Петко Каравелов пада от власт заради заем

/КРОСС/ По ирония на историята заемът през 1901 г. е предизвикан от строителството на пътища - тогава железопътни и превъоръжаване на българската армия. С изплащането, строителството и военната модернизация се занимават шест правителства - на Стефан Стамболов (1887-1994), Константин Стоилов (1894-1899), Димитър Греков (30 януари 1899 - 13 октомври 1899), Тодор Иванчов (1899 - 22 януари 1901), Рачо Петров (три месеца в началото на 1901 г.) и на Петко Каравелов (от 4 март до края на 1901 г. ).

По времето на Стамболов са теглени пет заема - два от английската банка на Джон Лъбок, с които държавата откупува жп линията Русе-Варна и започва строителството на първата държавна жп линия Цариброд-София-Вакарел-Белово, от Deutsche Bank, и от австрийската Länder Bank за общо 260 млн. лева. Линията Русе-Варна е откупена със заем 44,5 милиона златни лева - 6 милиона в брой и 38,5 милиона в държавни облигации, изплатими за 33 години. Построени са нови 360 км железопътни линии и са открити 80 фабрики, които обаче се задължават да произвеждат дадени количества стоки в определен регион. Заемът е обслужван, а от парите, отпуснати от Länder Bank, са останали невзети 16 млн. лв. през 1899 година. Обезпечението е с 2 милиона държавни облигации. От тях 875 хиляди са унищожени от австрийската банка през 1899 г., а с останалите това трябва да стане през 1900 година. Когато Константин Стоилов поема управлението след Ст. Стамболов през 1894 г., в хазната има 34 млн. лева. В края на управлението му те са само 4 милиона. Следващите правителства обаче продължават строителството на железопътни линии. А пари в хазната няма. През 1898 г. правителството на Стоилов тегли нов заем, за да строи линиите Перник-Радомир, София-Г. Оряховица-Каспичан и успоредна на Барон-Хиршовата жп линия Белово-Любимец.

На 7 и 8 декември 1898 г. в Народното събрание е прието искането на правителството за 5% заем от 290 млн. лв. за отдаване под наем на Компанията за експлоатация на Източните железници и жп линията Чирпан-Нова Загора. Европа обаче се противопоставя на нейното строителство, кабинетът на Стоилов пада, а концесионерите започват да си търсят парите и да съдят държавата за загуби. Оказва се, че километър железопътна линия у нас тогава струва 60 хил. златни лева -доста повече, отколкото в Европа.

Наследилото Стоилов правителство на Димитър Греков сключва заем с Българския синдикат в Париж в края на март 1899 г. за 260 млн. с 5% лихва и 89,5% емисия, което значи на всеки 100 лева да се получават 89,50, а 11,50 лв. да остават в банките. Самият Български синдикат пък не е нищо повече от обединение на двете големи банки, кредиторки на България, Banque de Paris et des Pays-Bas („Париба") и Deutsche Bank.

Водещата е Paribas, която стриктно държи страната ни да спазва точно правилата на световната заемна политика и в договорите определя какъв да е залогът срещу отпуснатите пари. Така страната ни като гаранция поставя приходи от данъци, от железопътните линии и пристанищата в Бургас и Варна, за строителството на които е теглило заем правителството на Стефан Стамболов, но все още не са довършени.

Със заема от 260 млн. лв. се финансират всички 6-процентни предишни заеми и се обръщат в 5-процентни, като логиката на българските тогавашни икономисти е, че след като това стане, България хем временно ще „изчисти" старите си заеми, хем срещу единия процент разлика ще получи пари. Предишните 6-процентни заеми са за общо 201 млн. лв. и в хазната като свежи пари от сложните икономически еквилибристики и добавки трябва да влязат 27,6 млн. лева. Предстоят обаче големи плащания на вноски по старите заеми и се оказва, че с 27,6 млн. лв. нищо не може да се свърши. Правителството на Константин Стоилов се е опитало да разсрочи изплащането на траншовете вместо за четири за десет години, но Paribas и Deutsche Bank са отказали.

Париж знае за финансовите трудности на България и оттам заявяват на тогавашния премиер Тодор Иванчов, че синдикатът няма да има нищо против, ако финансовият му министър влезе в преговори с Banque de Paris et des Pays-Bas и сключи нов заем. През септември 1899 година.

Синдикатът иска да преобразува Българската народна банка в анонимно дружество, като организира и френско-немски контрол над българските финанси, защото България е забавила плащанията си. В допълнение се предлага в това дружество българското правителство да участва с 50% капитали, променени впоследствие на 33 на сто. Този финансов крах е избягнат, след като за повече от седмица се спират всякакви плащания на касите на банката у нас. В нея само се внасят пари, които веднага се превеждат в Париж.

