„Вълшебникът“ на Набоков излиза на български

/КРОСС/Предвестникът на „Лолита" - „Вълшебникът" на Владимир Набоков, излиза на български език. От 30 март новелата на гения на стила ще бъде по книжарниците, пише "Площад Славейков".

Сюжетът разказва за бижутер на средна възраст, който за да задоволи еротичната си страст по малко, все още несъзряло момиче, се жени за болната му майка - вдовица, чиято смърт скоро след това го поставя в ролята на настойник на девойката, която така и не се превръща в дръзка нимфетка. Едновременно забавна и смразяваща, красивата новела оголва мрачните кътчета на душата до краен предел. „Вълшебникът" е в превод на Иглика Василева.

Мартин Еймис прочита „Вълшебникът" през 1986 г., заявява, че не е срещал друга проза, която да събужда у читателя „по-силна чувствена наслада". Определя го като литературното събитие на сезона, завладяващ шедьовър, разтърсващ и тревожен.

А самият Набоков го нарича „завършен къс красива проза, точен и проникновен"...

Ето откъс от книгата:

Тръгнаха. Момичето вървеше отпред, като енергично размахваше платнена торбичка с мрежеста дръжка, и ето че вече всичко у нея му се струваше ужасяващо и ненаситно познато - извивката на тесния й гръб, двата малки гъвкави, кръгли мускула по-долу, начинът, по който каретата на роклята й (другата, кафявата) се удължаваха, когато се случеше да вдигне ръце, изящните глезени, петите. Изглеждаше малко затворена в себе си, от онези деца, които повече се оживяват в игрите, отколкото в разговор, не беше нито свенлива, нито дръзка, с душа, като че потопена в искряща влажност. Непрозирна на повърхността, ала бистра в дълбочина, тя сигурно обичаше бонбони, малки кученца и рисувани филми. На момичета като нея с топла кожа, румено сияние и полуразтворени устни мензисът обикновено идва рано, ала те го приемат като част от играта, все едно да почистиш кухнята в кукленската къща... А и детството й не е било много щастливо, детство на полусираче: добротата на тази строга жена не беше като млечен шоколад, а по-скоро като горчив - дом без ласки, с желязна дисциплина и ред, със симптомите на умора от направения приятелски жест, който отдавна е дотегнал и вече тежи... За всичко това, за руменината на бузите й, дванайсетте чифта тънки ребра, мъха по протежение на гърба, малката й крехка душа, онзи леко дрезгав глас, ролковите кънки и сивия ден, незнайната мисъл, която току-що бе минала през главата й, докато гледаше неизвестно какво от моста. За всичко това би дал торба жълтици, кофа кръв - каквото му поискат...