Епископ Тихон: Липсата на национална доктрина е нашата слабост и проблем

Споменахте конфликта Атака - мюсюлманите. Не бива да се затварят очите пред това, че някой ползвайки толерантността пренавива бурмата, унищожава нещо особено важно в нашето общество, а именно толерантността. Защото, ако хората смятат, че толерантността, която дават на другите е злоупотребена и никой не им разрешава да кажат: „вижте какво, от тук до тук сме съгласни, ама от тук нататък вече не става," те се чувстват принудени, изнудени и не искат да са толерантни. Не че желая да обвиня някого. Но когато проявяваме лицемерие и нямаме ясна и категорична визия какво искаме, какво сме и какво искаме да бъдем, не можем да проявяваме толерантност и към другите. Атака си присвоява правото да сложи онази мярка, която ние за съжаление като общество не сме я формулирали и показали. Нека сме наясно: нито Атака е обществото или християнството, нито пък Догановата партия е обществото или мюсюлманството.

По отношение на джамията: Знам от баща ми и той от дядо ми, който е познавал Кемал Ататюрк, като военно аташе в София, че когато е трябвало да се направи градоустройствения план на София, много църкви и джамии са били разрушени. Когато е станало въпрос за „Баня Башъ" от Турция са казали: „ако вие я разрушите, ние ще разрушим църквата „Св. Стефан" в Истанбул.". Тогава обаче реакцията на българската страна е била следната: „След като вие не давате да бият камбаните на „Свети Стефан", вие няма да викате от минарето". Никога не е викано от минарето на „Баня Башъ" след Освобождението, пък и, доколкото ми е известно, в цяла България.

Аз като председател на църковната настоятелство на храм-паметник „ Св.Александър Невски" нямам документ, че този храм е наш, а мюсюлманите, какъв документ имат да го ползват? Кой го е дал и на какво основание? Поставил ли е някакви условия? И тогава, след като джамията се счита за държавно имущество, след оттеглянето на Османската империя този, който го владее трябва да каже: „ Оттук нямате право да викате. Или, хайде на големи празници може". На второ място, от „Баня Башъ" би трябвало, само толкова да се вика , че да може и най-отдалечено живеещия вярващ мюсюлманин да чуе. Това не е проповед, това е призоваване за молитва. Е, искам да знам колко мюсюлмани живеят наоколо, че са поставили тези високоговорители. Тях ги чуват християните, пък и евреите. Те действително не са задължителни според учението им.

В същото време Атака затяга редиците на своите екстремисти с посочване на това несъответствие, а разни буйни глави от мюсюлманите пък смятат, че трябвало да покажат твърдост, защото били заплашени. Въобще, двете страни са като скачени съдове.

Считам, че трябва да има една всенародна инициатива, колкото и да е трудно това и да се надпреварваме кой да бъде по-внимателен, по-учтив и по-уважаващ другия. В Казанлък, откъдето е баба ми, турците, когато са идвали на гости на прадядо ми са започвали да говорят на български, но дядо ми им е отговарял на турски и им е казвал: „В моя дом вие сте гости и от уважение ще говорим на вашия език" . Когато прадядо ми е отивал на гости на съседите, започвал на турски, но турчинът го приветствал винаги на български език. Турците са горд народ и няма да се оставят да бъдат повече уважавани отколкото те уважават.

Това е един от пропуските на нашата църква, че досега не е търсила активен контакт с тях. И аз лично не ги познавам. Познавам арменския свещеник, католическия, но тях не. Друго е, когато гледаш някой човек очи в очи, когато си поговорил с него за роднините, пил си чай с него. Тогава нито той, нито ти, можеш да ги правиш всички тези провокации, машинации и т.н. Когато мюсюлманите са се молели в двора на джамията, защото нямало места и хората са минавали и са си казвали: „Гледай сега какво правят", тогава е трябвало да кажат: „Извинявайте, нямаше място вътре" . Тях обаче ги събират нарочно и в двора, а това не бива да става.

Ако няма някаква определена форма и мярка на толеранс, на отклонение от нормата, тогава се изпуска главният механизъм за съхраняване на обществено-социалния мир, в каквато и да е форма. Като християнин трябва да мога да понеса болката от нарушаване на моите норми, когато е абсолютно необходимо на малцинствата, но те пък не бива да приемат тази ми готовност с радост, че ми причиняват болка.

То е толерантно, но цветята бяха израз на съжаление за случилото се, което обаче не бе посрещнато така както би ми се искало. Никой не благодари за цветята, а се приеха като потвърждение на собствената правота. Толерантността не издържа, изтънява, когато е въз основа на гузна съвест. Никой няма право да вади каквито и да било дивиденти от страданията на хората. Същото се отнася и за Възродителния процес.

Не обществото, българското, го направи, а една диктатура и то чрез служителите си на ДС от турски произход.

