Отбелязваме 147 години от избухването на Априлското въстание

/КРОСС/ На 1 май през 1876 година избухва преждевременно Априлското въстание. То е неуспешно, тъй като не успява да освободи българския народ от Османското робство, но представлява кулминацията на революционната дейност през цялата епоха на Възраждането.

Априлското въстание е потушено кърваво, спомените за събитията от онова време са живи и днес, то обаче предизвиква международен отзвук в страните от Западна Европа, а мълвата за извършените зверства достигат дори до САЩ.

Въстанието постига своята политическа цел, защото принуждава Великите сили да предприемат активни действия, така че да решат проблема със зараждащите се националноосвободителни движения на територията на целия Балкански полуостров.

Подготовка на въстанието

Приготовленията за въстанието започват в края на 1875 година. В Гюргево се създава т. нар. "Гюргевски революционен комитет". Комитетът взима решение страната да бъде разделена на пет окръга, в които да протича подготовката за въстанието. Приготовленията не вървят равномерно навсякъде, а това създава проблеми пред самата организация.

Окръзите са както следва:

1. Търновски - с център Горна Оряховица и главен апостол Стефан Стамболов

2. Сливенски - с център Сливен и главен апостол Иларион Драгостинов

3. Врачански - с център Враца и главен апостол Стоян Заимов

4. Пловдивски - с първоначален център Пловдив, а след това Панагюрище и главен апостол Панайот Волов, а по-късно Георги Бенковкси

5. Софийски - с център София и главен апостол Никола Обретенов (бел. от ред. - този окръг остава само на план)

Избухване на въстанието

Въстанието избухва преждевременно на 1 май (бел. от ред. - по стар стил 20 април) в Копривщица поради предателството, извършено от Ненко Терзийски. То не бива подкрепено от външни сили. Поради недобрата подготовка въстанието се води основно в I-ви и IV-ти окръг.

В Копривщица въстанието се вдига от Тодор Каблешков. Османската полиция се опитва да го залови, но той успява да избяга и изпраща "Кървавото писмо" в писмо в Панагюрище, за да оповести началото на военните действия. В същия ден Георги Бенковски вдига населението на града на въстание в съответствие с решенията от проведения по-рано събор в Оборище.

Потушаване на въстанието

Въстанието бива потушено в рамките на месец. То е неуспешно заради недобрата организация и липсата на синхрон между отделните окръзи. За потушаването е издадена заповед от военното министерство на Османската империя за мобилизация на запаса.

Според българската историография във въстанието загиват 30 000 души, а според външните изследователи жертвите са около 15 000. Руският консул в Одрин по това време, Алексей Церетелев, пише, че над 200 села са били разрушени с общо население от около 75 000 души, които са били или избити, или прогонени.

Равносметката

Жестокото потушаване на въстанието предизвиква широк международен отзвук и води до свикването на Цариградската конференция. На нея великите сили признават правото на българите да има собствена независима държава, очертани в границите на българската екзархия. Отказът обаче на Османската империя да признае решенията на Цариградската конференция води до започването на единадесетата Руско-турска война, която започва година по-късно. Вследствие на войната българите успяват да получат своята политическа независимост.