Велизар Енчев: Виждали ли сте гръцка слугиня в България?

/КРОСС/ - В четвъртък вечерта от Минск дойде вестта, че престрелките между Русия и Украйна може би ще спрат. Като дипломат, журналист и политик смятате ли, че наистина доброто ще победи в този конфликт, а няма само да спре бойният огън?
- Да не бързаме да се радваме, че има примирие, както призова Ангела Меркел преди ден, и да изясним понятията. Това, което е добро за украинския президент, е лошо за Владимир Путин. И обратно. От международноправна гледна точка Русия анексира Крим и формално Украйна е жертва. Но след като албанските сепаратисти в Косово се отцепиха от Сърбия и международният съд призна този акт, Русия се възползва от прецедента. При това има база за сериозно сравнение - и Косово, и Крим имаха статут на автономни области в Република Сърбия и в Руската федерация, което е предпоставка за сепаратизъм.
Русия има и друга причина за намеса в Украйна - опасното разширяване на НАТО към нейните граници и превратът в Киев. Вече не е тайна, че Янукович бе свален с пуч, организиран от същите държави, които 48 часа по-рано се договориха с него за оттеглянето му, за нови избори и преговори за членството на Украйна в ЕС. Дали от глупост, дали съзнателно, но първата стъпка на превратаджиите в Киев бе да се ограничат конституционните права на малцинствата, включително използването на руския език, което преля чашата на търпението на Москва. Иначе международното право е мъртво от 2003 г., когато британско-американската коалиция нападна Ирак, за да свали Саддам Хюсеин без валидна резолюция на Съвета за сигурност на ООН. Вече никой не се съмнява в едно: международното право е правото на силния, а не правото на истината.

- Дали Вашингтон ще спре да се опитва да вдига градусите на конфликта с намерението да въоръжи Украйна, докато Европа всъщност държи линия на въздържание по този въпрос?
- Обама е най-слабият американски президент след края на Втората световна война, което е изключително опасно. Той може би е по-рисков от Джордж Буш-младши, защото целенасочено води хаотична политика. Тя подпали Близкия изток, унищожи светския режим в Либия, не защити западния съюзник Мубарак в Египет в битката му срещу „Мюсюлмански братя", опита се да свали сирийския президент Асад. И като резултат на всичко това САЩ и Саудитска Арабия родиха чудовището „Ислямска държава".
Германия и франция си дават сметка за последиците от такава полити- ка и не желаят Европа да стане жертва на американско-руската конфронтация на украински терен. Украйна е само полигон на сблъсъка между Москва и Вашингтон.

- Какви цели бяха постигнати с наложените икономически санкции на Русия?
- Руската икономика понесе сериозен удар. Рублата загуби 48% от своята стойност и продължава спада си. Добавя ли, че цената на петрола на световните борси отбеляза спад с над 50% в последните седем месеца, очертава се мрачна картина за износа на руски нефт. Приходите от продавания навън петрол позволиха на Русия да увеличи валутните си резерви от 12 млрд. долара през 1999 г. до 597,3 млрд. долара. Сега загубите от ембаргото и ниските цени на петрола са колосални. В случая историята се повтаря. В средата на 80-те години на миналия век САЩ и Саудитска Арабия координирано свалиха цените на петрола, което удари бюджета на СССР и се счита за една от причините за неговия крах. Сега се прилага същият сценарий.

- Един комик каза: „Такава борба за мир ще падне, че скоро камък върху камък няма да оста-не." Мирът в далечен мираж ли се превръща?
- Ако Русия бъде повалена по модела „Горбачов", каквото е желанието на САЩ, този път може да последва глобален катаклизъм. Защото в Кремъл на власт е не Горби, а прекалено силен лидер. А да притискаш силен лидер на унизена държава, е опасно за световния мир. При това Путин е ефективен. С умела дипломация той спря американската интервенция в Сирия, дирижира събитията в Украйна и е на път да получи автономия на Луганска и Донецка област, укрепи стратегическия съюз с Китай, усилено модернизира руската армия. Ако Обама има интерес от унизена Русия, Меркел и Оланд си дават сметка, че не САЩ, а Европа ще плати сметката от битката на титаните.

- Каква трябва да е българската позиция по въпроса с мобилизацията на етническите българи в Украйна и одобрявате ли уклончивия отговор по този въпрос на външния ни министър Даниел Митов „Ще видим"?
- Не трябва да поощряваме масово преселение на украински българи у нас. Първо, защото те не искат да изоставят граденото от две столетия, второ, бедна България няма финансов ресурс, за да посрещне голяма маса от преселници и да им осигури постоянен подслон и работа. Иначе позицията на кабинета към нашите сънародници зад граница не се отличава по нищо от традиционно нихилистичната политика към българите в Сърбия, Македония, Гърция, Албания.

