Посланик Митрофанова: Изпълнението на Минските споразумения са единствения път за нормализиране на ситуацията в региона

/КРОСС/ Русия и Украйна не успяха да постигнат напредък на продължилите почти 9 часа преговори в така наречения Нормандски формат в Берлин. За това какви възможности за разрешаване на кризата вижда Русия,  в предаването „Светът и ние“ по БНТ, разговаряме с посланика на страната у нас Н.Пр. Елеонора Митрофанова.

-  Госпожо посланик, слушаме в последните дни новини за учения военни, за придвижване на войски и в Европа, и близко до Украйна. Всички се тревожим от опасността от война. Кажете, какъв е възможният дипломатически компромис да избегнем войната?

 Първо, бих ви казала, че Русия не иска война. Това беше абсолютно ясно заявено и на ниво президент на нашата страна, и от министъра на външните работи. Въпросът изобщо не е в Украйна всъщност. Както знаете, става въпрос за колективната сигурност и за гаранциите за сигурността във връзка с това, че НАТО се движи на изток, непосредствено до нашите граници. Това е свързано с факта, че Украйна се напомпва с летално оръжие. И както разбирате, всяка пушка, която се зарежда, зарежда, зарежда може или сама да гръмне, или някой идиот да натисне копчето. Затова да се надяваме, че преговорите, които се провеждат сега, не мога да кажа, че при тях има много взаимно разбиране, но въпреки всичко самият факт, че се водят разговори, че се правят дипломатически усилия, се надявам това да ни придвижи към мирното уреждане на този въпрос.

 -  Добре. Казвате, че намеренията за разширяване на НАТО, притесняват Русия. Но това са далечни намерения. Всички казват, че едва ли в следващите 15 или 20 г. това въобще е възможно. А руските войски са на границата на Украйна сега. И това са 100 хиляди войници. От какво толкова се притеснява Русия, която е толкова огромна и силна държава?

Нека започнем оттам, че Русия провежда учения на границите си. При това не точно на границите, а някъде на 150 км от границата. Това е Западният военен окръг. Тези учения са провеждани и преди 1 г., и преди 2 г. В тези учения няма абсолютно нищо ново. Просто те се провеждат по това време, защото ние се притесняваме. Притесняваме се от агресия от страна на Украйна, и от страна на НАТО, тъй като отново ще повторя – заредената пушка във всеки един момент може да гръмне. Т.е. това в някаква степен е едно превантивно предупреждение, за това че агресивните действия ще получат съответния отпор.

-  Аз слушах пресконференцията на президентите Путин и Макрон след тяхната среща тази седмица. И това, което най-много ми направи впечатление беше изказването, припомнянето от страна на вашия президент, че вие сте ядрена сила. Как да разбираме това? Много анализатори забелязаха и се тревожат от това изказване?

Ако сте гледали интервюто на президента, там имаше определен увод преди това твърдение. Ние сме ядрена държава, това е факт. Владимир Владимирович напомни, че в доктриналните документи на Украйна става въпрос Крим да бъде върнат на Украйна, в т.ч. по военен начин. По военен начин. Какво ни остава да правим, ако в тази страна се намира НАТО и НАТО изцяло помага на Украйна? Ще ни се наложи да се защитаваме, нали? И просто Владимир Владимирович напомни, че Русия е ядрена държава и просто не може да се постъпва с Русия така. Това е оръжие със сдържащо въздействие, всички разбираме това. Не става въпрос за някаква заплаха. Не видях в изказването му да прозвучи каквато и да било заплаха.

-  Между Украйна и Русия така или иначе има сключена форма на споразумение, говоря за Минските споразумения, според много дипломати това е пътят за решение на въпроса. Вие как ще коментирате това, възможно ли е?

Леко ще ви коригирам. Това не е споразумение между Русия и Украйна. Минските споразумения бяха подписани от Франция, Германия, Украйна, Донецката и Луганската република.

