Инфлацията след смяната на лева с евро

/КРОСС/ Преминаването в еврото мина по-гладко, отколкото можеше да бъде. Няма нищо шоково, по-скоро очаквани ефекти. Оттук нататък, ако искаме справедливи цени, трябва да има контрол и конкуренция, но не контрол на цената, а контрол на качеството на стоките и услугите, които ползваме. Това каза финансистът Левон Хампарцумян в предаването „Тази сутрин" по бТВ.

Инфлацията у нас расте в първия месец от новата година, показват данните на националната статистика. Месечната инфлация в страната е 0,6%, а стоките и услугите за година са поскъпнали с 3,5 на сто, сочат още данните.

„Светът е в инфлационна ситуация от доста време.  България е част от света, това се отразява", допълни Хампарцумян.

Лихвите по кредитите в България са на исторически ниско ниво, отбеляза той. „Не могат да останат бог знае колко време така, независимо от нещата, които се случват. Така че може да очакваме плавно повишение", смята Хампарцумян.

Главният икономист в Института по пазарна икономика Лъчезар Богданов обясни, че много малък процент от инфлацията се дължи на закръгляне на цените нагоре.

„Ние наблюдаваме процеси, които не са почнали януари месец. Виждаме, че при нетъргуемите услуги имаме сериозно поскъпване месеци наред, като започнем от ресторантите, заведенията, минем през личните услуги, фризьорски салони, козметични салони, зъболекарски услуги, дори платените лекарски прегледи и всички свързани медицински услуги. Всичко това отбелязва доста сериозно поскъпване", изброи той.

Една от причините за това поскъпване е липсата на конкуренция.

"Няма как да очакваме друго, когато имаме поне 6-7 години поред двуцифрено покачване на работните заплати в публичния сектор. Не говорим само за администрация - в целия обществен сектор, в цяла бюджетна сфера имаме 20% увеличение на разходите за персонал. Всички тези пари бюджетът е налял в заплати, бонуси и на хора, които работят в бюджетната сфера. 11% ръст на заплатата в частния сектор при тази инфлация 3,5%. Малко страни в Европейския съюз имат ръст на заплатите над 10%. Плюс бюджетни дефицити - изсипват се доста средства в поръчки, в компании, плюс кредитната експанзия на банките, ипотечни кредити, потребителски кредити, автолизинг, всичко това подсилва потреблението", обясни икономистът.