Казусът "Лукойл": Какво ще се промени, след като санкциите влязат в сила

/КРОСС/ Докъде стигна казусът "Лукойл" на фона на очакваните санкции, които влизат в сила на 21 ноември? Каква е ролята на особения управител и има ли яснота кой ще бъде той? Отговори на тези въпроси потърсиха в предаването „Твоят ден" по NOVA NEWS енергийният експерт Виктор Минчев и икономистът и финансов анализатор Преслав Райков.

"Факт е, че има наплив да се въведе този режим на специално управление с особен управител. Факт е и, че "Лукойл" се опитват всячески да разпродадат активите си. Те дори в сряда пуснаха молба към правителствота на САЩ за отсрочка", обясни Минчев. 

По думите му руската компания "малко или много, изпада в една шизофренна ситуация - тя самата иска отсрочка". „Това е интересно, защото те де факто изпадат в положение, в което може и да получат отсрочка от Вашингтон под предлог, че това е време, необходимо, за да намерят купувач за активите си, който е приемлив и за САЩ. А същевременно на местно ниво са в едно състезание кой ще бъде специалният управител и ще поеме бизнеса", обясни енергийният експерт. 

Райков подчерта, че в много краткосрочен план това, което ще търсят „Лукойл", въпреки тяхното съпротивление, е продължаване на ежедневното опериране на актива - било то чрез особен управител, през държавата или по някакъв друг начин. "Не мисля, че вариантът за поглъщане от друга санкционирана компания ще бъде работещ нито в краткосрочен, нито в дългосрочен план. По-скоро може да видим наистина някакъв вид отсрочка - да им се даде месец или малко повече, за да подберат по-подходящ кандидат, след като „Гънвор" беше отхвърлен", смята той. 

По думите му кандидати за активите на компанията има. "Според мен, това е по-работещият вариант, защото в противен случай влизаме в хипотезата, че оперативно ще има огромен хаос. Отделно въпросът е, че има още двама много сериозни кандидат-купувачи, които биха били одобрени от правителството на САЩ, и то много бързо", заяви Райков. 

"По принцип да, има вълна за национализация или привидна национализация във всички държави, в които „Лукойл" държи някакви активи. Начинът, по който се прави, е силно спорен и притеснителен във всяка демократична държава, където правото на частна собственост е основно право", подчерта Минчев. 

И допълни: "Като обикновен представител на бизнеса, ако на мен ми кажат, че ще въведат особен управител на моето дружество, бих бил силно притеснен от това. Отново ще кажа, че това е част от фундаменталното право на всяка демократична държава. Същевременно пък, ако наистина санкциите влязат ударно, това е единственият възможен начин да се спаси дружеството и да продължи да оперира". 

Съгласие с тази теза изрази и Райков. "Когато управляваш чужда собственост в държава, в която имаш бизнес и си инвестирал, да се въвежда национализация в такъв краткосрочен план е изключително лош сигнал. Това се е доказало във всяка страна, в която е било направено. Имало е такива случаи с много петролни рафинерии - дори с най-голямата петролна рафинерия в света имаше такъв случай, и той не свърши добре. Така че съм напълно съгласен, че намесата на държавата толкова директно в изземането и последващото поемане на контрол е изключително лошо и неработещо според мен", подчерта той.