В търсене на по-добра реализация млади учени стават занаятчии

/КРОСС/ В представите на повечето хора академикът е учен на достолепна възраст с множество публикации и признание в областта, в която работи. Не така стоят нещата в Италия. Там все повече млади специалисти, ориентирани към науката получават тази почетна титла. Някои от тях обаче вместо да продължават с научните дирения във времената на криза решават да сменят попрището, и да станат занаятчии. Те дялкат, режат, шият или секат. Често занаятчийството се оказва единственият им шанс да преживеят и припечелят повече средства. „Тази работа ми помогна да си върна свободата, защото аз мога да решавам какво да правя и какви неща да произвеждам", казва за „Дойче Веле" Даниела Манца, която се занимава с производство на чанти. 

Южно от столицата Рим живеят множество млади академици, които въпреки сериозното си университетско образование решават да се обърнат към занаятчийството. София Модена е една от тях. Тя е окачила старата си професия на пирона, за да потърси едно ново начало. Като специалист по информатика в миналото тя е създавала софтуер за най-различни банки. Днес работи като тъкачка, създавайки ръчно различни неща предназначени за платежоспособни клиенти. „Мнозина ме смятат за побъркана, как в тези модерни времена мога да се занимавам с това, и може би имат известно право, защото тъкането ти изяжда цялото време", споделя София. Според нея тъкането може да се определи като нещо смахнато, но тя го намира за магично. Клиентите и я откриват посредством дигиталните технологии. Това й позволява да съчетае знанията от университета с новото й поприще и традиционните за него занаятчийски техники. Това е концепция която е съвременна и ориентирана към бъдещето.

„Тъкането и информатиката имат и някои общи неща. Става дума за така наречената фаза на развитие на проектите. И при двете господства езикът на машините", смята тя. София почти не стои на едно място и много пътува в опит да създаде регионална мрежа от млади занаятчии. Това й позволява да обсъжда идеята си и с месни представители от политическите среди, които също осъзнават потенциала на учените занаятчии за икономиката в региона. "Нашето място е идеално да изпробваме нови идеи и да правим уникални неща. Но ако човек се концентрира само върху определен регион, ще е трудно да се развива. Трябва да се действа локално, но да се продава глобално", счита шоколатиерът Даниел Делорко. Той също е млад занаятчия, посветил се на нещо, което съвсем няма традиции в региона- производството на шоколад. Какаото което е основната му суровина доставя от Южна Америка. Решава да започне бизнеса си преди около две години. Преди да се захване с производството на шоколад за сладкарската индустрия, никой в Италия не е правил нещо подобно. Идеята взаимства след като изкарва един семестър в американски университет. Междувременно манифактурата му за производство на шоколад се развива толкова успешно, че и други фирми се опитват да копират неговата рецепта на успеха. „Естествено че могат да го правят, но тайната на успеха е, че човек трябва да инвестира много сили и да експериментира, разкрива Даниеле. Той започнал с две форми за шоколад, сега има стотици. Първите му съставки били два килограма шоколад и килограм подсладител. Днес преработва тонове от тях. И това по думите му е започнало от нищото. В екипа на Даниеле работят още трима души също завършили университет, но решили да тръгнат по пътя не на науката, а на производството. Така в Италия младите занаятчии все повече доказват, че с правилните идеи за бизнес човек може да намери не само добра, но и печеливша реализация.

Източник: Наука бг (по материали на „Дойче Веле")