Балет „Арабеск” с премиера на „Тъй рече Заратустра” на 24 март

Хореограф на представлението е Мила Искренова. Тя влиза в диалог с гениалното произведение на Фридрих Ницше. Нейната хореография е интуитивно и артистично отражение на най-известната творба на немския философ, освобождаващо го от натрупаните във времето манипулативни и спекулативни тълкувания. Езикът на Ницше, неведнъж сравняван с музика, вдъхновява много гениални музиканти, един от които е Рихард Щраус.

„Тъй рече Заратустра” ще се спре върху основните етапи, през които преминава развитието на търсещия дух на мъдреца Заратустра: търпението, борбата, и невинността. Спектакълът се подчинява на музикалната структура, като всеки от епизодите развива различен визуален принцип. Танцьорите пътуват през осем последователни нива като едно колективно тяло, което преминава през различни състояния и образи, отразяващи по съвременен начин идеите на Заратустра.

Интересен е работният процес по спектакъла. На принципа на отворените репетиции, чрез дискусии и активни анализи на процеса на създаването на хореографската творба се включват студенти-танцьори от НБУ и студенти-теоретици културолози от СУ. Този подход е полезен със своята изследователска и експериментална насоченост за всички участници.

Сценографското решение на Нина Пашова се определя от принципа на контраста между светлината и мрака. Сцените ще се разгръщат в дълбочина от аванс, сцената към дъното като стъпала, през които преминава странстващият и търсещ човешки дух, който преодолява различни препятствия и предизвикателства, за да достигне и да се слее със светлината.

В програмата е включен още един спектакъл на Мила Искренова – „Пресичане на пространството 2”. Той изследва подсъзнателните нива на сексуалността, тайнството на привличането, отблъскването, желанието и самотата. Представя срещата на различни чувствени пространства във въображаеми ситуации. „Илюминациите на несъзнаваното” се превръщат в сюрреална игра, в страстно потъване в сенчестите нива на съзнанието, довеждайки ги до артистична игра.

Музиката на Асен Аврамов и Георги Арнаудов конструира различни звукови пространства, прехвърляйки границите между контрастни състояния и образи. Дискретната визуална среда, в която танцьорите телесно „огъват” пространството, е дело на Цветанка Петкова Стойнова.