Петър Волгин пред ЕП: Ръководителите на ЕС тереперят като зайци какво ще реши Големият брат

/КРОСС/ „Съединените щати извършиха непровокирана агресия срещу Венецуела и отвлякоха президента Николас Мадуро и съпругата му. Ръководителите на Евросъюза, които в други подобни случаи са изпълнени с гняв и призовават адът и ядрените санкции да се стоварят моментално върху агресорите, този път се ограничиха с беззъби декларации и, треперейки като зайци, зачакаха какво ще реши Големият американски брат."

С тези думи българският евродепутат от „Възраждане" Петър Волгин рязко се обърна към аудиторията в дебати на Европейския парламент за положението във Венецуела. Той продължи с остра критика към брюкселската администрация в своя журналистически неподражаем стил:

„Никой не смее да заклейми непровокираната американска агресия и да призове за непрестанни усилия за защита на международното право. Изглежда, че еврочиновниците защитават международното право само когато им е изгодно. Това е като оценката за резултатите от изборите, в която и да било държава. Ако колективният Запад не харесва победителя, казва, че изборите били нелегитимни. А когато някой политик, близък до евроелита, спечели, то следват радостни възгласи, без значение колко данни за нарушения има."

Като типичен представител на парламентарната група „Европа на суверенните нации" Волгин подчерта в евроскептичен стил, че както ръководството на Еврокомисията, така и мнозинството в Европейския парламент се държат неадекватно: „Мнозинството тук присъди наградата „Сахаров" на венецуелката Мария Мачадо. Тази същата подари на Тръмп връчената й Нобелова награда, надявайки се да го омилостиви и той да я направи шеф на Венецуела."

Накрая Петър Волгин отправи и шеговита прогноза, че утре Мачадо може и наградата „Сахаров" да подари на Тръмп, ако прецени, че едно поредно подмазване ще й донесе изгода. В изказването си българският евродепутат посочи загубата на политическа тежест и политическа интелигентност у представителите на брюкселската върхушка: „Всичко това за пореден път доказва, че ръководителите на основните европейски институции са лишени от значение и че се прехласват по несъстоятелни лица като въпросната Мачадо. Каквито шефовете, такива и фаворитите им."