Чудото на Анита: Как момичето продължава живота си след трансплантацията

/КРОСС/ „Всеки ден си мисля и си представям всичко това, което преживях. Все още ми е трудно да осмисля, че вече съм добре. Няма по-истинска дума от „чудо" - всичко това, което ми се случи. Всеки случай, който ми се предостави, го използвам, за да благодаря на всички и на Господ също, че ми даде шанс да живея втория си живот."

Това каза специално пред bTV за първи път след животоспасяващата операция Анита Чобанова - 21-годишното момиче от Асеновград, което претърпя чернодробна трансплантация преди почти две години. Днес тя им своя мисия - иска да помага на хора, на които им предстои същото.

Тогава лекарите ѝ казали, че ѝ остава седмица живот, най-много две.

„Всеки човек би се стреснал, ако разбере, че му остават една или две седмици живот. На мен ми даваха толкова. Когато пристигнах в Турция малко ме стабилизираха - в рамките на две седмици се случиха много изследвания и в крайна сметка майка ми ми стана донор. Баща ми нямаше как да ми стане донор, защото неговият черен дроб беше прекалено умален. В прав текст докторите му казаха, че за да ми стане донор - той трябва да остане на масата, за да живея аз. Това не беше вариант", разказа Анита.

Днес черният ѝ дроб напълно възстановен.

„Черният ми дроб е възстановен на 100%. Благодарение на него съм жива. Всеки месец си правя изследвания и ги пращам в Турция. И всичко е наред - пия си лекарствата. Всичко е наред благодарение на хората", сподели момичето.

„В първите пет минути, когато се събудих след трансплантацията, осъзнах, че всичко е минало. В първия момент започнах да търся майка ми, исках да знам дали тя е добре, защото имаше рискове - беше ме страх. Събудих се със страх. Преди да се събудя сънувах, че съм в чисто бяла вселена. Някой ме държеше за ръка и вървяхме без да си говорим, докато не стигнахме до едно огромно, зелено и красиво дърво. Това е последното, което помня и се събудих. Сякаш Господ ме е хванал за ръка и ме отведе отново към живота", разказа още тя.

„След трансплантацията спрях да обръщам внимание на проблемите в живота, които мислех, че имам. Повечето от нас оценяваме всичко, когато сме на крачка да го загубим. Забравяме колко е ценно това че дишаме, че имаме две ръце, два крака, две очи и виждаме цветно", каза Анита и призова да ценим онова, което имаме, докато го имаме.