Шпигел: Вучич посяга към остатъците от свобода

/КРОСС/ В Сърбия се разследват независими журналисти и граждански активисти, защото застрашават властта на президента Александър Вучич. От страна на ЕС почти не се чуват критики по този въпрос, пише германското издание „Шпигел".

В края на юли Сръбската прогресивна партия на президента Александър Вучич спечели триумфално изборна победа, която ѝ осигури три четвърти от местата в парламента. Радостта на Вучич от този резултат, обаче, продължи съвсем кратко.

След изборите Сърбия не се успокои. В началото на юли страната преживя продължили с дни масови протести, някои от които бяха придружени от насилие. За повод послужи рязкото увеличение на заразените с коронавирус и лошото управление на коронакризата от страна на президента и правителството. От края на юли открито протестират и хиляди лекари заради провала на властите в областта на здравната политика, настоявайки за оставка на кризисния щаб на страната.

По същото време медии разкриха подробности около оръжейна афера с Армения, която показа размера на корупцията и организираната престъпност в национален мащаб и предизвика дипломатическо напрежение с Азербайджан.

В добавка се появи и възмущението на част от обществото от изборните резултати. В самата предизборна борба и в изборния ден са били констатирани масови нарушения и опити за фалшифициране, а всички опозиционни партии бойкотираха изборите.

На фона на тази деликатна за него ситуация, президентът Вучич атакува останките от свободата в Сърбия. От края на юли сръбските власти разследват почти 40 неправителствени организации и независими медии и над 20 лица по подозрение в пране на пари и възможни връзки с терористични структури. Конкретни обвинения не се споменават публично.

Сред тях са две от най-значимите неправителствени организации - Сръбският Хелзинкски комитет и Центърът за права на човека в Белград, както и разследващите журналистически мрежи „Бирн", „Цинз" и „Крик", които през изминалите години разкриха многобройни случаи на корупция и злоупотреба с власт на управлението на Вучич.

„Александър Вучич е управленец, който изпитва неутолима жажда за повече власт и контрол", обяснява истинските причини Ведран Джихич - виенски политолог и специалист по Западните Балкани.

Той понася изключително зле всяка критика, а атаките срещу независимите неправителствени организации и журналистическите мрежи следват сценария на други автократи като Путин, Ердоган или Орбан, твърди експертът.

Изданието припомня, че по времето на управлението на диктатора Слободан Милошевич, Александър Вучич е министър на информацията и през 1995 г. по време на геноцида в Сребреница заплаши от трибуната на сръбския парламент, че „за един мъртъв сърбин ще бъдат убити сто мюсюлмани". И независимо, че досега не е изразил съжаление за своето минало, преди около 10 години той направи тактически завой към едни по-умерени позиции.

В качеството си на държавен глава Вучич притежава ограничени правомощия. На практика обаче той управлява Сърбия неограничено. Властта му е подсилена и от факта, че сръбските опозиционни партии са разпокъсани, не се ползват с доверие, а някои от тях се опитват да изпреварят Вучич със своята крайно дясна политика.

Реалната заплаха за сръбския президент са журналистическите мрежи, които в момента са обект на разследване. Техните публикации предизвикват възмущение в обществото и мобилизират хората да излязат и да протестират.

От страна на Брюксел или Берлин, който е особено активен в региона на Западните Балкани, се чуха съвсем слаби критики за разследванията за пране на пари. За ЕС и Германия е особено важно да не загубят Сърбия като партньор в разрешаването на конфликта с Косово.

В допълнение в лицето на Виктор Орбан Сърбия има своя открит застъпник в ЕС. Партията на Орбан ФИДЕС и СПП на Вучич са членове на ЕНП. Унгарският премиер е един от най-пламенните защитници на бързото приемане на Сърбия в ЕС, като се надява, че по този начин ще се засили нелибералния противовес на Брюксел.

„Проектът на нелибералния европейски съюз по същество е антиевропейски и антидемократичен", казва политологът Ведран Джихич.

Затова политиците трябва да са наясно, че тактиката и прагматичният подход за работа с новите автократи няма да ги укроти и да ги превърне в демократи. Рано или късно ЕС ще трябва да застане на страната на либералните и демократичните сили в Сърбия - в противен случай той ще загуби своята легитимност, смята Джихич.

Междувременно Александър Вучич обяви, че четирима министри в сегашното правителство също са разследвани за пране на пари, без да спомене конкретни имена. Предполага се, че единият е финансовият министър Синиша Мали, който се е превърнал в символ на корупцията в Сърбия.

Освен всичко друго, Мали е замесен в афера, свързана с многомилиарден проект за строителство в Белград и притежава 24 луксозни апартамента на българското Черноморие, чието придобиване не може да обясни. Досега това не е имало политически последици за него.