Права ли беше БСП да остава в опозиция?

/КРОСС/Коментар на Александър Симов, в. "Дума"

Пореден (по-скоро втори) глас в БСП тези дни изказа идеята, че оставането в опозиция е било грешка. Носител на това мнение този път беше Ангел Найденов, който мотивира своята позиция с това, че във времена на реформи и криза е необходимо политическо съгласие. Според него дори е бил възможен трипартиен кабинет между ГЕРБ, БСП и АБВ.

Нека да оставим настрани носителя на посланието, защото в случая е важна самата идея, а не конкретният изразител. Въпросът за това дали левицата трябваше да участва в тази власт е много важен за лявото светоусещане у нас. Дали БСП трябваше да се съгласява да участва в правителство, доминирано от дясна партия, и да рискува да пресече онези 12 червени линии, които начерта като обещание пред своите избиратели? Ако днес левицата беше във властта, цената за това щеше да е поредната порция изоставени обещания. Преговорите на ГЕРБ бяха театър, защото те отидоха на тях със свои 16 точки, около които извиваха ръце, а не се появиха пълни с разбиране и желание за изслушване. С други думи, ако БСП искаше да участва в правителството, тя трябваше да изостави своите принципи и да приеме принципите на друг. Щеше ли да бъде нормално това?
Вероятно причината за слабите резултати на БСП са безкрайните изборни бойни полета, пълни с обещания, които не са изпълнявали. Левите избиратели не наказват БСП, защото БСП не е в състояние да прави компромиси, а защото не я виждат като достатъчно лява. В този смисъл оставането в опозиция беше единственият смислен ход, който може да подсигури бъдеще, а участието във властта щеше да е самоубийствено, нелепо и тъжно.

В изразените мнения за включване в кабинета прави впечатление друг парадокс - те са изказвани от едва ли не дисидентска позиция, а тези, които ги поднасят, вероятно се чувстват като пророци, които изговарят откровения. Доста е странно. БСП обсъди на пленум своето отношение към преговорите и участието във властта и на този пленум нито един от днешните "опозиционери" не взе думата, за да развие насрещна визия за поведение. Нали това трябва да е мястото, където може да се изкажат всички позиции и гледни точки, за да може колективното ръководство на партията да прецени най-добре? Размятането на аргументация в полза на участие в кабинета от страниците на вестниците е политическият еквивалент на приятелския огън и от него не само няма да има никаква полза, но той ще бъде използван от знайни и незнайни шамани, за да се правят на пророци и гадатели за процесите в БСП.

Няма нищо дисидентско в идеята за колаборация с носителите на дясна политика. Истината е, че подобни позиции действат във вреда не толкова на БСП като партия, колкото на левите симпатизанти, за които става трудно да се ориентират по някаква автентична стойност. Защото Найденов в своите изявления сатанизира олевяването - все едно да си радикално ляв автоматично те отдалечава от Европа. Нека да го каже на избирателите си, тези ударени от десния преход хора, които от години търсят изход от това безмилостно състояние на държавата. Ако те го разберат - добре. Но ако не поискат да го разберат, какво правим тогава?