен е саботаж. 

Водещ: Два други въпроса. 

Трайчо Трайков: Но в заключение на това. 

Водещ: Да. 

Трайчо Трайков: След като ограничихме, т.е. спираме износа тази нощ, утре, някъде надвечер, централите ще достигнат около 75% от минимално изисквания резерв по закон и по норматив, който те трябва да имат, включително и от гледна точка на гаранция за националната сигурност. Когато бъде стигнат този праг от 75%, ние според т. 6  от Арбитражното решение за минималния обем дейности по време на една евентуална стачка, ще поискаме мините да осигурят такива количества, че да бъде гарантирано поддържането на такъв резерв. Така че предвиждам, че утре вечер, за нощната смяна утре ще се наложи част от работниците да се върнат на работа, за да изпълняват това решение на Арбитража. 

Водещ: Как ще ги накарате?

Трайчо Трайков: Питате ме как може да сме сигурни, че в България се спазват законите ли? 

Водещ: Горе-долу това? 

Трайчо Трайков: Е, ако се налага за това да ви давам отговор, значи трябва да си задаваме много по-сериозни въпроси за това къде живеем. 

Водещ: Сега към шистовия газ. Нашата поща преля от мейли. Най-интересното е, че и двете страни в спора смятат, че медиите дават трибуна само на противниците, и не само не приемат чуждото мнение, дори не искат да го чуят. С риск да ядосаме всички, сега няколко мнения – и в студиото, и на запис. 

След седмица тук ще дойде френският посланик. Сега интервю, кратко, с американския посланик у нас Н. Пр. Джеймс Уорлик.

Горчиво разочарован. Точно ли описвам вашите чувства, след като българският парламент забрани добивът на шистов газ?

Н. Пр. Джеймс Уорлик: Няма никакво значение дали американският посланик е разочарован или не. Аз се радвам, че мога да говоря по темата за шистовия газ, тъй като съм съгласен с министъра на икономиката енергетиката, че има информационен вакуум. Вижте, разработването на всеки енергиен ресурс включва някаква степен на риск. Вие, в България, успешно сте развили ядрената енергетика. Нали така? Тук, вие сте страна – лидер. Никой обаче не би посмял да каже, че ядрената енергия е на 100% безопасна, на чрез нея вие сте създали експертни познания, работни места, развитие на индустрията. Същото важи и за шистовия газ. Не е въпросът абсолютно да или абсолютно не, а дали той може да се разработи със съответната регулация и контрол.

Водещ:  Но, ще отречете ли, че технологията „хидравличен удар” е опасна? Във Франция я забраниха, а по интернет  виждаме ужасни неща?

Н. Пр. Джеймс Уорлик:  Да, имаше случаи, когато индустрията за разработване на шистов газ е показвала проблеми и рискове. Въпросът е – Могат ли те да се контролират? Както при ядрената енергетика, когато има подходящи регулации може да има контрол. Въпросът е – Вие, в България, наистина ли искате да кажете абсолютно „не” на шистовия газ? Ако бях българин, бих искал да знам дали има шистов газ в България и какво е качеството му. Една американска компания дойде, за да даде отговор. Те все още не са на етап да разработват шистов газ, защото изобщо не знаят дали го има. Искат просто да проучват. „Шеврон” няма намерение да извършва сондажи поне до 2015 година. Искат просто да видят какво има тук.

Водещ:  Дали Америка ще упражни натиск върху България да преосмисли въпроса?

Н. Пр. Джеймс Уорлик:  Не, не става въпрос за натиск. Въпросът е – искат ли българите да знаят? В Полша отговорът беше – „да”. Искат да проучат. В Румъния - също. Ние, в САЩ, вече сме натрупали доста опит с шистовия газ. Имаме хиляди находища, които се разработват. Включително и до гъсто населени места, като Питсбърг, Пенсилвания. Никой няма да ви каже, че това е на 100% безопасно, но има необходимите регулации, за да има контрол. В САЩ шистовият газ изцяло промени нещата. Цената на природния газ спадна изключително много. Сега е на половин цена, в сравнение с България. В същност, цената на природния газ в страната ви е доста висока.

Водещ:  Дали сега не искате да предизвикате Русия? 

