"За" и "против" законопроекта за агрохранителната верига

/КРОСС/ Проектът цели да въведе регулации и справедливо разпределение на надценките по веригата от производители до крайни търговци

Проектът, който цели да въведе регулации и „справедливо разпределение" на надценките по веригата от производители до крайни търговци, предизвика спорове сред представители на различни сектори.

От една страна, производителите на растителни масла предупреждават за сериозни рискове за свободната пазарна икономика и за невъзможност да се прилагат подобни мерки в сектори, обвързани със световните пазари. От друга страна, млекопреработватели виждат в законопроекта необходим механизъм за защита на потребителите и посочват, че реално свободната конкуренция вече е нарушена от големите търговски вериги.

Ето какво казват двете страни в спора и какви аргументи изтъкват в защита на своите позиции.

Председателят на Сдружението на производителите на растителни масла Яни Янев е против законопроекта.

"Обстановката много наподобява на ситуацията преди две години - държавата се опита да регулира вноса на слънчоглед от Украйна. Има опасност за свободната пазарна икономика и конкуренция. Опитваме се да регулираме пазара чрез надценки и себестойности. В законопроекта е предвидена справедливо разпределение на добавената стойност по цялата търговска верига. Таван на надценките е приложим в някои сектори, но при зърнените култури и слънчогледа около 90% се изнася и там влияят международните цени. Продажната цена се формира от производствените разходи + 10% надценка. В някои сектори предложенията в законопроекта са тотално неприложими", коментира Янев.

Владислав Михайлов от Асоциация на млекопреработвателите смята законопроекта за добър.

"Няма закон, който да регулира обществени правоотношения, така че всички да са доволни. Законопроектът е резултат от граждански неподчинения, продължили 2 месеца и половина. Интересът на гражданите сериозно е нарушен. Законопроектът няма да наруши свободния пазар и конкуренция, това се е случило отдавна от големите търговски вериги. Там има дори картел, стоките са с около 50% оскъпяване. Държавата е длъжна да се намеси, въпрос на отговорност - да защитят гражданите в неравнопоставената ситуация. ДДС-то е ненормално високо, плащаме най-скъпите храни, а сме най-бедни в Европа", смята Михайлов.