Мръсният въздух, който дишаме: Тиха заплаха за имунната система и причинител на алергии

/КРОСС/ Фините частици във въздуха повишават риска от алергии и хронични заболявания, заяви д-р Диана Христова

Замърсяването на въздуха е седмият най-голям рисков фактор за здравето в България, допринасящ значително за общата смъртност и тежестта на хроничните заболявания. Повишава се рискът от локални инфекции на дихателните пътища, особено при деца и възрастни с отслабена имунна защита и хронични респираторни заболявания като астма и хронична обструктивна белодробна болест.

"Основният проблем със замърсяването на въздуха днес са недоизгорелите дизелови частици. Това са газовете, които се отделят основно от двигателите с вътрешно горене -  тези с дизелово гориво и бензин. Дизеловите двигатели обаче отделят около 10 пъти по-голямо количество  вредни емисии", обясни в „Социална мрежа" по NOVA News  алергологът и имунолог д-р Диана Христова.

По думите ѝ когато тези газове са в атмосферата и ги вдишаме, те имат пряко дразнещо действие върху дихателните пътища. От друга страна, фините частици, които също се отделят основно от тези двигатели, представляват въглеродно ядро, върху което се „закачат" отново тези газове. "Когато те се залепят например за поленово зърно, това води до допълнителни процеси, които могат да бъдат свързани с освобождаването на по-малки частици от алергените в атмосферата. Така дори през зимния сезон, в който няма висока концентрация на съответния алерген, реалната експозиция може да се повиши", подчерта алергологът. 

И допълни, че се борим с все по-финни замърсители. Става въпрос за частици, които  имат размери, които им позволяват да достигнат директно до малките дихателни пътища. Така те могат да бъдат инициатор за имунен отговор, какъвто е алергията.

Доктор Христова обясни и кои са рисковите групи. Става въпрос за хората с хронични възпалителни заболявания, защото при тях вече има тлеещо възпаление и всеки допълнителен фактор, който засилва възпалителния отговор, може бързо да ги извади от ремисия. Това включва възрастните хора и малките деца.

"Пациентите през последните години с подобни алергични реакции се увеличават изключително много през последните години. Променя се и структурата на заболеваемостта. Това означава, че днес основните заболявания, с които се борим, са свързани с хронично персистиращо възпаление, автоимунитет, алергични заболявания и, за съжаление, неоплазми. Това са заболявания, свързани с дисрегулация на имунния отговор вследствие на прекомерно дразнене", посочи тя.

И даде съвет към родителите - при децата най-важното е да позволим на имунния отговор да се развие пълноценно. "Разнообразното хранене е ключов фактор за здрава имунна система, защото имунните клетки непрекъснато се обновяват и се нуждаят от качествен и достатъчен пластичен материал", посъветва алергологът. 

При установено хронично заболяване поддържащата терапия трябва да се прилага, дори когато детето или възрастният се чувстват добре. "В рисковите групи е важно да се прилага и предварителна специфична профилактика, включително ваксинации. Те са създадени именно за защита на тези групи и не бива да се страхуваме от тях. Съществува и по-неспецифичен подход - преди сезона могат да се прилагат имунни модулатори, които мобилизират клетките на вродения имунен отговор и ги подготвят за срещата с патогените", посочи лекарят.