Заразителна ли е свободата?

Арабският свят обхваща почти 25 държави с 360 милиона души и нещата, които свързват ливанските граждани и гражданите на Катар или Мароко, не са много. И културните различия са огромни, и състоянието на отделните арабски страни е различно.

За Йордания, например, е ясно, че страната не е свободна, извършват се изтезания, а този, който се усъмни в легитимността на кралството, бързо се озовава в затвора. Но пък политическата система е по-отворена от сирийската. Дори и най-голямата ислямистка опозиционна групировка не се бори за смяна на режима, а настоява само за реформи.

"Арабска пролет"?

И за Сирия е съмнително дали ще стане втори Тунис или Египет. Това, което засилва позициите на президента Башар ал Асад и дава частица легитимност на режима му, е ясното отношение към Израел. Асад е готов за мир, но само при условие, че Сирия си получи обратно Голанските възвишения. Дотогава Асад ще подкрепя тези, които оказват съпротива на Израел.

Хосни Мубарак от своя страна прави едва ли не обща политика с Израел и затвори един и половина милиона палестинци в ивицата Газа. Асад е в унисон с общественото мнение в арабския свят, а Мубарак бива наричан "ционист" и "агент на ЦРУ".

Ценностите, заради които излязоха на улицата хората в Тунис и Египет, са общовалидни. Става въпрос за достойнство, социална справедливост и възможност за участие в обществения живот. Всеки арабин разбира това веднага и няма начин да не бъде вдъхновен от кадрите, идващи от Тунис или Кайро. Всеки арабин започва да прави сравнения и да се пита: какво е положението в моята страна?

Високата цена на гробната тишина

Старият закостенял арабски ред се поставя под въпрос и тези, които десетилетия наред не са давали на народите си заслуженото, са изложени на натиск. Надеждата е всеки държавен лидер в Аман, Дамаск, Алжир и другите столици да е разбрал посланието. А фактът, че сравнението с доминото не пасва навсякъде, не бива да го изкушава да се изправя срещу бурята. Да се надяваме, че и Западът ще научи нещо. Стабилността може да е заслужаваща си цел, но гробната тишина е твърде висока цена за нея.

/ЦГ/