Иван Янев от „Прогресивна България“: Обучението на едно куче водач продължава много време – две години, понякога и повече

/КРОСС/ Иван Янев, кандидат за депутат от „Прогресивна България", коментира достъпността и правата на хората с увреждания, необходимостта от координирана социална политика и подобряване на градската среда.

Той губи зрението си в много ранна детска възраст и през годините помага по всевъзможни начини за това средата за хората с увреждания да е по-достъпна, да имат възможности за пълноценен живот.

До него е и кучето му водач Роувър - асистентът, който е част от ежедневието му. „Роувър и аз сме вече повече от 4 години. Той е обучен във Българското училище за кучета водачи към фондация „Четири лапи", която се занимава с обученията на кучета водачи вече повече от 20 години", уточни Янев.

„Обучението на едно куче продължава много време - две години, понякога и повече. Тук е място да благодарим на всички приемни семейства, които вземат малките кучета до първата година и ги научават на социални умения, хигиенни навици и спокойствие сред хора. Адмирации за тях", допълни кандидатът за депутат.

Янев подчерта и значението на комплексната достъпност. „Кучетата водачи помагат изключително много, но достъпността е в различни измерения - архитектурна, транспортна, образователна, трудова, културна, интелектуална, дигитална. Много сайтове на държавни и общински институции не са достъпни за говорещите програми, с които ние, незрящите, работим. Ако не можем да подадем едно заявление електронно, защото има код в картинка, и говорещата програма не може да го прочете, това е голям проблем за нас", обясни той.

Особено важно за Янев е правото на тайно гласуване: „Достъпността до гласуване е едно от най-големите препятствия за мен лично. Не говорим за достъп до секцията или подвижна урна. Говорим за самия вот. Незрящите хора, за да гласуват, ползват придружител, и тогава вотът не е тайна. С машини и софтуер е възможно чрез говорещ модул самостоятелно да дадеш своя вот. Така тайната на вота е само моя."

Янев изтъкна, че достъпността е комплексно понятие: „Осигурявайки една рампа, не означава, че улесняваш човек със зрително увреждане."

В новата си роля като кандидат-депутат, Янев планира да продължи вече започнатата работа: „С нищо няма да се промени моята работа, просто ще се промени нивото, на което мога да влияя върху процесите. Десетилетия работя в тази посока - достъпност, социална политика, спорт за хора с увреждания."

Той очерта трите основни приоритети: „Първо - координация на различните политики за хората с увреждания във всички министерства и агенции. Второ - включване на хората с увреждания при разработването на програми. Основният постулат от Конвенцията за правата на хората с увреждания е „Нищо за нас без нас". Няма нищо по-добре от това самият нуждаещ се да предложи работещи варианти. Трето - работа с големите общини, като София, Пловдив, Варна, Бургас, които трябва да бъдат еталон за достъпност."

Янев посочи и конкретни проблеми в градската среда: „Светофарите, които звънят, са улеснение, но звънят в еднакъв тон за всички посоки, което обърква незрящите. Решението е просто - различни звуци за различните посоки. Трамваи и автобуси имат аудиосистеми, които на много места не работят или са намалени, въпреки че са от огромна полза за незрящите и възрастните хора."

Той е убеден, че като депутат може да увеличи ефективността: „Животът ми е посветен на тази кауза, така че вече ще имам реално ниво да поставям тези въпроси от трибуната на парламента. Роувър ще ми дава съвети и ще работим, както досега."