240 хиляди работни места са поставени под риск

/КРОСС/ Фискалната програма на правителството няма да предотврати сериозен спад в доходите на домакинствата и най-дълбоката рецесия за България от 1997 г., пише в анализ на икономическият отдел на Уникредит Булбанк. Макар че мерките в подкрепа на заетостта ограничават значителни загуби на работни места, бенефициентите получават малка част от предходния си доход. "Това, което допълнително влошава нещата, е, че сред най-засегнатите сектори са някои от тези с най-голям дял на сивата икономика", пишат експертите на банката в свой анализ, цитирани от "Капитал". В последната макроикономическа прогноза на Уникредит Булбанк очакваният спад на БВП за тази година е ревизиран леко нагоре - от -7,8% през април до -7,2%. Основната причина за това е очакването България да стане част от чакалнята на еврозоната. Според основния сценарий на банката България приема еврото на 1 януари 2023 г. Уникредит залага на спад на БВП от 7,2% тази година и бързо възстановяване с темп от 6,7% през 2021 г. Всъщност в основния сценарий на банката процесът се очаква да започне още през втората половина на тази година. Сметките са при условие, че бъде избегната втора вълна на пандемията.

Големият двигател са публичните инвестиции, като от Уникредит подчертават плановете за строителство на магистрала "Хемус" и всички строителни дейности, предвидени в инвестиционния план на правителството за 2020 г. В плюс е и продължаващият поток от нови кредити към реалната икономика, инвестициите в жилищно строителство. "Вече е ясно, че пандемията ще продължи по-дълго, отколкото смятахме, когато фискалните мерки бяха първоначално разгърнати преди няколко месеца", отбелязват от Уникредит и допълват, че очакват мерките да бъдат удължени и до 2021 г. Изчисленията им показват, че могат да бъдат спасени до 240 хил. работни места, ако мерките за фискална подкрепа бъдат приложени изцяло и без голямо забавяне. Въпреки това може да се очаква значителен спад на доходите на домакинствата в страната. Причината е, че помощта по схемата зависи от размера на социалните осигуровки, плащани преди пандемията. Така в туризма например, където заплатите на работещите се декларират на нивото на минималната заплата, а реалното възнаграждение е по-високо, схемата рядко успява да компенсира повече от една трета от изгубения доход, отбелязват от банката.