Вярвам, защото е...

Анонимен

А онзи ден на 22 -ри октомври се честваше денят на свети патриарх Ефтимий ,духовният водач на Българите във старопрестолният град Велико Търново . НЕПРИСТОЙНО Е ДА НЕ ОСВЕТИШ ДЪРЖАВНОСТТА НИ В ПАМЕТ НА БЪЛГАРСКИ СВЕТЕЦ, ЕМБЛЕМА НА ДУХОВНИЯ НИ РЪСТ, А ДА ОБЛЕЧЕШ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ СЪС СИМВОЛИКАТА НА ПРЕДАТЕЛЯ НА СВ. ПАТРИАРХ ЕВТИМИЙ Учреден е нов празник в църковния календар, който ще бъде на 22 октомври –„Прославяне на мощите на св. патриарх Евтимий Търновски”. Денят вчера мина тихо, безутешно, въпреки, че се надявах някой да се сети и сега да освети, но този път с националния ни флаг Народното събрание, Президентството, Министерски съвет… Бездуховна, продажна паплач, която се не врича в православните ни светци, манипулираща историческата памет, както й е угодно, готова да легне пред всяко евроатлантическо изстъпление, за да се дондурка необезпокоявано във властта на собствената си низост. „Твоите избити – е казано – не са с меч убити, нито са в битки умрели (Ис. 22:2)“. Истинско бедствие на душите, без да са телесно поразени в битка. Това е нашето плътско естество, което ако надделее няма да се изяви като атеизъм или някакво директно отхвърляне на Бога, но ще се изяви като подмяна на Божия Дух в нас, подмяна на Божиите пътища с човешките, с изземване на легитимните Божии цели в живота ни, но опорочени от плътски методи и човешка мъдрост. Човешкото можене, напъна на плътта, арогантността на интелекта, взимат превес над смирения и съкрушен дух, който би било жизнеутвърждаващо, ако се води от принципа „всичко от Него, чрез Него и за Него“. За съжаление, днешният политик го обръща на „всичко за Него, но от мене и чрез мене“. Бранденбургската врата бе осветена в цветовете на израелското знаме в знак на солидарност в Берлин. Официалната резиденция на британския министър – председател Риши Сунак, бе осветена с цветовете на националния флаг на Държавата Израел. Европейската комисия, в Брюксел, небостъргачът Paramount Miami… Израелското знаме се появи на дигитални улични билбордове в украинската столица Киев. За да не останем по-назад, „състраданието“ се изписа и върху емблематичната сградата на Народното събрание. Какво е изобщо това състрадание, на което обличаш национален флаг, за да му оправдаеш последващия зверски напън да мъсти, граби и безчинства, без да се спре нито пред болници, нито пред деца и старци, нито пред каквато и да е духовна святост. Състрадание ли е или угодна необходимост, дирижирана от дълбока сянка? Но нека се вгледаме в собствената си духовна низост! 17 юли 1393 е може би най-черната дата в Историята на България. Тогава, чрез юдейско скроено, подло предателство, пада Търновград под Османско робство. История на българското съществувание, която политическата ни продажна метаморфоза замъглява, представяйки я с присъщия дух на Юда! „… Този неизвестен евреин, който блестящо изпълнил задачата си, бил Лазар Коен…. получил заповед от членовете на Синедриона, проникнал в българската крепост Царевец, явил се при патриарх Евтимий и по най-подъл начин го уверил, че турските войски са изгубили всяка способност да се бият и не ще могат да подновят обсадата на Велико Търново. Той казал, че силни епидемии са предизвикали паническо бягство в армията на султана, той се клел, че турците са в ръцете на вече засилилите се отряди на Иван Шишман и че затова султанът е дал заповед за отстъпление. … а евреинът Коен, като Юда Искариотски, тихомълком задигнал ключовете от градските порти и ги предал на своя помощник – евреинът Хасон, който, възползвайки се от ентусиазма, обхванал цялото население, отворил градските порти и предал ключовете на Челеби Сюлейман…“ Тази тежка историческа фактология споделя през през 1930 г. Михаил Варшавски (псевдоним на проф. Владимир Владикин), опирайки се на латински и гръцки източници. Григорий Цамблак също говори за предателство. Йован Раич, Васил Берон и Константин Иречек, както и народното предание потвърждават, че Търново пада след предателство на евреин. Тези трагични за България събития по-късно са отразени, след освобождението от Иван Вазов, в стихотворението „Жидов гроб”, както и в един разказ на Ангел Каралийчев, публикуван в сп. „Светулка” преди 1944 г.