Н. Пр. Джеймс Уорлик: Не изобщо не става въпрос да предизвикваме Русия, напротив – ние искаме сътрудничество.  Защото, с години напред България ще зависи от отношенията си с Русия. В енергетиката ние подкрепяме България в опитите й да диверсифицира своите източници. Единият начин е да разработва своите вътрешни енергийни ресурси. Ето, има потенциални големи наличности на шистов газ в България. Дори не става дума само за шистовия газ и „Шеврон”. Трябва и други компании от други страни да инвестират, да създават работни места. Въпросите, които стоят пред Вас не бива да се основават на емоциите, а на научни доводи как може да разработите този природен ресурс по най-добрия начин. Никой не иска да види замърсена околна среда в България.

Водещ:  Американската дипломация защитава „Шеврон” и това може да е нормално,  след като „Шеврон” е мултинационална, но предимно американска компания, но няма ли право и България да отстоява своите интереси? Както за „Бургас – Александруполис” – така и за шистовия газ. 

Н. Пр. Джеймс Уорлик: Разбира се. Решението за шистовия газ е решение, което на 100% България сама трябва да вземе. Вие решавате. САЩ уважават това решение. „Шеврон” също. Компанията има интереси и в други страни, така че ще отидат другаде. Нека да кажа обаче, че „Шеврон” е високоуважавана международна компания, която има да брани репутация. Не казвам, че не са се сблъсквали с проблеми в други страни. Можете да видите тези проблеми в интернет, но те имат активи от милиарди долари. Репутацията им няма да е за сметка на вашата природа. 

Водещ:  А не протестира ли тъкмо против това движението „Окупирай Уолстрийт”?  Срещу международните корпорации, които искат да влияят върху и да управляват буквално всичко.

Н. Пр. Джеймс Уорлик: Да, това движение в САЩ е много впечатляващо и може по друг повод  да говорим за него. Но, американските и международните корпорации, те имат нужда от надзор, от регулации, чрез които правителствата да регламентират техните дейности, също и от медиен контрол. Да бъдат отговорни и да се отчитат. Затова, тези компании не действат изцяло в свой интерес, а поемат и социална отговорност. И това не важи само за „Шеврон”. Така трябва да бъде за всички компании, които инвестират в България.

Водещ:  Има ли задкулисни интереси от двете страни в спора за шистовия газ в България? 

Н. Пр. Джеймс Уорлик: Да, разбира се, има различни интереси. Има природозащитници, които настина ги е грижа за околната среда. Аз самият се смятам за природозащитник. Както често казвам – България е скрит скъпоценен камък и вашите природни ресурси трябва да бъдат защитени на 100%, но, освен еколозите, има и хора, които нямат интерес от промени в енергийния сектор. Тетърсят печалба и са инвестирали, за да печелят от статуквото. Те не искат промени. Аз уважавам природозащитниците, но има и други, скрити интереси и аз се надявам България да е сигурна, че тук действат в името но собствения си интерес, а не според интереса на други. 

Водещ:  Посланик Уорлик, благодаря ви за този разговор. 

Н. Пр. Джеймс Уорлик: И аз ви благодаря.

Водещ: А действаме ли спрямо собствения си интерес, г-н Трайков?

Трайчо Трайков: Аз съм съгласен с посланик Уорлик, че няма значение какво мисли той или посланикът на друга държава, има значение какъв е нашият интерес. И в опита да се намери какъв е нашият интерес, видяхме какво се случи в последните няколко месеца. Дебатът беше общо взето като когато ви прожектират филм на ужасите, да се опитате да обясните на тези, които го гледат да не се страхуват, защото всичко е само на ужким и там има оператори и това са актьори. Трудно е да го обясните, защото емоционалното въздействие е силно. Така, че ако приемем, че тази част от хората, чийто глас се чу по улиците, са представителни за желанията на всички българи…

Водещ: Поне в нашите мнения те преобладават, категорично е и по нашата поща. 

Трайчо Трайков: Ако приемем, че това е така, тогава това е логичният начин да действат държавните институции. 

Водещ: Тоест темата е затворена, но вие не сте много щастлив като гледам? 

