400 млн. лева годишно губи икономиката от местенето на стрелките

/КРОСС/ Намаляват поръчките в индустриалните предприятия, казва в интервю за "Монитор" изпълнителният директор на Асоциацията на индустриалния капитал Добрин Иванов.

- Г-н Иванов, само след няколко дни сменяме отново стрелките на часовника, което определено е изпитание за здравето на хората. Кажете обаче какви са икономическите загуби за бизнеса и трябва ли наистина да се сложи край на смяната на времето?

- Извършихме проучвания по този въпрос още преди години и те показаха, че преместването на стрелките вреди както на бизнеса, така и на обществото като цяло. Щетите за икономиката са освен преки и косвени. Основната вреда обаче е върху здравето на хората. Местенето на стрелките оказва влияние и върху тяхната работоспособност, производителност. Заради това и бизнесът търпи загуби. Доказано е, че смяната на времето предизвиква дискомфорт, води до повече трудови злополуки, катастрофи и вреди на икономиката.

- На каква стойност приблизително са икономическите загуби според вас? Би трябвало да сте отчели всички тези фактори.

- Не можем да бъдем точни, но отчитайки завишените разходи за болнични в месеците, през които има смяна на времето, понижената производителност и други фактори, смятаме, че загубите за българската икономика са 400 млн. лева годишно от двете смени на времето.

- Да разбирам ли, че през пролетта и есента, когато сменяме времето, отчитате скок на болничните?

- Точно така. Смяната на времето води до здравословни проблеми като високо кръвно налягане, депресии, недоспиването също трябва да се отчете като фактор, моментни неразположения. Стига се и до по-сериозни проблеми като инфаркти и инсулти. Особено при хората, които работят под напрежение. Като се има предвид всичко това и добавим ниската производителност, разходите за здраве, за лекарства, болнична помощ - всичко това са загуби за икономиката на страната.

- Очаквате ли забавяне на поръчки, намаляване на производителността и сега, след като в неделя сменяме времето?

- Прогнозата за тази година не е по-различна от миналата. Смяната на часовото време като цяло е вредна за икономиката. Това ще е така, докато не се вземе решение за прекратяване на тази практика.

- Другият голям въпрос е обаче кое време да остане за постоянно - лятно или зимно. Бизнесът като че ли предпочита лятното, така ли е? И, от друга страна, една разлика между часовото време с други страни би създала проблеми.

- Ние смятаме, че ако смяната на часовото време отпадне, трябва да бъде въведено единно за цяла Европа, а не както се предлага - всяка страна членка да вземе собствено решение. Ако има повече от един час разлика между две съседни държави, това би създало неудобство в бизнес отношенията. Отчитайки, че астрономическото време е зимното, а лятното като цяло предполага по-дълъг ден, за България е по-подходящо въвеждането само на лятно часово време. То ще е по-ползотворно от гледна точка на няколко отрасъла - строителство, туризъм, търговия. По-голямата част от държавите в Южна Европа предпочитат повече лятното часово време, а в Северна - зимното. Ние смятаме, че като цяло смяната на часовото време е вредна и независимо кое ще остане, ще е по-добре от сегашната ситуация. Но ако трябва да избираме, мислим, че за нас е по-подходящо лятното.

- Всъщност се смяташе, че една от ползите от смяната на времето е пестенето на енергия. Сега обаче се оказва, че те са минимални. Не е ли основание и това, за да спрем да местим стрелките?

- Така е. Една от причините за смяната на времето е икономия на електроенергия. За първи път местенето на стрелките е въведено в началото на 20-и век в Англия, след което се въвежда и в други държави. У нас става едва през 1979 година, като отново причината е била икономия на електричество. Тогава тази мярка е била ефективна, тъй като се е удължавал работният ден през зимата и през лятото пък се удължава светлата част от този работен ден. Това дава възможност за по-голямо производство. Сега, в 21-ви век, това не е валидно, или поне в много по-малка степен. В момента електричеството, което се ползва за осветление, е много малък дял. Осветлението, което се пести, е нищожно. Има и много по-енергоефективни начини за спестяване. Изчисленията ни показаха, че от смяната на часовото време икономията на електроенергия е в размер на 4 млн. лева годишно. А както казах, загубите от смяната на времето са 400 млн. лева. Виждате каква е разликата. Това е аргумент за отпадане на смяната на часовото време. Знаете, че въпросът се обсъждаше два пъти и два пъти се отложи решението му. Надявам се през 2020 година вече да има яснота.

- Преди няколко дни бе отчетен ръст на икономиката, въпреки че преди известно време се чуха притеснителни гласове за опасност от рецесия. Какви са тенденциите?

- Ръст има действително, отчете го и националната статистика за първото и за второто тримесечие. Предстоят данните и за третото, но и там се очаква също повишение. Колкото до въпроса за рецесията, който засягате, бих казал, че притесненията са по-скоро за в бъдеще време. Настоящата година МВФ и Световната банка актуализираха данните си за България в посока нагоре. Нашите притеснения са прогнозите за състоянието на икономиката през 2020 година, когато смятаме, че ще има забавяне, и то съществено. Тук отчитаме рисковете в Европа, в световен мащаб и отражението им у нас. Най-вероятно през другата година отново ще отбележим растеж, той ще е по-нисък. Нашите прогнози са за ръст от 2,5 - 3%.

- Това е лек спад всъщност на фона на 3,4%, който беше отчетен сега.

- Така е, но все пак е тенденция надолу. Другото, което наблюдаваме, е намаляване на поръчките в индустриалните предприятия, главно заради кризата в Европа. Надяваме се намаляването на растежа да бъде ограничено по размер и време и това да е само временно явление, което да бъде преодоляно, и икономиката да се върне отново на ниво интензивен растеж.