Трябва ли възнагражденията в публичния сектор да са обществено достояние

/КРОСС/ Трябва ли възнагражденията в публичния сектор да са обществено достояние? Мнения по темата в „Твоят ден" по NOVA NEWS сблъскаха политологът от Българския институт за правни инициативи Теодор Славев и председателят на Синдикат на административните служители в КТ „Подкрепа" Кремена Атанасова. 

Според Атанасова по този въпрос няма две мнения. "В цялото обществоима не просто проблем, а сериозен проблем. Не само по отношение на възнагражденията, а по отношение на разходването на публичния ресурс като цяло. Темата за това дали заплатите в публичния сектор, както и допълнителните възнаграждения на тези, които ги получават, трябва да бъдат публични - се завихря. КТ „Подкрепа" подкрепя подобно решение", подчерта тя. 

И припомни, че синдикатите са предложили  размерът на заплатите в бюджетния сектор да бъде обществено достояние както по сектори, така и по длъжности. Отделно всяко доплащане към заплатите също да бъде публично оповестявано. 

"Очевидно, след като нямаме такъв регистър и заплатите все още не са публични, резултатът от това решение не е налице.  Разбира се, това зависи основно от законодателната и изпълнителната власт. Но има редица държави, които поддържат подобни регистри", изтъкна Атанасова. 

Според нея подобен регистър би се отразил най-благоприятно именно на държавните служители - "особено на онези, които получават ниски заплати, но въпреки това често биват обвинявани, че са „хрантутници" и че получават огромни бонуси".

Славеев коментира въпроса с така наречената „Таблица №1", в която са записани заплатите във Висшия съдебен съвет. "Тя се крие, първо защото не е официално публикувана. Това е матрицата, чрез която Висшият съдебен съвет ежегодно определя заплатите в съдебната власт на всички нива - районно, окръжно, апелативно и върховно. В закона са определени само минималните и максималните нива на възнагражденията - например за съдии, прокурори и следователи на районно ниво и за магистрати на върховно ниво. Това е уредено в Закона за съдебната власт. Всичко останало се определя вътрешно", обясни той механизма за определяне на заплатите в съдебната система. 

И допълни, че в таблицата са базовите заплати. Към тях има добавки за прослужено време, различни бонуси и други възнаграждения. "Проблемът е, че когато излезе информация, че членове на ВСС получават над 20 000 лева месечно, те възразиха, че това не били заплати, а възнаграждения. И тук започва едно тълкуване на понятията", подчерта той. 

На въпрос каква е разликата между заплата и възнаграждение той обясни: "Повечето хора възприемат възнаграждението като заплата. Но се оказва, че има основно възнаграждение и множество допълнителни плащания - за участие в проекти, комисии и други дейности. Подобна е ситуацията и в Народното събрание, където има допълнителни възнаграждения за участие в комисии". 

Той заяви, че бил скандализиран да научи, че членовете на Централната избирателна комисия получават бонуси след всеки проведен избор - за това, че са провели избори, което по същество е основната им работа. "По около 8 000 лева за всеки избор. А напоследък изборите бяха много. Сега четирима членове от стария състав на ЦИК се пенсионират. За тях ще бъдат изплатени значителни обезщетения - над 600 00 лева, което е между седем и десет заплати, в зависимост от прослуженото време", обясни Славеев.