Окончателно приеха новия механизъм за минималната работна заплата

/КРОСС/ На второ четене промените получиха подкрепата на 123 депутати от управляващото мнозинство

Парламентът окончателно одобри новия механизъм, по който ще се определя минималната работна заплата в България. Промените в Кодекса на труда бяха приети на второ четене след няколкочасови дебати в пленарната зала.

Законопроектът беше внесен от Министерския съвет на 10 септември и премина на първо четене на 18 септември. При окончателното гласуване промените получиха подкрепата на 123 депутати от управляващото мнозинство на „Прогресивна България".

Против гласуваха 48 народни представители - 16 от ГЕРБ-СДС, 13 от ДПС, двама от „Демократична България", седем от „Продължаваме промяната" и 10 от „Възраждане". Други 12 депутати от ДБ се въздържаха.

Четири основни критерия за размера на МРЗ

Според окончателно приетите текстове минималната заплата за следващата година ще трябва да бъде определяна до 15 август на текущата.

При изчисляването ѝ ще бъдат вземани предвид четири основни показателя - покупателната способност на минималната заплата, включително разходите за издръжка на живот, общото равнище и разпределението на заплатите в страната, темпът на нарастване на възнагражденията и дългосрочните нива на производителността на труда.

На всеки три години ще се извършва и оценка дали размерът на минималната заплата е адекватен. За нея ще се използват две референтни стойности - 60% от брутната медианна заплата и размерът на издръжката на живот.

Конкретната процедура за определяне на МРЗ ще бъде разписана с наредба на Министерския съвет. Тя ще регламентира както начина на изчисляване и оценяване на минималното възнаграждение, така и консултациите със синдикатите и представителните организации на работодателите.

Възможни са по-високи минимални заплати по браншове

Промените позволяват чрез колективни трудови договори да бъдат договаряни минимални възнаграждения над определеното за страната ниво. Това ще може да става както на отраслово, така и на браншово равнище.

За първи път в закона се въвежда и изрична дефиниция на минималната работна заплата. Тя се определя като най-ниското основно месечно трудово възнаграждение за отработено време или според изработеното.

Националният статистически институт получава девет месеца, за да разработи методика за определяне на издръжката на живот. В същия срок председателят на НСИ трябва да утвърди начина, по който тези данни ще бъдат изчислявани и публикувани.

Отхвърлиха алтернативните предложения

Мнозинството не подкрепи предложенията на ГЕРБ-СДС, ДПС и „Продължаваме промяната" за промени в механизма. Сред тях беше оценката за адекватност на МРЗ да се извършва на всеки две вместо на три години и при нея да бъдат включени допълнителни показатели, свързани със заетостта и секторните и регионалните различия.

От ПП настояха и през 2027 г. да остане формула, според която минималната заплата да бъде 50% от средната брутна работна заплата за определен 12-месечен период. Предложението не беше прието. „За" него гласуваха 46 депутати - 16 от ГЕРБ-СДС, 13 от ДПС, седем от ПП и 10 от „Възраждане". Против бяха 123 народни представители - 122 от „Прогресивна България" и един от ГЕРБ-СДС. Нямаше въздържали се, а депутатите от „Демократична България" не участваха в това гласуване.

Източник: БГНЕС