Къде и как се реализират хората с увреждания у нас - успешните примери

/КРОСС/ Деветият европейски форум за социално предприемачество се провежда от 29 септември до 4 октомври 2021 г., в Международен Панаир - Пловдив, палата 11.

Всички мероприятия се провеждат хибридно (на живо и чрез онлайн платформи), в престижни зали с организирано заснемане и онлайн предаване.

Социалната икономика всъщност е икономическа дейност, основана на стремежа към щастие и благополучие за много хора, а не толкова адресирана към печалба. Дейност, която представлява своеобразна алтернатива на икономически растеж, основан единствено на експлоатация на природни ресурси.

Темата коментира в "Нашият ден" г-жа Зорница Русинова, председател на икономическия и социален съвет.

"Социалното предприемачество е кауза, зад която се обединихме доста заинтересовани страни. Освен множеството социални предприятия - организации на хора с увреждания или такива, които наемат хора с увреждания - тема, която беше в полезрението на Икономическия и социален съвет години наред. 2018-2019 г., се стигна и до приемане на законодателството в нашата страна.

Важните теми от тук нататък за социалната икономика и предприемачество са - какво е необходимо да се направи. Без съмнение това са икономически субекти, които също са пострадали от Covid кризата. Може би те са много по-пострадали от останалите предприятия.

Защото част от работещите в тези предприятия са хора, които бяха изложени чисто здравословно и са в най-рисковите групи. Но и в повечето случаи това са малки предприятия, които много трудно се конкурират с останалите. При тях самото производство на стоки изисква много повече ресурси. Трудно се намира персонал.

Ключови са ангажиментите, които трябва да се поемат от страна на правителството и подкрепата, която могат да получат.

В очакване сме ЕК да обяви целенасочен план за действие, свързан със социалната икономика. И трябва да видим какви ще са проектите в национален план. Тези предприятия се нуждаят от финансиране, което да ги подкрепи в следващите няколко години, за да продължат да работят.

Но са необходими и доста повече инвестиции. Първо, те да могат плавно да минат през този преход на дигитализация, който виждаме.
Темата коментира в "Нашият ден" и Ванина Костадинова, директор на ОП „Социално предприятие за хора с увреждания - Пловдив". В него функционират три ателиета за шиене, керамика и стъклодувно и работят 30 служители с различни увреждания.
"Идеята на текстилното ателие е да покрива и задоволява нуждите на община Пловдив. Това е добър пример как възможностите на едно социално предприятие могат да бъдат включени в задоволяване на нуждите на общината. Хората, които работят в предприятието, имат постоянна заетост.

В керамичното ателие се произвеждат ръчно различни сувенири, които са емблематични за град Пловдив. Имаме чаши, халби, чинии, магнити, ключодържатели и др.

Последното ни ателие е стъклодувното. То беше реализирано по идея, която се роди в самото предприятие от служещите в него и с подкрепата на Община Пловдив. То няма аналог в България. В него се произвеждат старите играчки от стъкло, които са ръчно издухани и декорирани. При нас работи последният останал майстор в България по духано стъкло. Самият той е човек с увреждане. В момента обучава още пет човека с различни увреждания на изчезващия занаят. Ателието е много подходящо за хора с увреждания, защото почти всичко се извършва в седнало положение.

Ролята на Община Пловдив за оцеляване на предприятието

Общината реално инвестира постоянно в общинското предприятие, то е на бюджетна издръжка.