Грижа за здравето. Колко често ходим на профилактични прегледи?

/КРОСС/ Българите казват, че за тях е важно да живеят здравословно, не полагат усилие за това. Този извод идва от доклад на STADA за 2025 г., направен между  февруари и март. Осъществен е онлайн в 22 държави, сред 27 хиляди респонденти на възраст между 18 и 76 години. Всеки пети признава, че е на ръба от прегаряне.

Клиничен психолог и преподавател по психоанализа и психосоматика д-р Велислава Донкина обясни в BTV „Тази сутрин", че в обществото ни се наблюдава феномен - хем вярваме на лекарите си, хем не ходим на профилактични прегледи. Тя обясни, че хората споделят как са недоволни от начина си на живот, нямат време за спорт и достатъчно средства.

Когато има разминаване между това, което правим и това, което чувстваме, в психологията се нарича „липса на критичност". Когато се мине един определен праг на разминаваме между нашия субективен свят и реалността, това се нарича лудост, допълни тя.

По думите ѝ голяма част от българите злоупотребяват с кофеина и алкохола, което води до лош сън и съответно до невъзможност за психично възстановяване на организма. В същото време липсата на сън води и до редица заболявания, свързани със сърдечната и нервната система.

Ние пълним напрежение и се чувстваме все по-безпомощни. Това означава, че ни е необходима качествена промяна с осмисляне. За мен тези данни имат много голямо значение, защото са свързани с всички болезнени места в нашето общество - липсата на адекватна грижа в детските градини, през трудното юношеството до нещата, с които се сблъскват възрастните хора - агресия, липса на перспектива, депресията. 

Тя е категорична, че начинът, по който се чувстваме има директна връзка с телесните заболявания, които се отключват. Психологът коментира, че хората декларират, че имат желание да променят лошите си навици, но не го правят.

По-голямата част от изследваните лица споделят, че най-голямата им подкрепа идва от партньорите и семейството, а в същото време оставяме възрастните си родители в съмнителни места, които наричаме „домове за стари хора. Ние нагледно виждаме това противоречие вътре в нас. Крайно време е да се почувстваме принудени да направим нещо, обясни Донкина.