-  Така е, но в това е проблемът – именно в това е проблемът, че Русия има сериозен интерес, а всъщност няма участие на пръв поглед?

Има тристранна комисия, в която участваме. Има го Нормандският формат, в който участваме. Несъмнено всичко това го има. Но като изхождаме от последните изказвания на ръководството на Украйна, сякаш Украйна не желае да изпълнява Минските споразумения. Въпреки че ние смятаме, че това е единственият път за нормализиране на ситуацията изобщо в региона. Това е единственият път. Това го казва и Макрон, и Германия, и Франция. Потвърждават, че Минските споразумения са единствения възможен път. И въпреки това, заедно с Украйна и от страна на САЩ чуваме, че – да, споразуменията трябва да бъдат изпълнявани, но не по онези точки, които са определени там в тяхната последователност. А някак иначе. Засега не сме разбрали как.

-  Проблемът е смятам, че вие виждате това споразумение, двете страни виждате споразумението по различен начин? И за вас са важни различни неща. Има ли възможност, според вас, Украйна да бъде неутрална и по какъв начин дипломатически? Това е, което не разбирам, защото все пак това е независима държава.

Вижте, що се отнася до неутралния статут на Украйна, този статут беше фиксиран по-рано в украинското законодателство. Вижте какво е времето. Време на хаос, когато никой и нищо, неизвестно защо, не спазва и смята, че световният ред, изграден върху правила, се натрапва със сила и със знанието на политическия елит, и със знанието на хората, че ще вършим онова, което в моментна ни е изгодно. Точно това е формулата, срещу която абсолютно категорично се изправяме и смятаме, че само международното право, ако нещо в него е остаряло, трябва да се промени според съответните процедури, но само международното право представлява гаранция за международните отношения.

-  Другата голяма тревога в Европа и разбира се и в България, това са доставките на газ, на енергия за Европа в случай на конфликт. Можете ли да кажете дали те са гарантирани и какво ще направи Русия в случай на нови санкции от страна на Запада?

Мога да кажа, че в продължение на 45 г. или от момента, когато газа по газопроводите тръгна към Европа, не е имало нито едно нарушаване на договор от страна на Русия, въпреки че периодично отношенията са били много трудни. Много трудни. Просто тогава не са размахвали санкциите, както сега, но се е случвало отношенията да са сложни. Единствено през 2009 г., когато Украйна спря доставките за България за един кратък период, въпреки че тръбата беше пълна, защото не беше съгласна с някакви цени. Иначе Русия винаги е била един сигурен доставчик на енергия. Но мога да кажа, че в руското общество не съществува единодушие по много въпроси за ситуацията днес. И чуваме някои политици напълно категорично да заявяват, че не разбираме защо ние, след като сме в такъв конфликт с Украйна, в толкова напрегната ситуация, все още им доставяме газ, търгуваме с тях, доставяме им някаква продукция и т.н., че това трябва да бъде спряно. Смятам, да не дава Господ, че то това няма да се стигне, защото доставянето на газ в такива обеми в Европа, това е освен друго и социална отговорност. Прекрасно разбираме това.

-  Надяваме се това да е така. Кажете накрая какви са очакванията ви за двустранните отношения от новото българско правителство, знаете – то току-що се смени при нас?

Вижте, много ми е трудно да кажа какви ще са отношенията, тъй като за съжаление още с никого не съм се срещала, въпреки запитванията, които съм изпращала. Отношенията с правителството са си отношения с правителството. Но ние имаме огромен спектър от хуманитарни връзки. Хуманитарни интереси. Една обща история, която не е възможно да бъде зачеркната в нашите отношения. Затова много активно работим в регионите. Много активно работим с гражданското общество. Разчитам, както заявява правителството ви, че то ще изгражда прагматични отношения и с другите страни, що се отнася до НАТО и т.н., че това няма да бъдат само думи, а и че действията ще са такива.