Доктор Христо Стоичков, доцент Цветозар Томов и големият смех

Колко прост може да бъде българинът, особено, когато добие слава и пари.

/КРОСС/  Когато в петък Пловдивският университет присъди званието „доктор хонорис кауза” на футболната звезда Христо Стоичков, хиляди българи се чудехме да се смеем ли или да плачем. Да се смеем на  званието „доктор” присъдено на Новия Бай Ганьо или да плачем за нивото на цялото ни висше образование, принизило се до нивото на един откровен илитерат.

Защото бившият футболист и „треньор” с цялото си държание и приказки и през цялата неговата кариера, показваше само едно: Колко прост може да бъде българинът, особено, когато добие слава и пари. Това е някаква проклета сбъркана родна геометрична прогресия, която има способността да умножава в пъти простотията на индивида и да го кара да се чувства самодостатъчен. Тя изключва всякакво наличие на самосъзнание, подобно на примат, който вижда недостатъците на другите, но е неспособен да погледне себе си отстрани. Когато обаче на тази маймуна започне да й се обръща повече внимание, тя се олива обикновено в стремежа си да се покаже като по-по-най.

В Древен Рим, преди повече от две хилядолетия, гладиаторите и колесничарите, чиито съвременни еквиваленти са футболистите, ръгбистите, борците и т.н. са били наистина идоли на тълпата и шампионите сред тях постигали огромна известност и богатство, както е и днес. Те обаче винаги оставали в дъното на обществената стълбица и дори през мисълта не им е минавало, че могат да станат част от интелектуалния елит на тогавашното общество. Все едно да сравняваш Тацит с тогавашните тракийски овчари. Смех!!! С това древните за кой ли път отново ни показват, че макар и технологически изостанали, те са имали социални буфери, които запазвали обществото в някакъв нормален и не уродлив вид.

Уродливият смях обаче ни го достави отново Пловдивският университет, който за пореден път доказа, че стотиците български „университети” са изпаднали в една интелектуална хиперинфлация, обезценяваща самото им наименование. Обществена тайна е, че подобни учебни заведения бълват „висшисти” на конвейр, наблягайки на заплащането на образованието, а не на качеството му... Едно време имаше лаф, че и магаре да вържеш на пилона на Военното училище, то ще го завърши. Това важи и днес за повечето „университети”. Не искам да кажа, че Пловдивският е такъв...

Хич не ми се пишеше отново за Стоичков, но човекът, който ме подтикна да напиша тия редове е един преподавател в Пловдивския университет, който има гражданската доблест да се противопостави на ширещата се напоследък модерна „целесъобразност”. Той нито ми е симпатичен, нито изповядва повечето от моите политически идеи. Но когато човек показва публично, че има чест и достойнство, аз не мога да го подмина, защото после няма да спя добре... Това, което направи той, е един израз на една присъща функция на интелектуалеца, отдавна забравена от по-голямата част на „мислещия” ни елит в последните 70 години.

Социологът Цветозар Томов обяви, че напуска преподавателското си място в Пловдивския университет, заради присъденото звание „доктор хонорис кауза” на Христо Стоичков. В писмо до ректора на Пловдивския университет, разпространено в Интернет той заяви:

"Няма да коментирам въпроса с какви постижения в сферата на науката и образованието новоизлюпеният почетен доктор на Пловдивския университет е заслужил тази чест. Известно ми е, че присъждането на най-високото академично звание на хора, доказали се преди всичко с умението си да ритат топка, се превърна в традиция за този университет. Това звание е присъждано на българския футболист Христо Бонев, италианската футболна звезда Карло Анчелоти, както и на германския футболен деятел Енгелберг Неле.

Случаят с г-н Стоичков, обаче, е връх на тази срамна традиция, предвид факта, че става дума за впечатляващо неук и необразован човек. Личното ми мнение е, че това унижава не само Вас и членовете на Академичния съвет на университета, които сте пряко отговорни за това решение, но и всички преподаватели и студенти на Пловдивския университет, които нямат нищо общо с него.

Тъй като не искам да споделям подобно унижение, настоявам незабавно да прекратя трудовия си договор с Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". Ще дам, според силите си, гласност на това писмо и изразената в него позиция, тъй като смятам, че колениченето на академичните среди пред силните на деня е публичен проблем"

А аз си пожелавам повече такива мъже, като доцент Томов... Щото напоследък мъжете в тая държава са си взели доживотна отпуска май.

 Коментар на  Юрий Александров

P.S  Доктор хонорис кауза (на.  латински doctor honoris causa, „доктор по заслуги“, понякога съкращавано като д-р хон. кауза) или почетен доктор е звание, което се присъжда от висше училище за заслуги към развитието на науката, образованието и изобщо на културата или като жест на добра воля при посещения на високопоставени политици, навършвания на кръгли юбилеи на изтъкнати общественици и под. Почетната докторска степен се дава без за целта да се минава по обичайния академичен път (обучение, преподаване, полагане на „минимуми“ и други изпити, дисертация). Тя има символична стойност.

На български, както и на много други езици, латинското название доктор хонорис кауза е по-популярно от преведената му форма.

Източник: Уикипедия