Лекари, пострадали от агресивни пациенти, отиват със стрес на работа

/КРОСС/Преди две години фелдшерката Галина Ярмин е нападната пред Спешния център във Враца от сина на 50-годишен пациент с инфаркт. Болният още не бил свален от линейката и екипът се борел за живота му, но въпреки усилията на медиците починал, съобщава БТВ.

„Налетя и ме удари два пъти с юмрук в главата, всичко стана толкова бързо, изплаших се, аз не очаквах такава реакция. Впоследствие от аутопсията се оказа, че пациентът, който почина, бил с инфаркт от три дни, така са го държали вкъщи, без да потърсят лекарска помощ, въпреки че болницата е на съвсем близко разстояние", каза Галина Ярмин. Фелдшерката лекувала последствията от нападението дълго време.

„Ей така ме удари с юмрук и аз инстинктивно се завъртях и ме удари още веднъж, вследствие на което бях с мозъчно сътресение, даже лежах в Александровска болница, една година пих лекарства и сега съм добре", разказа Галина. Младежът е осъден да заплати 1000 хиляда лева в полза на държавата. 16 години от живота на д-р Вълчев са преминали в ямболското спешно отделение. Най-драматичният случай в практиката му е на нощно дежурство преди три години. Чакалнята била пълна с пациенти, между тях - двама мъже, които напирали да влязат и счупили стъклото с юмрук.

"Слага крак на вратата и аз отново го моля - приятелю, бъди така добър, седни, изчакай. В момента, в който се завъртам - чувам чупене на стъкло и всички тези парченца от армираното стъкло се забиват в главата ми и в шията ми. Усещам как се стича кръв и тук всички...първото нещо, което направиха, сложиха един от тези столове, на които аз седнах, а тук се отвори една огромна дупка", спомня си д-р Валентин Вълчев от спешното отделение в Ямбол. Нападателите избягали. Дошла полиция, но по записите от камерите не ги разпознали. Делото срещу неизвестен извършител било прекратено. Младият лекар помни и как афектиран баща го заплашвал с нож.

"Бащата, един мъж около 120-130 кг, метър и 90, здрав физически мъж, вървеше плътно зад мен и думите му бяха - докторе, искам да стоиш до сина ми, защото имам нож", обясни доктор Вълчев. С годините пациентите ставали по-агресивни, а заплахите за саморазправа били ежедневие. Въпреки това лекарят не мисли за смяна на работното си място.

"Въпреки всичко, въпреки заплахите и пораженията, защото всеки от нас има поражения, физически или психически".