65% от домакинствата в България живеят с доходи под нивото за издръжка

/КРОСС/ Доходът на 65 процента от домакинствата у нас не достига за тяхната издръжка, сочат последните данни на КНСБ за четвъртото тримесечие на 2020 година. Цели 16% е дефицитът на едно четиричленно семейство, за да си покрие месечните сметки. Според синдиката България е на последно място по минималната работна заплата в ЕС.

Моника Димитрова е майка на две деца, работи в русенската администрацията. Заедно със съпруга си получават 2000 лева месечно. Голяма част от парите им обаче отиват за сметките, които излизат около 400 лева на месец.

"Ограничаваме се за отопление. От дрехи пестим, защото сега толкова много неизвестности има около коронавируса, но децата няма как да ги ограничим, защото те растат", казва Моника.

Според КНСБ всяко шесто домакинство от 10 у нас живее с общ доход на 1 лице под необходимите средства, а близо 1 милион и 600 хиляди българи получават доходи от 363 лв., колкото е линията на бедността.

Според КНСБ България продължава да бъде на дъното на класацията по заплащане за труд, като средната заплата на час у нас е 2.40 евро, а средноевропейската 13.20 евро или разлика от 5 пъти.

"Минималната работна заплата е най-ниската в сравнение с всички държави-членки на ЕС и това е поради факта, че имаме ниски нива на минималната работна заплата, през годините назад имаше период, в който беше задържана 3 г. на едни и същи нива. Сега имаме един догонващ ефект от ръст на работната заплата, който се отчита през последните 2 години, но въпреки това, ако изчислим нетната минимална работна заплата, ако двама родители работят на минимална работна заплата и получават допълнителни добавки за деца около 90 лв., то техният общ доход е около 1036 лв. или покрива едва 41% от необходимата издръжка за живот", заяви Вили Иванова от КНСБ.

Работодателите не се съгласиха с изчисленията.

"Точно в един момент, когото всички сме в шок, ужас и паника покрай пандемията, срива на Брутния вътрешен продукт, изведнъж някой ни съобщава, че сме много лоши и трябва отново да се поправим. Тенденцията е устойчива на нарастване на заплатата, друг е въпросът, че нашите възможности имат някакви граници", заяви Теодор Дечев - директор „Индустриални политики" в АИКБ.

Според КНСБ поскъпването на издръжката на живот се дължи и на продължаващото плавно нарастване, средно с 3%, на хранителните стоки - хлебни изделия, олио и захар, както и увеличението на цените при комуналните услуги, образованието и спортните занимания в свободно време.

Затварянето на цели отрасли от икономиката заради пандемията и последвалата загуба на работни места също влияят върху увеличаващата се издръжка на живот.

Задълбочава се и регионалното неравенство в заплащането, което продължава да поляризира доходите и социалните неравенства, като в 9 от 28 области работна заплата е под 75% от средната за страната.