Трайчо Трайков: Аз имам повече информация и от протестиращите, и от тези, които, така, подклаждаха протестите, и заради това моето мнение се различава в доста от основните пунктове. Ако видите, например, текста на мораториума, който прие Народното събрание, въпреки че той е една идея по-мек от това, което беше представено, вие ще видите, че там има абсурдни неща. Забранява се не само използването на конкретна технология, която, забележете, е описана като вкарване на вода, смесена с химични елементи. Да напомни ли, че и въглеродът, и кислородът са химични елементи. След това се забранява въобще добивът на шистов газ, па макар и да бъде измислена технология, която е безопасна и различна. За капак се забраняват и проучванията на терена, които не са свързани нито с дупчене, нито със сондажи. И на всичкото отгоре, за всеки случай, да не би случайно пак да се промъкне някоя умна технология, е записано, че забраната се отнася и за акваторията ни в Черно море. Но както и да е, както казах – ние сме парламентарна република, така че изпълнителната власт се съобразява с решенията на парламента. Не е излишно обаче да се напомня, че сме парламентарна република, а не например синдикална република. И това ме връща към темата за стачката. Защото печалбите, които се реализират от държавните компании, това са средства, които в крайна сметка принадлежат на всички нас, на всички българи, данъкоплатци, това са средства, които пълнят бюджета, който финансира и болниците, и пенсиите, и детските градини, и всичко останало. Така че трябва да сме много внимателни в това къде поставяме своите интереси и доколко се съобразяваме с интересите на всички останали, независимо какво мислим. 

Водещ: Реплика от Антон Кутев по шистовия газ? 

Антон Кутев: Реплика по шистовия газ… те първо трябва да са няколко. Значи, едното според мен е, че трябва да се знае, че опозицията в лицето на БСП бяхме не за мораториум, а за пълна забрана на проучванията и на добива.

Водещ: И на проучванията? 

Антон Кутев: Да. 

Водещ: Защо и на проучванията? 

Антон Кутев: Да, единият от доводите за това и на проучванията да бъде забраната, е моята твърда убеденост, че една компания като „Шеврон”, например, вложи в България четири милиона евро, например, за екология, 30 милиона евро за първоначални, така, един вид дарения или някакви пожертвования към правителството, още 35 милиона евро за гаранция, това прави една крупна сума. И никой не може да ме убеди, че тази компания мисля просто да проучи и да си тръгне. И тъй като г-н посланикът Уорлик преди малко казваше колко светла компания е „Шеврон”, в което аз не се съмнявам, въпреки всичко, искам да напомня на всички, че „Лемън Брадърс” беше ужасно светла компания, но до преди да фалира, че E.ON беше също толкова светла компания, и че въпреки че веселбата, която възбуди движението на „Уолстрийт” в посланика, то все пак е изключително сериозно, поне за мен. И в това нещо наистина вярват милиони и милиарди хора по света. Така че когато една компания влиза със замах да сложи в България, това е по думите на г-н министъра, са тези предложения за около 80 милиона евро, първоначално, само влизайки на пазара, отделно всичките проучвания, отделно всичките инвестиции, които трябва да направи, аз, повярвайте ми, не мога да си представя, че тези пари няма да се върнат. И знаейки за натиска, който тези компании могат да осъществят и върху това правителство, защото като гледам посланикът как говори, като гледам и министърът как говори, като гледам стенограмите от времето, когато са се приемали тези неща на Министерски съвет, аз съм убеден, че тук има лобистки натиск, кой се е поддал и доколко, е друг въпрос. И имайки предвид как действа този лобистки натиск, искам да гарантирам на всички българи, че… само още едно изречение. 80 милиона евро – това представяте ли си колко сонди трябва да избият 80 милиона евро първоначални инвестиции.  

Трайчо Трайков: Четири. 

Антон Кутев: Не, не са четири, господине. С четири сонди, ако избиете 80-те милиона евро първоначална инвестиция, значи нещо съвсем бъркаме в обема на това, което сте поискали, защото никой не говори за четири сонди. И аз съм напълно убеден, че там, където има полета, и вие може да го видите, предполагам, че по-добре от мен ги знаете, че в Америка, там, където те се правят, те се правят със стотици, с хиляди. Един квадратен метър е една сонда, а не четири. Става дума за хиляди сонди. 

Водещ: Да. 

Трайчо Трайков: Г-н Кутев говори за добива. 

Антон Кутев: Да. 

Трайчо Трайков: Във фазата на проучването са предвидени четири сондажа по първоначалните данни от компанията и то първият от тях следваше да бъде направен не по-рано от 2015 година. В момента тази технология се развива наистина с бързи темпове. Вие знаете ли например, че вече се експериментира с метод, при който се вкарва не вода, смесена с пясък и химикали, като когато е вода, една част се изпомпва обратно и се филтрира, а друга остава отдолу, а с гел, който изцяло се изпомпва обратно. Просто в момента този метод е по-скъп, но става все по-евтин. 

