Крум Зарков: Страшно много органи в България са с изтекъл мандат на дейност

/КРОСС/- Добър ден на Крум Зарков - служебен министър на правосъдието. Здравейте и добре дошли в студиото.
- Здравейте, благодаря ви.

- Г-н Зарков, преди няколко дни си поставихте задачите, върху които искате да се концентрирате за времето, за което работи служебният кабинет, и една от първите беше приемането на закони, които са важни, за да може да получи страната ни втория транш от Плана за възстановяване - 700 милиона лева. Кои от тези закони не търпят никакво отлагане, колко са тези закони? Говорим за 66 препоръки. Имаше по едно време 44 закона, сведохме ги до 22, 1 - внесен, 4 - написани. Моля ви да въведем някакъв ред.
- Да опитаме наистина, защото много неща се изговориха. Става дума за подготовката на законопроектите, защото приемането им зависи от Народното събрание. Но защо по тях трябва да се работи? В Плана много от тях, много от тези закони са заложени да бъдат приети до края на годината и това е условие, за да може да се стигне до втория транш плащания, за което вие споменахте. Сега по много от тях е работено, някои бяха стигнали дори до парламента, но не стигна време. Въпросът е ние - и това е задачата, която ни е поставена на нас като Министерство на правосъдието от премиер министъра и от президента, да направим така, че когато започне новото Народно събрание, а изборите, бидейки на 2 октомври, то ще започне седмицата след това, докато се конституира, ще започне да работи по програма...

- Отнема седмици, така е, да.
- Ще започне да работи по законодателната си дейност най-вероятно към края на октомври и началото на ноември при най-доброто стечение на обстоятелствата. Т.е. ще има много малко време, за да гласува необходимите поправки. И ние като Министерство на правосъдието сме се заели така, че да поставим на новите депутати на масата готови законопроекти. Естествено, крайното решение ще бъде тяхно.

- А това са законопроекти, които трябва изцяло сега да се напишат, или някои от тях са промени в отделни части от съществуващи вече закони?
- Те повечето са промени в съществуващи вече закони, но освен просто законопроекти, те съдържат дълбоки реформи. Това не са просто наименования, те са дълбоки реформи. Знаете, Планът за възстановяване и устойчивост имаше за цел и има за цел да подпомогне страните да преодолея ковидната ситуация, но не просто като се върнат назад, а като ги провокират да направят необходими реформи в две посоки. Едната посока е именно върховенството на закона, другата е т.нар. зелена посока. Но да се върнем към върховенството на закона. За България това е голям шанс, защото вие знаете, че по тази тема ние се въртим по кръг от немалко време и това ще послужи, за да се постигне все пак някакъв резултат. Моят предшественик Надежда Йорданова и нейният екип, а и преди това предишни служебни министри работеха така, че има закони, които са в различна степен на готовност. Някои важни, като например този, който определя механизма за търсене на отговорност от главния прокурор, са изпратени за становища на Венецианската комисия. Те ще се върнат, тези становища, и трябва да продължи работата. Други са на по-ранен етап и по тях ние сме се организирали така, че работата, която ангажира голям кръг институции, да не спира нито за секунда. В крайна сметка идеята е, че политическите сътресения не трябва да струват на България парите от Плана.

- Това, че имате опита на четири мандата в четири парламента, преди това сте работил и като сътрудник, и като юридически консултант към Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, помага ли ви заедно с експертите в Министерството да бъдете по-експедитивни в написването и оформянето на тези закони?
- Вие казахте четири мандата, но все пак три от тях бяха доста кратки.

- Три бяха кратки, да.
- Въпреки това, въпросът ви е много резонен. Действително опитът ми от Народното събрание, особено от Комисията по правните въпроси, ми помага сега да разпозная законопроектите, които са в по-добра степен на готовност от тези, които се нуждаят от още малко или повече работа. Още повече, че от мястото си в Народното събрание аз имах пряк поглед към работата на Министерството на правосъдието, знам какво могат хората там и знам какво мога да очаквам от тях, така че ние работим в атмосфера на взаимно познаване и доверие, бих могъл да кажа, и съм уверен в крайния резултат. Има закони, които действително подлежат на сериозен прочит преди да бъдат пуснати напред по процедурата.