- Преди дни обявихте, че ще правите българска СИРИЗА, какво означава това?
- След напускането ми на Патриотичния фронт стотици граждани, не само в моя изби- рателен район София-област, настояват да се създаде формация, изразяваща въжделенията на народа, а не на елита. Искат партия, която стои далеч от парите на олигархията и близо до проблемите на ограбените от прехода, фактът, че хора от цялата страна търсят контакт с мен (особено във Фейсбук), говори, че е назряла необходимостта от радикална промяна в политическата система - такава, каквато стана в Гърция. Затова от един месец с група приятели и съмишленици се събираме и обсъждаме какво да се прави.

- Възможен ли е въобще наш аналог на случилото се у комшиите?
- Аналог с Гърция е невъзможен, защото там проблемите са други. Те изпаднаха в криза поради необосновано високите разходи за стандарта на живот, докато ние сме в перманентна криза заради орязаните социални разходи. Но след скандалното задължаване с 18 млрд. лв. правителството на ГЕРБ, „Патриотичен фронт", Реформаторите и АБВ поема по пътя на гръцките управници преди фалита на Атина.
От друга страна, гръцкият народ е с доказан в историята бунтовен дух, докато за четвърт век преход ние изгубихме националното си достойнство и станахме нация със слугински манталитет. Вие виждали ли сте гръцка слугиня в България?

- Като добър познавач на историята на Балканите как смятате, възможно ли е да постигнем национално и политическо помирение, за да не повторим съдбата на други държави на полуострова?
- Повече отвсякога ни е нужно национално помирение в етнически план, а защо не и в политически. Ние сме единствената страна от бившите социалистически държави, в която четвърт век истерично дълбаем по темата „комунизъм - антикомунизъм". Това отнема огромна обществена енергия, потребна за градивни неща.
В етнически план помирението е задължително, иначе рискуваме да повторим косов-ския провал на сърбите. Не престанем ли да раздухваме т.нар. възродителен процес, не приобщим ли българските мюсюлмани към нас, позволим ли те да се капсулират, рискуваме един ден да възпроизведем босненския вариант, при който един срещу друг застанаха православните сърби и техните ислямизирани преди 200 годи-
ни събратя. За мен хуманността стои над вярата и политиката. В едно съм твърдо убеден: когато патриотизмът е вграден в хуманността, той е непоклатим.

- Вие сте били разузнавач, написахте и книгата „Аз бях в разузнаването", как ще коментирате гафа на военния министър Ненчев с досиетата на чужденците, работили за нашата сигурност?
- За съжаление това не е гаф, а целенасочена политика за ликвидиране на военното разузнаване, което е трън в очите на всеки „демократ" у нас. Разкривайки имената на кадрови офицери от разузнава-нето, те осветяват техните агенти в
Близкия изток и на Балканите. Макар че НАТО не иска това от Ненчев, защото военният пакт се нуждае от агентура в тези кризисни райони, за нашия министър е по-важно да е активен борец против комунизма.

- Иван Костов ли ви назначи за посланик в Загреб и как стана това?
- Не. Станах посланик при служебния премиер Стефан Софиянски по предложение на външния министър Стоян Сталев и с подкрепата на президента Петър Стоянов. От мен се искаше да продължа на дипломатическия фронт разузнавателната работа на Балканите. Не издавам никаква тайна. Описал съм всичко в моята книга - първата мемоарна книга на кадрови служител на НРС, в която на компактдиск е пълното ми лично и работно дело.

- Сърдите ли се на Бриго Аспарухов и на Жан Виденов, че прекратиха разузнавателната ви дейност през 1996 година?
- Не я прекратиха, както казах, тя продължи в качеството ми на посланик в една от балканските столици на шпионажа. Нали не си мислите, че посланиците на САЩ, Турция и Израел по света са чисти дипломати? Всъщност няма почти никаква разлика между активната дипломация и разузнаването. Да не говорим за кореспондентите и репортерите в Близкия изток и в балканските страни - повечето от тях са служители на своите разузнавателни централи. Това, което по света е престижно и се цени високо, у нас се смята за позорно. Като добавя отрицателния подбор, даващ път на удобните и спиращ кадърните, ние сме обречени на перманентна посредственост.

Аделина Делийска

„Преса"

Велизар Енчев е роден в град Гълъбово на 7 януари 1953 г. Завършва журналистика и лгеждународни отношения в СУ „Св. Климент Охридски". От 1986 до 1996 г. е офицер в югославския отдел на ПГУ-ДС и в Националната разузнавателна служба. Кореспондент на БНТ, БНР и „Отечествен вестник" по врелхе на гражданската воина в Югославия. От 1997 до 2002 г. е посланик в Хърватия. След 2003 г. е университетски преподавател и тв водещ. Доктор по лгеждународно право. В момента е депутат, влязъл от листите на ПФ, но вече независим.