Скандалът Кристиан Вулф

Всички политици са ненаситни, безскрупулни същества, които мислят само за собствените си облаги! Все повече германци започват да мислят така - заради мръсната афера около личността на президента им Кристиян Вулф.

Оставките на държавници често идват чак когато медийният натиск се увеличи докрай. Шикалкавенето и отричането на отговорност обаче вредят не само на личността, но и на цялата държава, твърди в коментара си в Дойче веле Л. Гревен.

Обикновено политическите афери се развиват по познат сценарий. Първо на бял свят излиза историята, която показва двойнствеността на един смятан за "чист" политик. Политикът от своя страна започва да отрича и не изпитва никакво чувство за вина. Впоследствие наяве излизат все повече съмнителни детайли, тъй като и други медии са по следите на аферата.
Засегнатият политик признава само това, което вече е известно. И продължава да се кълне, че не е нарушил никакъв закон. Когато медийният натиск нарасне силно, политикът се изправя пред обществеността и се разкайва. Съпартийците му настояват за прекратяване на дискусията, с цел опазване на имиджа на институцията, която представлява съответният политик, и обвиняват медиите в "лов на вещици". И т.н. и т.н.
Накрая политикът все пак се сгромолясва. И то не поради действителните или вероятните си постъпки, а заради подхода си към аферата. И защото дори на верните му съпартийци им идва "малко в повече" и те се опасяват от вреди за собствената си партия или коалиция. За последно това се случи с Карл Теодор цу Гутенберг, чиято докторска работа се оказа плагиат.
Така ще стане и сега с Кристиян Вулф. Германският президент е обвиняван, че се е възползвал от личното си приятелство с богат частен предприемач, за да получи много изгоден кредит от 500 000 евро за покупка на недвижим имот. Скандалното бе не толкова самият кредит, колкото обърканите и противоречиви изявления на Вулф, както и опитите му да прикрие истината.
Необичайни и удивителни в случая са липсата на политически инстинкт и безскрупулността на президента. Защото сега става известно, че Вулф очевидно се е опитал да предотврати публикуването на скандала с частния си заем, оказвайки натиск върху главния редактор на вестник Билд Кай Дикман. Именно този факт би могъл да се окаже "похлупака на тенджерата". Президент, който се опитва да изнудва медиите, вреди на реномето на цялата политическа класа.
Като ядосан селски кмет
С поведението си Кристиян Вулф затвърждава впечатлението у много граждани, че всички политици са ненаситни, безскрупулни същества и мислят само за собствените си облаги. Далеч не всички политици обаче са такива. Мнозина от тях действат в името на общото благо или поне в интерес на своята партия, без да се водят от стремеж към лично обогатяване. Все по-ясно става, че Кристиян Вулф е тяхна пълна противоположност.
Обаждането му по телефона на Дикман показва как разсъждава Вулф. Той се е опитал да предотврати разкрития за свои действия, които самият той по-късно признава. Заплашва вестника със съд, въпреки че фактите около частния заем са известни. А най-абсурдното в случая е, че всичко остава записано в гласовата поща на главния редактор. Дори ядосан селски кмет не би постъпил така, камо ли един президент!
Очевидно Кристиян Вулф е човек с нарушено възприятие за собствените си грешки и оттук за истината. А когато личност с подобен характер заема президентския пост, това само вреди на страната. Ако Вулф иска да предотврати по-нататъшни провали, както се кълне, би трябвало да разбере, че часът му е ударил. А ако има неблагоразумието да остане на поста си, неговите съпартийци и канцлерката Меркел трябва да му разяснят, че това не може да продължава дълго. В противен случай провинциалната афера на този незрял политик ще се превърне в експлозив и за тях.