Спор за минималната заплата: Какъв е профилът на най-ниско платените работници у нас?

/КРОСС/ Определянето на минималната работна заплата и профилът на хората, които я получават, продължават да бъдат тема на дискусия между социалните партньори. „Синдикатите не могат да приемат замразяване на доходите на работниците и служителите", това коментира конфедералният секретар на КТ „Подкрепа" Валери Апостолов в ефира на „Здравей, България" по NOVA. От своя страна Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал в България заяви, че „темата за минималната работна заплата у нас е преекспонирана до истерия".

Според Велев в големите световни икономики минимално възнаграждение получават от 1 до 5% от хората, докато в България този дял по статистика е 18%, а по данни на НАП и НОИ достига от една трета до 40 процента. „Минимална работна заплата трябва да получават за малко време, при това неквалифицираните, без образование хора, мързеливите, без трудови навици", допълни той. По думите му, когато се вдигне много летвата, пирамидата на доходите се сплесква и това демотивира хората да повишават квалификацията си.

Това категорично е обида към българските работници и служители", отговори Валери Апостолов по повод твърденията за профила на работещите на минимална заплата. Той припомни, че при влизането на България в Европейския съюз през 2007 г. минималното възнаграждение е било 92 евро, което е представлявало 14% от средното за Европа. „Бизнесът влезе в клуба, а работниците и служителите останаха в антрето, обясни Апостолов и пресметна, че ако доходите са нараствали с предлаганите от работодателите темпове през годините, днес минималната заплата е щяла да бъде около 300 евро.

Васил Велев отбеляза, че по съотношение на минималната към средната заплата и към брутния вътрешен продукт на глава от населението, страната ни е номер едно в ЕС. Относно критериите за новия механизъм, той бе категоричен, че „минималната работна заплата не е социална помощ".

Синдикатите обаче настояват в новата формула задължително да влязат покупателната способност и издръжката на живот, така че работниците да не загубят своя доход. Затова от КТ „Подкрепа" са предложили през оставащите месеци да се изработи механизъм, чрез който държавата и социалните партньори да се обединят около число, което да бъде „икономически обосновано веднъж и втори път социално приемливо".