Когато на власт идва правителството на Петко Каравелов, държавната хазна е празна, а неотложните плащания по външния дълг застрашават финансовата стабилност на България. Правителството вече е получило предупреждение от Париж, че ако не плати поредния транш, не само кредиторите щели да дойдат насила да съберат вземанията си, но и България повече не може да разчита на кредити. Петко Каравелов започва преговори за нов заем от 120 млн. лева. Той се надява да го изплати за четири години. Като първа стъпка се минава в строг режим на икономии. Правителството си поставя за задача да събере около 40 млн. лв. данъци от 1901 г. и закъснели от предходни години. Увеличават се както броят, така и размерът на налозите. Въвежда се отмененият преди години десятък, нов данък за „земните произведения", а българинът плаща и заради това, че отглежда овце, кози и прасета. Ограничават се печалбите на търговци и индустриалци, в резултат на което зачестяват фалитите. Ограничава се търговията с най-необходимите стоки. Свиват се пенсиите и заплатите, като на министрите са намалени с 1/3. Дори и княз Фердинанд доброволно се отказва от 500 хил. лв. от годишната си цивилна листа. Според Търновската конституция тя е 600 хил. лв., но князът никога не е спазвал този „таван.

От повика за икономии най-пострадали се оказват държавните чиновници, които от май до октомври получават от 40 до 60 на сто от възнагражденията си, а две заплати въобще не получават. През есента правителството решава, че не само няма да им изплати дължимите възнаграждения, ами ще ги лиши и от заплатата за ноември. Последната надежда е, че годината ще е плодородна и ще се произведе много повече селскостопанска продукция, данъците от която също ще влязат в хазната. Логично нараства и броят на финансовите инспектори в цялата страна. Оказва се обаче че всички тези мерки не помагат - за транша по дълга са нужни 10 млн. лв., които липсват. България е на ръба на банкрута. Синдикатът в Париж пък решава да отпусне заема, но срещу въвеждане на монопол и бандероли върху българските тютюни, които се контролират от Париж, където трябва да отиват и печалбите от продажбите. Това е идея на Службата на френския делегат за наблюдение на обслужването на заемите, която е открита в София с усилията на двореца и външните министерства на България и Франция. Правителството на Петко Каравелов се съгласява и на това, само и само да не изпадне държавата във фалит. През септември 1901 г. външният министър Стоян Данев подписва предварителните условия на заема за 120 млн. лева.

В края на ноември той се обсъжда в Народното събрание. Пренията продължават близо две седмици. В гласуването на 11 декември от 165 депутати 79 са против, 76 са „за", ' шестима се въздържат, а четирима отсъстват. При обявяване на резултатите в залата се скандира: „Ура! Да живее България!". Като акт на достойнство, че предложението му не е прието, Петко Каравелов подава оставка. След преброяването става ясно, че против са гласували четирима депутати от неговата Демократическа партия, начело с Найчо Цанов.

Това е началото на разцеплението в партията. На министърпредседателския пост го наследява Стоян Данев
Той обаче има подкрепата само на 25 депутати, но е назначен с княжески указ и до края на годината в българския парламент се водят препирни дали според Търновската конституция може да управлява с княжеска благословия, но без подкрепата на парламента. Накрая се решава, че щом Фердинанд е повелил така, значи може.

На 7 юни 1902 г. Стоян Данев подписва заема, заради който Петко Каравелов подава оставка. Данев е министър-председател три пъти до 1903 г. и още веднъж през 1913 година.

***
Просветления на депутатската мисъл през 1901 г.
(правописът е запазен) „Много чудно нещо: образува се в България дружество, което искат да ни го представят, че е българско, а то се състои от чужденци и акциите ще се предават и парите ще внасят в Париж. Излиза като че Париж е станал български град." депутатът X. Филипов

„Странно впечатление ми прави обстоятелството, че тези банки, които днеска ни предлагат заем с тежки условия, същевременно, както туй писаха някои вестници, имали желание да учредят една своя Френско-българска банка, която да ни раздава пари: същите банки като ни налагат тежки условия, казват ни, че не могат на по-изгодни условия да ни дадат заем, защото както и министрите имаха смелостта да ни нарекат, били сме батакчичийска страна, а пък същите тези банки, когато въпросът не е за заем, а за Френско-българска банка, не казват, че България е батакчийска страна, а съвсем друго говорят."

пак X. Филипов
„Г-н Люцканов казва, че монополът ще повдигне нашата индустрия, защото, казва, чужденците са, които ще ни направят всичко. Ние досега, казва, нищо не сме направили и чужденците трябва да дойдат и да направят. Вярно е. Ако говорим така, аз пръв ще направя предложение да си вземем и по един чужденец министър."
социалистът Георги Кирков

„Казаха ни да намалим заплатите; казаха ни да увеличим някои данъци. Аз не съм против едното, нито против другото; обаче, аз ви заявявам отсега, че не е лесно току-тъй да се говори: намалете бюджета... Тези съкращения, които можехме да направим, ние ги направихме, ние дадохме доказателства за съкращения, но и намаленията имат своята граница."

министър М. Сарафов
„Нашият износ спадна почти наполовина, и вие самички, които живеете между народа, знаете, че последните години не бяха добри, бяха нещастни. От страната се изнасяха пари, без да можем да ги наваксаме с стойността на изнесени наши произведения."
пак М. Сарафов

Григор Николов
„Сега"