Вицепремиерът Зафиров: Българската държава спира да харчи безусловно пари за разселените лица от Украйна

/КРОСС/ Българската държава спира да харчи безусловно пари за разселените лица от Украйна и им дава реална възможност да се интегрират пълноценно на пазара на труда. Това заяви вицепремиерът и председател на НС на БСП Атанас Зафиров в отговор на въпрос от народния представител Биляна Иванова от БСП - Обединена левица относно новоприетата от Министерския съвет програма за хуманитарна подкрепа и интеграция на разселените лица от Украйна с предоставена временна закрила в Република България по време на блицконтрол в Народното събрание.

„Новата програма стъпва върху необходимите условия за тази интеграция - достъп до заетост, образование, социална подкрепа, така че разселените лица да имат възможност да живеят и най-вече да се трудят самостоятелно. Тя е насочена основно към това - да стимулира те да се включват в пазара на труда", уточни Зафиров.

Той подчерта, че това не е механизъм за раздаване на привилегии, а за временно, целево и регламентирано подпомагане на хора, които са избягали от военен конфликт. „Не става въпрос за преференции, а за хуманна и институционална отговорност. Търсен е ефект за по-ефективно управление на ресурсите и намаляване на социалното напрежение, както и за по-голяма самостоятелност на хората, които търсят не някакво облагодетелстване, а шанс да живеят достойно", посочи вицепремиерът.

Атанас Зафиров обясни, че по новата програма е предвидена еднократна хуманитарна подкрепа за настаняване в срок до 60 дни, като за рисковите групи - децата до 12 години, придружавани от един родител, бременните жени, хората с трайни увреждания, хората на 65-годишна възраст - настаняването остава за целия срок на временната закрила, след направена преценка за принадлежност към тези категории.

Въпрос към вицепремиера зададе и народният представител от БСП-ОЛ Илиян Йончев, който припомни, че вчера на първо гласуване се прие законопроектът на левицата, с който се предлага удължаване на срока за влизане в сила на приети още през 2012 година промени, касаещи общите устройствени планове (ОУП) на общините.

„Срокът за влизане в сила на тези промени бе 1 януари 2025 г. С оглед реалната невъзможност на голям брой общини да изпълнят изискванията, от БСП - Обединена левица предложихме този срок да бъде удължен с още две години - до 1 януари 2027 г. В тази връзка, каква ще бъде ролята на държавата в този процес и предвидено ли е общините, които към момента нямат разработени такива планове, да бъдат подкрепени по някакъв начин?", попита Йончев.

„Има пълен синхрон в работата на законодателната и изпълнителната власт и наистина работим с мерки, които са в реална помощ за всички български общини, независимо от партийното мнозинство в тях", потвърди Атанас Зафиров.

Той уточни, че общите устройствени планове са изключително важни, защото са предпоставка за растеж, за устойчиво развитие и подобряване качеството на живот на всички български граждани, като наличието им гарантира правилното формиране на устройствената политика, както и устойчивото развитие на общините.

„В Министерството на регионалното развитие са предвидени средства, с които общините да могат да наваксат забавянето и да получат финансиране конкретно за изработването на тези устройствени планове", обясни Зафиров. Той допълни, че преди дни министърът на регионалното развитие Иван Иванов е одобрил условията, по които общините могат да се възползват, за да завърши успешно този процес, като заделеният ресурс за това е в размер на малко над 2 млн. лв.