Аз искам в една обществена политика да има яснота и когато политиците казват, че Българската православна църква не си върши работата да учи народа на морал, тогава имам следващия въпрос: „А вие приемате ли ни като върховната морална институция, която може да каже това е морално, това не е морално?". Как аз ще бъда учител, когато друг ще ми спуска програмата и ще ми казва какво е морално и какво не е морално. Като кажеш в България морал, се разбира какво става под юргана, това е най-важното - кой с кого, защо - развинтена и почти перверзна фантазия. Най-ужасяващият за мен факт е, че хората не знаят, че трябва да имат лично достойнство, че трябва да пазят това си лично достойнство. Това е един ужасяващ факт за нашето общество. Преди много години бях изпъден от България, майка ми ме посрещна в Германия и още първата седмица тръгваме към сестра ми в Швеция. Спираме на един паркинг и влизаме в една тоалетна, вътре наслагали три-четири пакета с тоалетна хартия. Само който има човешко достойнство и пази името си, един такъв народ можеш да му оставиш тоалетната хартия там, защото той ще се срамува да я открадне. Ще си каже: „Аз може да съм последния бедняк и простак, ама да взема да открадна тоалетна хартия..." Какво искаме да правим ние в нашето общество, да апелираме към хората да искат да си имат човешкото достойнство, да го пазят и да пазят достойнството на другите. Това е в пряка връзка с толерантността - пазиш достойнството на другия, но трябва ясно и категорично да му покажеш мястото, защото той трябва да знае къде е мястото му. Турците сега ми разправят, че били граждани на България, ами вижте какво - вие сте наследници на онези, които след Руско-турската война са останали тук доброволно, знаейки, че това е християнска, православна България. Обикновено се говори за това, че България е една секуларна държава и нямам право да я определям като християнска или православна. Това обаче не е точно така, защото държавата е потърсила границите си по границите на епархиите, които са били очертани от Българската екзархия и понеже не всички епархии са били в Княжество България и Източна Румелия, екзархът е останал в Цариград. Границите на България са очертани от Българската екзархия. Въпреки приказките, че "Свободата не искала екзарх, а искала Караджата", българите търсят този път. Духовниците, които тогава са били подчинени на Цариградската патриаршия престъпват фактически закона и канона в името на една по-висша национална цел, която те обявяват и за Богоугодна. Т.е., този народ да прояви това - свободата да се развива по православно. Това е един съюз между народ и църква. Църквата казва: ние ще се отделим от Цариградската патриаршия и ще ви водим, обаче ние не можем да ви водим, ако вие не стоите зад нас. След Освобождението първото Народно събрание екзарх Антим го председателства и делегати са митрополитите с неговите делегати свещеници и миряни Те не са поискали тогава да вземат политическата власт, нито са взели политически дивиденти, нито са се опитвали да влияят политически в партийно политическото управление на държавата. Сега обаче ние забравяме това и гледаме на църквата като на някакъв активен борец против нещо си. Трябвало да я защитаваме и уважаваме заради нейните заслуги в миналото. Нищо подобно! Заслугите й в миналото са едно и почитта за него всъщност не носи нищо. Аз съм жив човек и искам да покажа на всички вас едно: че Българската православна църква макар да е в твърде различен от онова време вид, православието и църквата и вярата са един шанс за българския народ.

Не бива да се оставяме да бъдем разделени, защото не се явяваме като една монолитна обществена единица. Имало било турци, моля ви, нека има турци, ама българите са си българи. Вие сте си останали в онези времена, никой не ви е гонил, преследвал, убивал, никой не ви е клал както Баташкото клане, живеете при нас, ама си давайте сметка, че живеете с бившите си роби, които сега вече не са такива. Имало е такива, като този, комуто не е пасвало, продал си на времето чифлика Врана на царя и си е отишъл човека. Сега, като си останал тук, не можеш да започнеш като албанците в Косово: „ама ние сега ще се размножаваме, искаме права" или „ей дръжте се прилично, защото това може да има лоши последици и ако говорите за гражданска война току-виж, че сте я получили". Ние имаме достатъчно прости хора, които ще се хванат на тази работа. Но бедата е в това, че всички тези неща се използват партийно-политически. Трябва да има повече обществено ангажирани хора, които да не се кипрят всяка сутрин по телевизията, крайно време е да се търсят онези, които правят жестове и могат да работят за един социален мир и морално въздигане самочувствието на българския народ.

Хайде да Ви питам: Защо аз трябва да ви считам за равна на себе си? Защото Дядо Боже ми е казал, че всички са равни по чест и по достойнство. „Единият съм го направил толкова малък, другият толкова висок, на теб съм ти дал малко ум в главата, ама то е за да вършиш ти малко работа, но другият е толкова в очите Ми, колкото ти и не си въобразявай, че си нещо повече." Само на тази база, само този, който вярва в Бога може да има почтено и искрено отношение - демократично. Кой ще има куража да каже, „а бе за каква демократичност ще ми говориш ти с тези мангали там, купуват ги за едно кебапче, ще ми говориш за демократичност, я остави тази пасмина, нали." Нямат куража, а всички го мислят, всички го знаят и аз го знам. Винаги си дърпам юздите и си викам, е пък така е, така казва Този от горе и аз съм длъжен да се съобразявам с това, защото, който не се съобразява, след това поколенията плащат данък.