Законът за агрохранителната верига: Ще бъде ли защитено българското производство

/КРОСС/ От 14 юли фермери, преработватели и търговци могат да дават предложения по проекта за нов закон за веригата на доставки на земеделски продукти и храни. Целта на новата регулация е производителите на продукция да получават адекватна цена за труда си и да не продават произведеното от тях под себестойността му.

Добрите намерения обаче невинаги се случват или поне не на практика. Такъв ли е и този случай и какво четем в проекта на закона? В студиото на БНТ "Денят започва" Ивайло Гълъбов - председател на Управителния съвет на Съюза на птицевъдите в България, и инж. Димитър Зоров - председател на Асоцията на млекопреработвателите в България, коментираха основните и най-вече онези точки, които будят известни притеснения.

Когато са създадени условия за по-високи печалби в крайната част от веригата и това несправедливо разпределение се е получило, много трудно е да го изправиш, защото хората, които получават тези средства, не искат да се разделят и да бъде едно по-балансирано разпределение по цялата верига. Това е трудното, защото говорим и за мултинационални компании с много лобита. Аз помня в 2014 година госпожа Меркел при първото намерение и проблясъци за създаване на такава регулация или закон за урегулиране, тогава беше с премиера Борисов - така остро реагирал. Така че, когато занимават такива велики ръководители в света, значи има достатъчно голямо лоби. Ако кои са българските производители? Без да се обиждаме, ние сме много, много далече от такъв тип възможност за въздействие, коментира инж. Зоров защо вече трети кабинет прави опит да създаде регулация от подобен характер.

Има и друг проблем, за да се създаде трудно този закон, отбеляза Ивайло Гълъбов:

Повечето проблеми, които той засяга, са засегнати вече в други закони. Нещата започват да се припокриват, а в същото време не решава основния проблем. Целта, която си е поставило Министерството на земеделието със създаването на този законопроект, на практика е изключително важна за производителите, тъй като ние се борим да останем на българския пазар. Това не е тайна. Ако погледнем статистиката, тя сочи точно това - около 50% е вносът на пилешко месо. Ние произвеждаме 100 хиляди тона и толкова внасяме. Действително прясното, охладено пилешко месо по магазините е основно българско, но за индустрията основно се внася месо от ЕС и от трети страни бих казал."