“ Разбира се, не бива да слагаме еврейския народ под един знаменател, но когато се изразява протоколно състрадание към определена общност е необходимо много да се премисля начинът, по който се прави. Казвам протоколно, защото истинското състрадание носи в себе си друга енергия. То не е демонстративно. С него не се парадира. Състраданието не е плакатна саможертва. А българският народ, слава Богу, не е лишен от тази добродетел, за разлика от все по – опростачващата се и онагляваща политическа класа. Непристойно е, когато празнуваш един български светец, превърнал се в емблема на духовния ни ръст, да не осветиш в негова памет държавността ни, а самозабравен в угодието си да облечеш Народното ни събрание със символиката на предателя на св. Патриарх Евтимий. Съчувствам с цялото си сърце на всичко, което се случва в Близкия изток, но измекяринът у нас, когато е на власт с измамната си почит няма как да не предизвиква Божи гняв върху народа ни. И каквито и реформи да се правят в службите ни за сигурност, каквато и концепция за национална сигурност да се плете, не се ли детронира тази пуста продажност, безхаберие и невежие на дните ни, всичко е обречено на срамен крах, разпад и заличаване. На повдигналия турския ятаган, за да отсече главата на светия патриарх Евтимий, ръката му се сковава и самият Челеби Сюлейман провижда Божия намеса. Това е и основната причина, може би, за да хвърли юдеина – предател в урвата, а не търсената от него обещана парична награда. Каква жалка картина на политическото ни съвремие. Цар Борис III не красеше с еврейски символи представителните ни сгради в София. Той, наравно с душевността на народ ни, тихо, почтено и достойно спаси българските евреи, така както никой друг в Европа не можа да го направи. Православието у нас, в цялостното му българско измерение за онова време, спаси онези, които предците на днешните евроатлантически титани не можаха. И това се случи въпреки историческата неприязън към тях. Защо казвам неприязън? “Евреите имат ум само за зло, но да правят добро не умеят” – пророк Йеремия, (Библия, Йер. 4:22). “По скоро дявола може да се насочи по пътя на добродетелите, отколкото евреин” – Мартин Лутер, църковен реформатор – протестант. „Тази малка нация не скрива своята ненавист към всички останали народи. Нейните представители са винаги жадни за чуждите богатства, подли при несполука и нахални при сполука“ – Волтер. “В страна, където се заселят евреи, независимо от тяхното количество, те понижават морала и търговската честност, изолират себе си и не се поддават на асимилация. Те се присмиват на християнската религия, стараейки се да я подкопаят. Строят държава в държавата и в случай на опозиция се стремят смъртоносно да задушат страната финансово.” – Бемджамин Франклин. “…Атеизмът (безбожието) е чифутска болест…” – Достоевски, писател и публицист. „В тези железници се срещаш с безподобно отвратителни жидовски фигури, които, щом те подушат, че си българин, считат за непременна обязност да ти изкажат своето съчувствие към нашата политика, да похвалят гения на нашия народ и неговите водители, да пуснат някои псувни по адреса на нашите врагове и да ти поласкаят националното самолюбие чрез едно сравнение със сърбите… Ицик Цвиблман или Мойше Келенкопф да ти изказва братско съчувствие!… Да го цапнеш по разлигавената доброжелателска мутра!“ – Алеко Константинов. Някои анализатори са склонни да допускат, че целта на създаването на фалшив Израел е директно свързана с фалшивия Месия – Антихриста. Хората които не са в състояние да разпознаят фалшивия Израел, няма да разпознаят и фалшивия Христос, казват те. И след като Народното събрание бе окичено с еврейска символика, а бе лишено от светлината на българския флаг в Деня на св. патриарх Евтимий Търновски, се питам: – ние, предпочитайки фалша на угодата, вместо почитта към святото и родното, до къде ли можем да стигнем? Свят е отговорът, немощни сме за него в суетата на амбициозния си напън: „Maт. 13:38 нивата е светът; доброто семе, това са чадата на царството; а плевелите са чадата на лукавия; Maт. 13:39 неприятелят, който ги пося, е дяволът; жетвата е свършекът на века; а жетварите са ангели. Maт. 13:40 И тъй, както събират плевелите и ги изгарят в огън, така ще бъде и при свършека на века. Maт. 13:41 Човешкият Син ще изпрати ангелите Си, които ще съберат от царството Му всичко що съблазнява, и ония, които вършат беззаконие…“ Светла седмица, уважаеми дами и господа! Велин Хаджолов

24.10.2023 11:03:37

Анонимен

nali

24.10.2023 07:46:26