- Споменахте преди малко и ролята, позицията и правомощията, които има главният прокурор. Ще бъдете ли третият поред правосъден министър, който ще внесе искане за предсрочно прекратяване мандата на главния прокурор?
- Това, което ще направя, ако има такива основания - да. Но от една страна, Висшият съдебен съвет (ВСС) остана същият. Предишното Народно събрание не успя за съжаление да излъчи нов състав на ВСС. В този ред на мисли, в този ВСС ми се струва, че е очевидно - главният прокурор има голямо доверие към него в членовете, мнозинството, защото има и критици, да бъдем честни. Това обаче, което ще направя по тази тема, което е далеч по-реалистично и мисля, че ще остави по-трайна следа, е, че работим много активно да се обърнем към Конституционния съд с един въпрос за тълкуване по отношение на едно от големите правомощия на главния прокурор, а именно осъществяването на надзор за законност, който ние считаме, че се тълкува от прокуратурата по много по-широк начин, отколкото е бил залегнал в главите на хората, които са написали Конституцията. Това наше искане за тълкуване към Конституционния съд според мен ще остави трайна следа и ще помогне за следващите действия, които да решат проблема с прекомерната власт, която осъществява главният прокурор.

- Кога планирате да формулирате въпроса и да сезирате и да потърсите за тълкувания Конституционния съд?
- Въпросът е много сериозен, работим много сериозно. Той трябва да мине през Министерски съвет, защото не Министерство на правосъдието, а Министерски съвет може да отправи такова искане. Работим много срочно и се надявам в началото на септември да бъде факт.

- Споменахте състава на ВСС и това, че 47-ят парламент не успя да си попълни своята квота от 11 членове. Мандатът на този състав на ВСС изтича на 3 октомври - понеделника след изборите на 2-ри. С какъв състав на ВСС ще работите после? Защото стана вече ясно, че изборите са на 2-ри, но докато видим как ще се случат събитията и дали ще има редовен кабинет, вие оставате с тези отговорности. Какво се прави в такава ситуация?
- Въпросът е много важен. Междувременно се надявам Конституционният съд да вземе решение по друго едно дело, което третира подобен казус, а именно изтеклият мандат на Инспектората към ВСС. Там Конституционният съд ще се произнесе какво се прави в такива случаи, дали остава съответният орган, докато се избере друг, или не. При всички случаи все пак ми се струва много важно да почерпим опит от неуспеха на 47-то Народно събрание по този въпрос. Действително Конституцията изисква по-голямо мнозинство, за да се изберат тези членове на ВСС, за да не са доминирани от една партия, това е логиката, но тя води до...

- Ама като виждаме как се развиват събитията, то по-лесно няма да става.
- Точно така. Затова мисля, че всички, които влязат в следващото народно събрание, трябва да влязат с разбирането, че когато Конституцията казва „На пет години правиш нещо", ти си длъжен да го направиш. Не се цупиш, не се фръцкаш, не казваш „Не ми харесва", не правиш процедурни трикове, а действително, колкото и да е трудно, търсиш начините и ангажираш процедурата колкото пъти трябва, за да се получи. Между другото, не е само ВСС. Един прост преглед показва, че страшно много органи в България са с изтекъл мандат на дейност и не са били подновени по една или друга конюнктурна причина. Тук е въпрос на отговорност на всички, в това число и на опозицията, която в тези случаи, когато се изисква квалифицирано мнозинство, има много сериозна роля. Така че тези въпроси ще бъдат на дневния ред до края на годината със сигурност.