Антон Кутев: Господин Василев, аз се извинявам, но аз съм депутат от Силистра, това значи Добруджа. И аз само си представям как изглежда Добруджа, в която на всеки квадратен километър има по една сонда. Това е планът на вашите хора. Те дават 80 милиона евро, не за да направят четири сонди. Те ги дават за хиляди. 

Водещ: На кои хора, нали свърши вече въпросът? 

Антон Кутев: Аз се надявам, че е свършил. Не, вижте, не съм… Между другото, какво ще стане, ако ние със закон приемем пълна забрана, това значи ли, че в едно следващо мнозинство, когато някои интереси надделеят, тя не може да бъде отменена пак със закон? Ние го правим със закон, те го отменят със закон. Тоест това в края на краищата продължава да не бъде окончателна спирка срещу тези инвестиции. Тоест, ако технологията, едно изречение, ако технологията наистина стана добра и приемлива, нищо не пречи да се промени и мораториумът, и пълната забрана. 

Водещ: Свършва ли това работа? 

Трайчо Трайков: Това е така, което казва г-н Кутев. И мораториумът, и законът биха могли да бъдат преразгледани, когато има съответната нагласа в обществото и сред представителите на народа в парламента. Въпросът за мен е, че целият този дебат мина при преекспониране на една-единствена гледна точка и с това мисля, че ще се съгласите и вие. 

Водещ: Не знам, и другите мислят така. Другите мислят, че говори само „Шеврон”, американският посланик и вие. 

Антон Кутев: Със сигурност не е една. 

Трайчо Трайков: Добре, да приемем, че е така. Нека да погледнем философски на нещата и да не се ядосваме за неща, които не можем да променим. 

Антон Кутев: Между другото, г-н министър, аз само наистина едно изречение, не – може да е една-единствена гледната точка, защото ние преди малко говорихме за това, че протестите били почервенели. Не знам как са почервенели и какво значи това, но факт е, че тук например протестиращите нямаха нищо общо с БСП. Ние започнахме тази акция още от юли месец, ние започнахме да говорим за това, давали сме десетки пресконференции, много работа свършихме ние. Но протестиращите, те не протестираха заради нас, те протестираха, защото бяха абсолютно убедени извън нас във вероятността на това, което ще се случи. 

Трайчо Трайков: Г-н Кутев, много добре знам какво сте давали вие и какво са давали други, така че това не е темата на разговора ни сега. 

Антон Кутев: Няма една гледна точка, има най-малко две. 

Водещ: Добре. Да спрем до тук. 

Антон Кутев: Нашата и на гражданите. 

Трайчо Трайков: А и още нещо държа да кажа, защото това се повтаря непрекъснато и мисля, че е честно да го каза, защото се отнася за нас професионално и за начина, по който работим. Г-н Кутев е прав да се учудва защо при една процедура за разрешение за проучване на природни богатства една компания дава бонус, за да започне проучванията. Прав е, защото в България това никога не се е случвало. В други страни обаче е редовна практика. И когато се правят професионални конкурси, честни, когато се преговаря както трябва, се постигат такива резултати. Пожелавам ви, г-н Кутев, ако някога имате възможност, и вие да постигате такива резултати. Както казах, аз предпочитам компанията открито да дава пари в Държавния бюджет, отколкото скрито в джоба на преговарящите, както историята познава такива много случаи. 

Антон Кутев: Аз се извинявам много, но по повод на това да ви припомня репликата на г-н министър Николай Младенов на същия този дебат, когато се приема на 16 юни 2011 година шистовият газ в Министерски съвет и цялата тази технология. Става дума за това, че днес Министерски съвет приема може би една от най-важните в историята на страната стъпки – каза Николай Младенов. Искам хората, които не са съгласни с шистовия газ, а те са болшинството, да знаят кое според българските министри от това правителство е най-важното за България. Не става дума за нищо друго кардинално, става дума за шистов газ. Добивът му е най-важен, според министър Николай Младенов. Едно изречение, ако този министър не си подаде оставката, значи не е бил наясно каква функция изпълнява. 

Трайчо Трайков: Според мен енергийната независимост в момента за България действително е едно от най-важните неща. Как се постига тя, се разбира в резултат на много информация и много работа. Ако приемаме, че това не е правилният път, значи на този етап сме решили така. Аз желая успех на поляците, нека да видим какво ще се случи там и да си направим съответните изводи дали ние сме постъпили по-предвидливо от тях или сме сглупили. 

/НИ/