Св. равноапостолни Методий и Кирил. Св. свщмчк Мокий

/КРОСС/ Свети равноапостоли и славянобългарски просветители Кирил и Методий

Честват се заедно на 11 май.
Успението на св. Кирил и св. Методий се възпоменават съответно на 4 февруари и 6 април.

Житие на равноапостолния наш отец Кирил Философ

Имаше в град Солун един благороден и богат човек на име Лъв, който заемаше службата "друнгарий" при Солунския стратег. Той беше благоверен и пазеше всички Божии заповеди напълно, както някога Иов. Живеейки със съпругата си Мария, той доби седем деца, най-малък от които беше Константин философ, наставникът и учителят на славяните. След като го роди майка му, дадоха го на дойка, за да го откърми, обаче детето никак не искаше да се хване за чужда гръд. Това ставаше по Божие допущение, за да бъде добрият филиз на добрия корен откърмен с чистото мляко на собствената майка. Подир неговото раждане добрите родители дадоха обет да не се събират повече и не престъпиха този си обет, а живяха в Господа 14 години като брат и сестра, докато ги раздели смъртта. Когато бащата щеше да отиде на Божия съд чрез телесната смърт, майката оплакваше това дете и казваше: "За нищо друго нямам грижа освен само за това дете, как ще се нареди!" А бащата, умирайки, рече: "Надявам се на Бога, че Той ще му даде такъв баща и защитник, който се грижи за всички християни!" Което се и сбъдна.

Още като беше на седем години, момчето видя сън и го разказа на баща си и на майка си: "Стратегът събра всички девици на нашия град и ми рече: "Избери си от тях другарка и връстница-помощница, която си искаш." Аз огледах всички и си избрах една, от всички най-красивата по лице, сияйна и украсена с много златни огърлици и бисери. Името й беше София, сиреч мъдрост!"

Като изслушаха това, родителите му рекоха: "Синко, пази заповедта на баща си и не отхвърляй поуката на майка си", "защото заповедта е светило, и поуката - светлина"! Кажи на мъдростта: "ти ми си сестра!", и наречи разума твой сродник! Премъдростта е по-благолепна от слънцето и ако си я доведеш за невяста, тя ще те избави от много злини".

Когато го дадоха да се учи, преуспяваше повече от всички ученици в науките с много бързата си памет, та всички се чудеха. Но един ден, както имат обичай богаташките деца да си правят развлечение с ловуване, и той излезе с тях на полето, като взе своя сокол. Пусна го, но по Божие допущение излезе вятър, грабна го и го отнесе. От това момчето изпадна в такова униние и печал, щото два дни не яде. Понеже милостивият Бог по Своето човеколюбие не искаше той да привиква към житейски работи, затова така леко го хвана: както някога улови Евстатий Плакида в лов за елени, така пък сега него улови със сокола. Като си помисли за суетата на този живот, окайваше го и казваше: "Такъв ли е тоя живот, скръбта да измества радостта? От днес нататък ще хвана друг път, който е по-добър, и няма да прахосвам дните си в шума на този живот!"

И седеше си вкъщи, изучаваше наизуст книгите на свети Григорий Богослов, изписа на стената кръстен знак и написа следната похвала на светеца:

"О, Григорие, ти, бидейки човек с тяло, показал си се ангел, защото твоята уста като един от серафимите прославя Бога и просвещава вселената с проповедта на правата вяра! Затова приеми и мен, който падам пред тебе с вяра и любов и ми бъди учител и просветител!"

Като навлезе в многото уроци и като не можеше да разбере глъбината на големия ум, изпадна в тежко униние.

Там имаше един странник, който разбираше граматиката. Той отиде при него и го молеше, падна в нозете му и му се предаваше, като казваше: "Научи ме добре на граматическата наука!" Но той, погребал таланта си, рече му: "Юноше, не си прави труд, защото аз съм се отрекъл да уча някого през моите дни!" Момчето пак му се кланяше и със сълзи казваше: "Вземи всичката моя част от бащиния ми дом, на която имам право, само ме научи!" Но оня не искаше и да го слуша. Тогава той отиде в дома си и прекарваше в молитва, дано намери онова, което желае сърцето му.

И Бог скоро изпълни волята на оногова, който Му се боеше. Царският настойник, наречен Логотет, чул за красотата, мъдростта и прилежното му учение, прати за него, за да се учи заедно с младия цар. Момчето, като чу, с радост хвана пътя, след като си каза Соломоновата молитва:

"Боже на отците и Господи на милостта, Който си направил всичко със словото Си и Който си устроил с премъдростта Си човека, за да владее над създадените от Тебе твари и да управлява света свето и справедливо, и с душевна правота да върши съд!

Дарувай ми приседналата до Твоя престол премъдрост и недей ме отхвърля изсред децата Си, защото аз съм Твой раб и син на Твоята рабиня" (Прем. 9:1-5).

