Живите трупове от Украйна: Защо украинските войници масово се предават в плен

Защо руският плен стана за хиляди украинци „начин на оцеляване". За страшната окопна истина от другата страна разказва журналистът Александър Гришин за „Комсомольская правда".

/КРОСС/ Късно вечерта руски патрул на левия бряг на Днепър в Херсонска област задържа трима украински войници, които преплуваха реката, за да се предадат и донесоха със себе си три картечници, 12 оборудвани пълнителя за тях и РПГ с три изстрела. Намеренията на украинците бяха ясно сигнализирани от бял парцал, завързан на пръчка.

„Постоянни артилерийски и минохвъргачни атаки от левия бряг, не можахме да изпълним нито една задача от командира, когото видях само първия ден. И тогава винаги беше някъде отзад. На третия ден започнахме да гладуваме. Дажбите, както казаха, не се доставят, защото няма гориво. Все едно го купуват със собствени пари. И нашите джобове са празни", разказва един от войниците и обяснява защо е решил да се предаде.„Взех решение за себе си при първата възможност да се предам. Намирайки се на най-крайната позиция по брега на река Днепър през деня, забелязах лодка. През нощта с двама мои другари, които също бяха съгласни с мен като цяло, преплувахме на левия бряг. Намерихме бял парцал, вързахме го на пръчка и заплувахме. Беше много страшно, защото всеки момент нашите можеха да започнат да стрелят по нас".

Дори при преминаването на реката те се страхуват не от руските войници, а от своите. Фактът, че ще започнат да стрелят по тях. И имат всички основания да го направят. Сега в мрежата е широко разпространено видео за размяна на огън между частите на въоръжените сили на Украйна помежду си. Както самите украинци коментират ситуацията, във видеото отряд от прочутия Бандера и наемници се опитват да застрелят войници, които не искат да преминат в настъпление. Засипват ги с непрестанен обстрел.

Украинските войници имат много малко желание да преминат в настъпление. Толкова много, че онзи ден два от три батальона, около 500 души, просто отказаха да преминат в атака. И все повече от принудително мобилизираните при първа възможност предпочитат да вдигнат бялото знаме и ръце и да предадат оръжието.
Така че добре познатият украински анекдот: „Мамо, пиши веднага в плен" в крайна сметка се оказва не само анекдот.

В същото време предалите се украинци ясно показват три групи причини, които допринасят за приемането на това решение. Десетките типични истории на предали се позволяват да ги групирате доста ясно, независимо от възрастта на затворниците, техните професии и опит в бившия цивилен живот. И има все повече и повече такива истории.

ВИСОКИ ЗАГУБИ НА УКРАИНЦИТЕ И ЕФЕКТИВНОСТТА НА РУСНАЦИТЕ

„Бяхме 100 души, а останахме по-малко от половината. Какъв може да е борбеният дух или морал след това", казва един от пленниците.

„В един от батальоните на въоръжените сили на Украйна в Краснолиманското направление от 300 военнослужещи оцеляха петима души. Един от украинските батальони загуби 155 души в тактическото направление на Запорожие", допълва друг.

ЛИПСА НА ОБУЧЕНИЕ, СНАБДЯВАНЕ И КОМАНДНО ОТНОШЕНИЕ

„Не са преподавали нито тактика, нито автоматични упражнения. Нищо. Изпратиха ни глупаво без никакво обучение".

„Свързахме се - нямаше връзка. Поискахме подкрепа - никой не отговори. Тези, които бяха взети в плен, оцеляха. Никой не иска да служи, защото такова отношението. Мисля, че повече от половината единица се е предала".

„Нивото на оборудване - дадоха ми стара картечница, седемдесет и девета, според мен, година АК-74. За да го разглобя, трябваше да я бия в стената. Беше ръждясала. Не успях нито да сваля капака, нито да отвия дулото. Картечниците бяха в много лошо състояние, гранатите бяха съветски, картечниците бяха в същото състояние. Донесоха малко храна".

„На позицията купуваме за собствена сметка боеприпаси, картечници, гранати, бронежилетки. Същото важи и за шлемовете."

ЧОВЕЧНОСТ КЪМ ЗАТВОРНИЦИТЕ

„Знаете ли какво направиха нашите с онези трима затворници, които прекосиха Днепър с лодка, когато докараха поделението на мястото? Нахраниха ги. И още преди разпита. Разбира се, може да се предположи, че са го направили нарочно, за да омекнат преди разпит, но това би било погрешна версия. Към насилствено мобилизираните, които не са оказали съпротива и дори към тези, които са дошли и са се предали, отношението към нашите военни е като към изгубени роднини".

„Никой не ни биеше, не ни се подиграваше в плен, дори с думи" , това най-често разказват украинските пленници. Но има и друго:

„Превързаха ми раната, изпратиха ме в лазарета и веднага ми оказаха медицинска помощ."
„Руснаците споделяха сухите си дажби, цигари, даваха чай".

„Оказват ми медицинска помощ. Докторът идва, оглежда раните, лекува ги. Дават ни витамини. Честно казано не очаквах такова отношение".

„Искам нашите хора да хвърлят оръжията си и да спрат да се бият".

БИТИЕ И СЪЗНАНИЕ

Само през последните няколко седмици десетки такива истории. А еднообразието им само подчертава истинския, а не сценичен характер. Това не е бунт на фантазиите на Зеленски или неговите съучастници, а неприкритата и неукрасена истина на окопа.

Вероятно мнозина от читателите сега са донякъде разочаровани, че не възвишени мотиви, а по-скоро прагматични причини станаха причина за предаването на тези и стотици други украинци в плен. Къде е, казват те, осъждането на продажността на Зеленски и екипа му, къде е недоволството от факта, че Украйна е била принудена да служи по поръчка на Запада? И още един, още един, още един...

И защо, ако "мнозинството не иска да се бие", не забиха щиковете си в земята или не ги обърнаха срещу Киев, а продължиха да атакуват? Там са смесени твърде много неща - необходимостта да се подчиняват на командирите, наказания от нацистки доброволци в тяхната част, до екзекуция от техните събратя по оръжие, неспособност да се организират, страх от преследване на членове на семейството, останали в Украйна, и много, много още.

Имам достатъчно от тези, битови и светски мотиви. Да, моралът на въоръжените сили на Украйна все още е далеч от пълното сломяване, стотици се предават, но десетки хиляди продължават да се бият до смърт. Въпреки че броят на дезертьорите във въоръжените сили на Украйна расте експоненциално. В украинския Генерален щаб, според информация от Киев, нараства тревогата от зачестилите случаи на предаване на цели части. Дадена е заповед за засилване на военната дисциплина във въоръжените сили на Украйна, като преди влизане на позициите телефоните на мобилизираните са отнемани, а опитите за напускане на позициите се третират като дезертьорство. В някои части дори патрони се издават само преди битката, за да се намали броят на самоубийствата.

И нека сега се откажат по битови причини. Основното нещо е да спрете да стреляте. Да разбереш, че най-добрият начин да спасиш живота си е да се предадеш на руснаците. Този плен се превърна от съществително в име за оцеляване за украинците. А осъзнаването какво, как и защо е устроено в този свят ще дойде по-късно. В крайна сметка никой не е отменил тезата на марксистко-ленинската философия, която далеч не е погрешна във всичко, че битието определя съзнанието.

Така че, мамо, по-добре е да пишете веднага в плен. Не се заблуждавайте. Това е най-добрият вариант за украинските военни.