Няма да връщаме пари на ЕК заради хранилището за сухо съхранение на отработеното ядрено гориво

София /КРОСС/ Европейската комисия може да поиска България да върне 12 милиона евро, използвани за разширяването на хранилището за сухо съхранение на отработеното ядрено гориво на АЕЦ „Козлодуй", ако властите ни не обосноват нуждата от него. Предупреждението дойде от представителите на Европейската банка за възстановяване и развитие след среща с енергийния министър Теменужка Петкова.
Няма да връщаме пари заради хранилището за сухо съхранение на отработеното ядрено гориво е убеден изпълнителният директор на АЕЦ „Козлодуй" Димитър Ангелов.
Това е един обект, който е нужен и който си изпълнява предназначението. Това е хранилище за сухо сухо съхранение на отработеното ядрено гориво, което би трябвало да приеме всички касети с отработено ядрено гориво, генерирани в резултат на дейността на изведените от експлоатация от първи до четвърти блок. Договорът в сключен на 31-ви май 2004-а година.
По отношение на информацията, че ЕК може да поиска България да върне близо 12 млн. евро, използвани за разширяването на хранилището, ако не се обоснове нуждата от него, директорът на АЕЦ „Козлодуй" заяви: Защо е толкова голямо, как се експлоатира и какво ще бъде предназначението на това разширение? В разширението е предвидено да се съхраняват контейнери с извлечени и съхраняеми касети-екрани и борни надставки, както и друго радиоактивно оборудване от първи до четвърти блок. Това са подобни съоръжения на касетите. По такъв начин е решен този въпрос. В същия обект ще бъде съхранявани всички проблемни и всякакви касети, които са останали от експлоатацията от първи до четвърти блок, така че ние сме обяснили на представителите на банката и на ЕК какво и как се процедира с обекта и не би трябвало да има никакви съмнения относно това, че той ще се изпълнява предназначението, което е било заложено още със сключването на това споразумение.
Според него съмнението, че може да се наложи да върнем парите за разширяването на хранилището идва от там, че при проверка на представителите на банката и на Сметната палата са видели съоръжението, че е празно и са останали с впечатление, че е ненужно: Това не е така. Ние го доказахме. Още обектът не е лицензиран и вътре стоят само част от празните контейнери, които при лицензиране ще получим разрешение да започне запълването на контейнерите и съхраняването от 50 до 100 години в хранилището.
Процесът на лицензирането продължава около 9 месеца, обясни председателят на Агенцията за ядрено регулиране Лъчезар Костов, съобщи БНР.