Проф. Христина Вучева: Историческото решение за минимална работна заплата

/КРОСС/ На 17 юни 2020 г. Националният съвет за тристранно сътрудничество приема обща нова идея за минимална работна заплата. Ръководителите на НСТС нарекоха това решение историческо.

Според Димитър Манолов, от „Подкрепа", ще има обща за страната минимална работна заплата, както и такава по дейности и професии. Според другия синдикат - няма да има друга, освен минимална работна заплата по дейности и професии. От изказването на министъра на труда Деница Сачева също се разбира, че обща или както тя се изрази, универсална минимална работна заплата няма да има. Както обикновено, не се разбра дали съществува мнение на академичните среди. В досегашните дискусии, които продължаваха години, те не са участвали. Странно е, но никой не пита за тяхното мнение. Дискусията протича като синдикатите искат увеличаване на минималната заплата всяка година, работодателите не приемат това. Те настояваха, в предходните години, минималната заплата да се утвърждава по райони. Това не беше прието досега и е добре, че сега не се поставя като проблем.

Общата за страната минимална заплата за 2020 г. е 610 лв. За 2021 г. е обявена 650 лв. Считаше се, че това е минималният разход, който е необходим да извърши всеки, който се труди, за да поддържа физическото си съществуване. Ще обърнем внимание, че минималната работна заплата в най-богатата европейска страна Люксембург е 2000 евро на месец.

На практика както е известно, работната заплата се определя от работодателя в диалог с този, който ще изпълнява някаква дейност. Много фактори влияят при тези диалози, обобщавани с думите пазар на труда. Няма официални данни каква е числеността на заетите през годините, които получават минимална работна заплата. Не са известни и изследвания, които да са направени от синдикати за установяване на броя и секторите, в които се прилага минималната работна заплата, като измерител на фактическата изплатена за периода работна заплата.

В повечето европейски страни се утвърждава обща минимална работна заплата. Няма данни да се умува за някаква промяна на този подход. Новият комисар на ЕС по въпросите на социалната политика преди време опита да постави за дискусия проблема за общата за ЕС минимална работна заплата. Това не се възприе нито от една страна и дискусията засега не е продължена. По подобен начин всяка година във Франция се поставя проблемът за социалния дъмпинг, изразяващ се в ниските разходи за труд на някои европейски страни.

Новият подход на нашите участници в тристранния диалог е подчинен на практически съображения. След като имаме определени минимални прагове по дейности и професии, които се използват при осигурителните вноски, защо да не ги наречем минимална работна заплата и да опростим в технически план работата.

Този подход е оправдан от гледище на предприятията и на това, което е пряко свързано с разходите за труд, които работодателите плащат.

Наличието на минимална работна заплата е част от всичко това, което обществото е свикнало да прави с оглед да внесе успокоение, че защитава хората на наемния труд от възможни най-лоши прояви на борбата за снижаване на разходи и нарастване на печалби. Има многобройни други форми за прокарване интересите на тези, които притежават богатството на съответните страни и имат решаващо мнение при определяне на разходи, които са значими за работодателите. Така, инструментът минимална работна заплата остана в ЕС като нещо, на което държат основно синдикатите в отделните страни, така и някои от европейските висши чиновници и евродепутати.

Ако се премине у нас към новата идея за диференцирана минимална работна заплата реално, тя ще се използва така, както досега се използваше минималният осигурителен доход. Това, което работодателят решава да плати като работна заплата зависи преди всичко от условията за бизнес, от стопанската конюнктура и от всичко, което наричаме обобщено пазар на труда.

При очаквания спад на БВП за 2021 г. няма как да се разчита на успех при натиск за увеличаване на работната заплата чрез размера на минималната работна заплата. При очертаващия се спад на производството, работодателите лесно ще задържат растежа на своите разходи за труд. Това е приемливо за всички, защото в противен случай ще нарасне процентът на безработните от една страна и от друга - очакваната криза ще попълва непрекъснато редиците на тези, които търсят работа. При тези условия разговорите за договаряна на конкретния размер на минималната работна заплата по дейности и професии ще бъдат трудни и за синдикати, и за работодатели.

Важният въпрос от гледище на обществото е доколко новата организация ще ограничи интереса от измами при начисляване на осигуровките за социални плащания. Една от най-разпространените форми за избягване на плащания на осигуровки досега беше използването на размера на минималната работна заплата за изплащане на фактическата работна заплата. Евентуалното доплащане по отделни работници се осъществяваше като съответният собственик на тези предприятия изтегляше парите от банката и ги отчиташе като касова наличност, а на практика ги плащаше извън официалния ред. Така се появиха милионите наличност по Касата на предприятията - нещо, което НАП започна да анализира със закъснение от около 2-3 години и все още не е успяла да премахне този начин на измама. Въпросът е дали новият подход ще ограничи използването на подобен подход. Може да се очаква, че след като минималната работна заплата няма да е обща за страната, а диференцирана по дейности - много вероятно е това да улесни прилагането на досегашната форма - фактическите заплати съвпадат с минималните.

При тези условия може да се препоръча на НАП да намери начин да спре огромните наличности по балансите на предприятията по счетоводната сметка „Каса". Известно е, че това се прави основно в малки и дребни по мащаби фирми. Едно от препятствията досега към подобен подход, беше въведеният по нашето законодателство задължителен финансов одит с по-ниски прагове за задължителност в сравнение с европейските. Това трябва да имат предвид работодателите, когато предлагат малките предприятия да се освободят от това изискване.

--

Христина Вучева е доктор по икономика и професор по финанси. Тя е бивш министър на финансите в първото служебно правителство /1994-1995 г./. Анализът е написан специално за Агенция БГНЕС.