Сериозни промени с парите ни от 1 януари 2024 година

/КРОСС/ Сериозни промени, свързани с парите ни, влизат в сила от 1 януари следващата година и те ще се отразят на редица плащания, които хората в България правят или получават.

Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица ще се повиши сериозно – от 780 лева се вдига на 933 лева от 1 януари. Толкова става и минималната работна заплата.

На базата на тези два показателя се пресмятат сумите, които могат да ви запорират от пенсията или заплата, здравната вноска за безработни и самоосигуяващи се, както и цената на месец стаж, който може да се купи за пенсия.

От следващата година се променя сумата, която подлежи на запор. С промени в ДОПК, които влязоха в сила от август тази година, се промени начинът за пресмятане на дохода на работещите, който може да се удържа на длъжници, които обаче имат неплатени публични задължения към хазната – например данъци, глоби, неправомерно получени суми и други, уточнява „Дарик“.

Към минималната заплата вече се прибавя допълнителна сума. Тя се получава като от средната брутна месечна заплата за страната се извади минималната заплата и получената сума се раздели на две.

Така например сега при средна работна заплата за третото тримесечие от 2000 лв. и минимална заплата от 780 лв., се получава 610 лева, които се прибавят към минималната работна заплата. Или несеквестируемата сума за длъжниците, които работят и получават трудово възнаграждение, става 1390 лева.

От 1 януари, ако приемем същата средна заплата за страната, но при 933 лева минимална заплата, защитената от запор сума става 1466,50 лева.

Тази промяна обаче не важи при запор за длъжници по частни вземания по Гражданския процесуален кодекс, тоест задължения към ЧСИ. В този случай сумата, върху която не може да се правят запори, остава размерът на минималната работна заплата или от следващата година – 933 лева.

Според последните данни на НОИ защитени от запор ще са над 76% от пенсионерите.

Ако пенсионер или работещ получават на месец между минималната работна заплата, или 933 лева от 1 януари, и двукратния й размер – 1866 лева, то на него му се правят удръжки в размер на една трета от дохода, ако няма деца, и една четвърт, ако има такива, които издържа.

Например, ако пенсионер или работещ получава 1200 лева заплата или пенсия, се приспада минималната заплата за страната, или 933 лева, и остава сумата от 267 лева.

Ако няма деца, от нея се удържа една трета, или близо 89 лева, а ако има деца – една четвърт, или 66,75 лева.
При доход между двойния размер на минималната заплата и четворния й размер, то длъжникът ще се раздели с половината от сумата над минималната заплата, ако има деца, които издържа, или с една трета, ако няма.