Поглед от Рожен към Вселената

/КРОСС/ Свръхмодерен нов радиотелескоп ще заработи до края на годината край Националната астрономическа обсерватория Рожен. Той ще позволи на учените да изследват ранното развитие на Вселената, да опознаят първите и най-отдалечени галактики, както и да направят мониторинг на космическото време и изригванията по слънчевата повърхност.

Новият нискочестотен радиотелескоп край Рожен е част от европейската мрежа Лофар, която разполага с подобни съоръжения в 8 европейски държави:

„Това е един телескоп с 53 такива станции за наблюдение на Вселената на най-ниските радиочестоти, които достигат до повърхността на Земята. И всъщност това е един много специален уред, който може да работи по всяко време - през деня, през нощта, могат да се наблюдават като най-отдалечените галактики, така и Слънцето и йоносферата на Земята." „Планира се създаването на още една станция догодина. След това ще бъде изградена, след няколко години, станция в Чехия. И мисля, че до 2030-та година втора станция в Италия", казва Камен Козарев, директор на Института по астрономия с НАО към БАН.

Когато бъде завършен, новият радиочестотен телескоп ще изглежда така - ще заема площ колкото футболно игрище, и ще изпраща информация в реално време до центъра в Нидерландия.

Мястото е уникално - телескопът е разположен едновременно на най-източната и най-южна точка в Европа, но и на най-висока надморска височина - 1680 метра.

„Въпреки, че не е най-доброто откъм радио-шум, радио-излъчване, всъщност е най-подходящото за нас, защото е достатъчно радио тихо, а същевременно е много близко до самата обсерватория", обяснява Камен Козарев.

Новото поколение радиотелескоп ще разкрива тайни на вселената, за които науката все още не знае почти нищо.

„Тъй като през последните 50 години и повече, когато се е развивала науката „радио-астрономия", се е наблюдавало на по-високи честоти, на честоти над 1 гигахерц. И всъщност има много феномени, много обекти, които не са наблюдавани на тези ниски честоти. Така, че ние все още се намираме в един период на откривателство. Това важи, както за най-отдалечените галактики, за търсенето на първите звезди във Вселената - така наречената „епоха на рейонизацията", така и за наблюдение на магнитните полета в нашата собствена Галактика", обяснява още Козарев.

Възможно ли е с Лофар да се уловят изкуствени радиосигнали, дошли от дълбините на Вселената, Камен Козарев казва:

„Питате ме за извънземни може би... Тези наблюдения, които ние правим, естествено са насочени към научни цели. Ние не можем да изключим други сигнали. Естествено, когато се появи нещо такова, то се проверява, анализира и така-нататък. До момента не е имало такива наблюдения и такива сигнали."

Нискочестотният радиотелескоп не работи с изображения, а с диаграми на естествени радио-излъчвания. Но когато информацията се обобщи едновременно от цялата мрежа Лофар е възможно да се получат изображения на далечни звезди, галактики и процеси в Космоса.

бТВ, „Тази събота"