AFP: Светът е уморен и иска да се отърве от украинския проблем

/КРОСС/ В четвъртък украинските депутати направиха първата стъпка към конституционната реформа, която предвижда повече автономия за сепаратистките региони в Източна Украйна - проект, критикуван в страната, но подкрепен от западните страни, които виждат в него възможност за успокояване на кръвопролитния конфликт.

При представянето на проекта пред парламента украинският президент Петро Порошенко призна, че това е „трудно решение", но че западните съюзници на Киев искат реформата да бъде успешно изпълнена. „Агресията няма да спре нито след месец, нито след година. Трябва да се научим да живеем в тези условия", подчерта той, като добави, че Украйна не може да си позволи да се „окаже сама пред агресора".

Украинските депутати одобриха внасянето на текста в Конституционния съд, чиято зелена светлина е необходима преди гласуването на две четения в парламента. Заместник държавният секретар на САЩ Виктория Нюланд също бе в парламента в деня, който тя определи като „исторически". В сряда тя припомни, че „децентрализацията" и „специалният статут" на сепаратистките Донецка и Луганска област са предвидени в мирните договори, които бяха подписани през февруари в Минск с помощта на международно посредничество.

Безпрецедентно бе обаждането на германския канцлер Ангела Меркел и френския президент Франсоа Оланд, които във вторник се проведоха телефонен разговор с председателя на украинския парламент Владимир Гройсман, за да подчертаят важността на вота. Западът счита тази реформа като огромна стъпка към политическото разрешаване на конфликта, отнел живота на 6500 души за 15 месеца.

Проектореформата дава повече правомощия на регионалните и местните съвети, но в разрез с очакванията на бунтовниците текстът не дава окончателен статут на полуавтономия на териториите под техен контрол. „Киев напълно игнорира предложенията ни за статута", заяви в четвъртък Денис Пушилин, който преговаряше в Минск от името на Донецката народна република. Той допълни, че намеренията на Киев „не съответстват" на споразуменията от Минск. Според проекта на украинските власти статутът трябва да бъде определен от отделен закон, и то само за период от три години. Украинските медии съобщават, че западните страни искат от Киев да интегрира този статут в Конституцията - идея, която се сблъсква със силна съпротива в Украйна.

Мнозина считат, че Киев не трябва да приема автономията на регионите, в които украинските власти подозират, че все още има руски войници и оръжия. „Споразуменията от Минск следват определена логика - първо сраженията трябва да спрат, после в конституцията ще бъдат направени промени", подчертава депутатът Леонид Емец. „Категорично сме против това руските престъпници да представляват народа, който държат за заложник", казва той.

„В настоящите условия децентрализацията ще отслаби правителството и ще направи Украйна по-уязвима през руските заплахи, а конфликтът няма да бъде потушен", заяви наскоро Максим Хилко от Украинския национален университет. Според заместник-председателя на украинския парламент Оксана Сироид депутатите са подложени на „огромен натиск", тъй като „светът е уморен и иска да се отърве от този проблем". Като много други обществени личности в Украйна Сироид смята, че инициативата може да завърши с „легитимирането" на бунтовниците и „да сложи кръст на европейските перспективи на Украйна" и дори на „украинската държава".

Все пак Украйна, която се намира на ръба на фалита и е на финансови „системи", не може да си позволи да игнорира исканията на западните си партньори, подчертават двама представители на властта в Киев. В четвъртък депутатите одобриха също така четири икономически закона, които ще позволят отпускането на 3,2 млрд. долара финансова помощ за Киев, включително 1,7 млрд. долара от Международния валутен фонд.

AFP