Какви са различните сценарии за управлението на „Лукойл” и рисковете за страната ни

/КРОСС/ Коментар на експерти

Спешен Съвет по сигурността в Министерския съвет заради "Лукойл". Премерът събира кабината и службите във връзка с действията на държавата по избор на особен управител и гарантиране на сигурността на рафинерията у нас след налагането на американските санкции.

Спешното заседание се случва, след като депутатите отхвърлиха ветото на президента. Тази сутрин Законът за икономическите дейности, свързани с нефт и нефтени продукти, беше обнародван в "Държавен вестник". 

В студиото на „Твоят ден" по NOVA NEWS енергийният експерт Иван Хиновски и бившият заместник-министър на външните работи и икономиката Милен Керемедчиев предупредиха, че ситуацията крие сериозни рискове, ако държавата не избере ясен и устойчив подход.

Хиновски очерта две възможни посоки пред държавата:

• Работа на рафинерията под реален контрол на особен управител - сценарий, който изисква сложни финансови и пазарни операции и крие сериозни рискове;
• Назначаване на управител проформа и подготовка за продажба на рафинерията в рамките на шест месеца - вариант, който Хиновски определи като по-реалистичен и по-безопасен.

Според него „Лукойл Нефтохим" е модерно и ефективно предприятие, което би било атрактивно за международен инвеститор.

Милен Керемедчиев заяви, че според него целта на измененията е именно продажба, а не дългосрочно управление на рафинерията от държавата. Той подчерта ключови разлики между германския и българския модел:

• В Германия особен управител действа в строго определен срок и под надзора на регулатора;
• Там не може да продава активи, докато в България тази възможност е изрично предвидена;
• В Германия санкционираното дружество може да обжалва действията на управителя, докато у нас това право е ограничено.

Керемедчиев предупреди, че България трябва да очаква международни арбитражни дела, а не санкции от Русия.

Експертите отбелязаха, че американските санкции вече оказват натиск върху банковата система. Една от големите български банки с международно участие е спряла работа с „Лукойл", а е възможно и други институции да направят същото. Това може да доведе до затруднения в плащанията, включително на ниво бензиностанции, поясниха те.

По думите на бившия заместник-министър на външните работи и икономиката интерес към придобиването на целия бизнес на „Лукойл" може да дойде от големи международни компании.