- Какви промени, какви закони трябват, за да виждат хората ефективна борба с корупцията и наистина справедливост? Тази тема я коментираме във всичките ни студия, особено покрай ужасяващи инциденти като катастрофата на „Черни връх", когато нещата ескалират, всички сме потресени и след това постепенно, постепенно се появява една мъгла, всичко започва да се движи много бавно и ние не получаваме усещането, че ако някой е виновен, той търпи наказание.
- Разбира се, въпросът не е само до закони, тъй като и прилагането им е от ключова важност. Но доколкото ние отворихме законодателната тема и в качеството на законите има много какво да се подобри. И в качеството на наказателния закон, Наказателния кодекс има какво да се промени. Проблемът е, че много често тези промени стават без достатъчно обмисляне, малко с емоция, появи се терминът „наказателно-правен популизъм", когато излиза някой политик и казва „Тук ще увеличим наказанията, тук" - дава лесни отговори на сложни въпроси. Защо сложни? Защото престъпността е много сложен феномен с дълбоки корени, която има социални, и икономически аспекти и причини. И качествените ни наказателни закони се правят, когато вие имате достатъчно емпирични данни и достатъчно сериозен анализ. За съжаление, в България въпреки че криминологията има история, в последните години органът, който се занимаваше с нея, беше закрит. Затова и един от приоритетите в Министерството на правосъдието е отново да възстановим дейността на Съвет за криминологически изследвания, който да може действително на научна база да работи за по-качествен закон. Оттам нататък въпросът с корупцията поставя другия - за прословутия Закон за противодействие на корупцията и КПКОНПИ, въпрос, по които много се говореше, но в крайна сметка нищо кой знае какво не успя да бъде направено. И този Закон за противодействие на корупцията също ще е във фокуса на внимание. Един беше внесен, той получи доста сериозни критики от различни места, изучаваме критиките, ще го подобрим и ще го представим на вниманието ви отново.

- В края на този разговор - въпрос, който частично засегнахме. Имате вече професионална биография като депутат в няколко парламента. Очевадно обаче, сега вие няма да можете да бъдете кандидат за народен представител, защото сте член на служебното правителство, а и ваши колеги казаха, че това не дава възможност да помогнете на партията си по време на избори. Защо решихте да се откажете от депутатската работа, приемайки предложението да станете служебен министър, и как ще помогнете на партията си, без да нарушавате отговорността си, че трябва да сте равноотдалечени от всички - подготвяте избори?
- Г-жо Чешмеджиева, всички хора, които ме гледат на екран, и тези, които ме познават, знаят, че аз съм социалист. Член съм на БСП, бях такъв преди да стана служебен министър, ще бъда такъв, след като бъда, и струва ми се, че ако убедително си върша работата, това няма да навреди на партията, към която принадлежа, дори би помогнало повече, отколкото ако правя нещо друго. Колкото за депутатството и за народното представителство, аз изпитвам огромна благодарност към хората, които ме избраха няколко пъти за народен представител, никога няма да я забравя, но в този момент, когато се виждаха предизвикателствата, които са пред страната ни, и вярвайки, че имам какво да направя, именно за да преодолеем препятствията, за които говорим, не се поколебах нито за секунда.

- Много кратък отговор, моля ви, последен въпрос - защо е това поголовно сменяне на ръководни кадри навсякъде, в най-различни сфери? Май във вашето министерство най-малко се случва това, но ние всеки ден виждаме уволнения, нови назначения, по няколко на брой - защо?
- Аз не помня да е имало правителство в България - редовно или служебно, което да не е трябвало да отговаря на този въпрос и да не бъде обвинявано в реваншизъм. Не само в Министерството на правосъдието показахме дух на приемственост, и на много други места се показа, но действително се акцентира върху смените. Така че това е дебат, който всяко ново правителство минава по задължение. Той поставя по-големия въпрос - по принцип как се случват уволненията и назначенията в България на държавните служители и дали в крайна сметка не трябва да направим като цивилизованите държави, а именно конкурсно начало и стабилност на държавната служба.

Водещ: Благодаря ви за това интервю.

Източник: БНТ 1, "Още от деня"