Проф. Даниел Вълчев: Ако не бъде сложен край на войните в Украйна и Иран, Европейския съюз, а за съжаление и България, ги очаква тежко бъдеще

/КРОСС/ България трябва да отстоява своя национален интерес и да не смесва идеологията със здравия разум. Ако не бъде сложен край на войните в Украйна и Иран, Европейския съюз, а за съжаление и България, ги очаква тежко бъдеще. Това каза деканът на Юридическия факултет на Софийския университет и бивш министър на образованието проф. Даниел Вълчев в предаването „Тази неделя" по бТВ.

Той коментира позицията на България по отношение на войната в Украйна, включително декларацията от Дъблин, която страната ни е подписала с определени резерви. Според него това е потвърждение на заявеното по-рано от министър-председателя, че България няма да бъде активна в подкрепата за Украйна, но и няма да пречи.

Вълчев постави въпроса каква трябва да бъде позицията на европейските държави, ако целта е да се стигне до край на войната. Един от въпросите е как европейците си представят края на конфликта. „Две възможни решения: или по някакъв начин се водят преговори и се намира решение - по-добрият вариант според мен, или едната държава влиза в столицата на другата държава. Аз не си представям трето решение. Едната капитулира. Какво може да бъде третото решение?", попита Вълчев.

Според него европейската позиция поставя определени условия, които затрудняват започването на преговорен процес. Тя осъжда непредизвиканата руска агресия и категорично подкрепя териториалната цялост и суверенитета на Украйна. „Ние казваме: първо, нас не ни интересува защо е започнала войната, тъй като е непредизвикана агресията. Очевидно няма никакви причини за това и няма да ги обсъждаме. И второ, ние не обсъждаме нищо, което може да накара украинците да имат поведение, което те не искат да имат. Току-що приключиха преговорите", коментира той.

Вълчев отбеляза, че в подобна ситуация България остава с особено мнение спрямо общата европейска позиция. „Нека да не смесваме идеологията със здравия разум", призова той.

По-меката позиция към Русия според него не означава подкрепа за Москва. „Ние не искаме да бъдем меки с никого. Ние искаме това нещо да приключи. И ако госпожа фон дер Лайен или който и да е има някаква концепция как това нещо да приключи чрез преговори, хубаво е да го каже на един глас", коментира Вълчев.

Според него България трябва да се съобразява със собствените си икономически интереси. „България има своя национален интерес. Българската икономика е под натиск и ние по някакъв начин трябва да се справим с този натиск", каза той.

България не е страна в този конфликт, подчерта проф. Вълчев.

Според Вълчев в момента в света има сериозен разлом между либерално-глобалистките и консервативните представи за бъдещето. „Нищо лошо няма, че има такъв разлом. За мен големият проблем е, че в общества, които са изнервени от своето ежедневие, той има малко по-остри изяви", посочи той.

Вълчев коментира и възможността политическите сили да постигнат съгласие за избора на нов Висш съдебен съвет на фона на ожесточената президентска кампания. Според него задачата е сложна, още повече че изборът на парламентарната квота на ВСС съвпада и с приемането на държавния бюджет. „Бюджетът в крайна сметка е основният политически акт на едно управление. Това е нещо като заявката какво ще правя догодина и с какви средства ще го направя", обясни той.

Ако партиите не успеят да се разберат и квотите останат незапълнени, ще се запази сегашното положение. „Това няма да пропадне държавата, но е много лош знак за мен", добави той.

Според проф. Вълчев има и по-дълбок проблем в устройството на съдебната система, който не може да бъде решен само с избора на нов състав на ВСС. Той предупреди, че дори да бъдат избрани най-добрите възможни кандидати, с настоящите си правомощия съветът постепенно ще се еманципира. „При тези свои правомощия Висшият съдебен съвет, дори ангели да изберем, той за година-две ще се еманципира. И помнете ми думата. Дано всичко, разбира се, е добре, гладко. Но той няма да произведе ефекта, който обществото очаква", заяви Вълчев.

По думите му проблемът е в концентрацията на правомощията, свързани с кадровите решения в съдебната система. В момента във ВСС са съсредоточени както възможността да се правят предложения за назначения, така и правомощието да се вземат окончателните решения. Според Вълчев тези две функции трябва да бъдат разделени.

Той предложи министърът на правосъдието, председателите на върховните съдилища и главният прокурор да могат да правят предложения, а Висшият съдебен съвет да взема окончателното решение. „Правилното е да се разкачат едно от друго. Тоест министърът на правосъдието, председателите на Върховния касационен съд, Върховния административен съд и главният прокурор само да могат да правят предложения, а Висшият съдебен съвет да казва „да" или „не". В противен случай започва сдружаване, независимо дали някой отвън ги толерира или не", обясни той.

Вълчев подчерта, че съдебната система има нужда от реформа, но определи като некоректни твърденията, че тя изобщо не функционира. „Това мисля, че всеки средно мислещ човек, който поне малко е запознат със състоянието в тази система, го разбира. Но пък да твърдим, че системата не функционира и едва ли не ние сме без правосъдие, също е изключително некоректно", заяви той.

Проф. Вълчев коментира и предложенията за избор на членове на ВСС с т.нар. падащо мнозинство - с по-малко от 161 гласа, както и възможността президентът да има участие при назначаването на служебни членове. Според него идеята за падащите мнозинства не е добра, защото така се връщаме към положение, при което парламентарното мнозинство само определя своята квота.

По-различно е мнението му за възможността президентът да получи повече правомощия при липса на решение за избор на нов състав. „Съвсем спокойно може да кажем така: да, ако не може до шест месеца след изтичането на мандата на ВСС да бъде избран нов състав, президентът назначава служебен", обясни Вълчев.

Той посочи за пример възможността президентът да назначава временно изпълняващ длъжността главен прокурор, когато няма кой да направи предложение за титуляр.

Проф. Вълчев коментира и решението си да не се включи в президентската кампания, въпреки че името му многократно беше спрягано като възможен кандидат. Той призна, че е обмислял различни варианти, но е преценил, че моментът не е подходящ. „Благодаря за тези, които са се сетили за мен. Преценил съм, че не е подходящо, така че тази тема е затворена", заяви той.

Според него човек може да се яви на подобни избори, ако разполага с относителна независимост. „Има смисъл човек като мен да се яви за каквато и да е идея, ако той има относителна независимост. Ако той ще е партиен кандидат, това няма никакъв смисъл. Ние партийни кандидати, както се видя, си имаме", коментира бившият образователен министър.

Той изрази мнение, че кандидатите на последните президентски избори не са били действително независими, независимо че са били издигнати от инициативни комитети. Според него Илияна Йотова е била кандидат на управляващото мнозинство, а Андрей Гюров - на либералната общност. „Това няма никакво съмнение за мен. Мисля, че и за никой с друго мислещ човек няма съмнение", посочи Вълчев.

бТВ, „Тази неделя"