Като произнесе Соломоновата молитва, стана и рече: "Амин"!

След като пристигна в Цариград, предадоха го на учители да се учи. Само за три месеца усвои граматиката и се залови с другите науки: изучи Омира и геометрията, при Лъв и Фотий изучи диалектиката и всички философски учения, към тях още риторика, аритметика, астрономия, музика и всички други елински изкуства. И така изучи всичките, както ако би се постарал да изучи само една от тях: защото в него се случиха бързина и прилежание, които едно друго се надпреварваха, а по този начин се усвояват наука и изкуство. Но повече от науката се стараеше да бъде тих, беседваше с тези, с които беше полезно, и избягваше ония, които се отклоняваха в криви посоки, като гледаше и правеше само онова, което помагаше да се замени земното с небесното, да излети из това тяло и да живее с Бога.

Като го видя Логотетът такъв, даде му власт над целия си дом, както и свободно да влиза в царския палат. Веднъж го попита:

- Философе, бих искал да знам, що е философия?

А той с бързия си ум веднага му отговори:

- Философия значи да разбере човек Божиите и човешките работи и да се научи на дело да бъде образ и подобие на своя Творец, и колкото е възможно да се приближи до Бога!

От този момент той го възлюби още повече и макар да беше толкова велик и високопоставен мъж, винаги го питаше за всичко. А той му приготви учебник по философия, в който с малко думи преподаде много ум.

Живееше в чистота и колкото угаждаше на Бога, толкова повече го обикваха всички. Логотетът му оказваше изключителна почит и му даваше много злато, но той не приемаше. Веднъж му рече:

- Твоята красота и мъдрост ме карат да те обичам извънредно много. Аз имам една духовна дъщеря, която възприех от светата купел - красива и богата, от добър и голям род. Ако искаш, аз ти я давам за съпруга. А от царя приеми голяма чест и княжески сан, като очакваш и нещо повече, защото скоро ще станеш и стратег!

Философът му отговори:

- Дарът наистина е голям, но за ония, които го търсят. Аз обаче нямам нужда от нищо друго освен от учението, от което събирам разум, за да потърся честта и богатството на своя праотец Адама!"

Логотетът, след като чу отговора му, отиде при царицата и рече: "Тоя млад философ не обича този живот. Но за да не го изпуснем от нашето общество, нека го пострижем в свещенство и да му дадем службата библиотекар при патриарха в "Света София", та дано по тоя начин го задържим!"... Което и направиха. Но много за кратко остана с тях, а отиде на Тясното море (Босфора) и тайно се скри в един манастир. Търсиха го цели шест месеца и едва го намериха. Като не можаха да го принудят да заеме същата служба, го молеха да приеме учителска катедра, за да учи на философия чужденци, обслужван и подпомаган във всяко отношение. И той прие.

Патриарх Иоан VII (Аннис) беше възстановил иконоборната ерес, като проповядваше да не се оказва почит на светите икони. Свикаха събор, изобличиха го и го свалиха от престола (842). Но той продължаваше да говори:

- Насила ме изгониха, без да ме оборят, защото никой не може да устои против моите думи!

Тогава царят с патрициите му изпратиха философа и рекоха:

- Ако можеш да обориш този юноша, пак ще получиш престола си.

Иоан, като видя младия философ, без да подозира старческия разум в него, и другите младежи с него, им рече:

- Вие за подножието ми не сте достойни, как ще се препирам с вас?

Философът отговори:

- Не се придържай в хорския обичай, човече, а гледай Божиите заповеди! Както тебе те е създал Бог от земя и душа, така и всички нас. Затова гледай в земята и не се гордей!

Иоан пак каза:

- Не подобава да търсим цветя през есента, нито старец да пращаме на борба, както юношата Нестор.

Философът му отговори така:

- Сам против себе си даваш обвинения. Кажи ни: В коя възраст душата е по-силна от тялото?

Тоя рече:

- На старост.

Философът пак попита:

- А на каква борба те призоваваме: телесна или духовна?

Той рече:

- Духовна.

Тогава Философът отвърна:

- Ето защо сега си най-силен. Затова не ни казвай такива подобия, защото нито цветя търсим ненавременно, нито те призоваваме на телесна борба!

Така, посрамен, старецът обърна разговора в друга насока и рече:

- Щом като Бог е рекъл на Моисей: "Не си прави всякакво подобие", защо вие правите това и му се покланяте?"

Философът отговори на това:

- Ако беше рекъл: "Не си прави кумир и никакво изображение на онова що е горе на небето...", тогава ти си прав. Обаче Той е рекъл: "Не си прави всякакво подобие", което значи "недостойно подобие."

Старецът засрамен млъкна, защото не можа нищо да възрази.