Браншовици с искане да бъдат подкрепени фирмите за преработка на дървесина

/КРОСС/ Браншовата камара на дървообработващата и мебелна промишленост внесе в земеделското министерство и министерството на икономиката искане да бъдат подкрепени и фирмите, извършващи първична преработка на дървесина, защото те се оказаха извън критериите за допустимост на кандидати по мерките за подпомагане за преодоляване последствията от пандемията COVID-19, прилагани в рамките на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност" 2014 г.- 2020 г. Това каза председателят на камарата Галин Господинов.

„Тези фирми се оказаха извън критериите за допустимост за кандидатстване по мерките 60/40. Беше прието, че те ще участват по програмата за „Развитие на селските райони", но в проекта на тази програма те отново не са заложени. Искаме да бъдат включени поне в Програмата за Развитие на селските райони, защото те останаха в сянка и не можаха изобщо да бъдат подпомогнати", настоя Господинов. Той каза, че от критериите зависи какъв процент от бранша ще може да се включи. По думите на председателя на Камарата доста фирми временно са затворили по време на пандемията. „Те са еднолични търговци и се надяват, че впоследствие биха могли да започнат. Не говорим за фалиране напълно, защото по-малко компаниите са тези, които нямат кредити. Когато нямаш кредит към банка не е толкова страшно да спреш, но когато имаш, фалитът става сигурен", коментира той и добави, че едва 15% от сектора се е възползвал от мярката 60/40, тъй като за онези, които са нямали никакви приходи, тя е била неизползваема, но въпреки това са благодарни, че държавата е дала и тази антикризисна мярка.

Господинов се върна в началото на кризата и разкри, че този период от годината е бил изключително стресов за бранша. „На 70-75% от компаниите поръчки им бяха отказани, което е логично, защото когато има такава ситуация, се запазват най-неотложните разходи и всички останали се махат. Сега вече се наблюдава бавно възстановяване. Повечето от компаниите започват наново да работят и се опитват да влязат в нормални граници", обяви той и добави, че вече и европейският пазар се раздвижва, а за него работи голяма част от нашите компании. Той изрази надежда, че до края на годината браншът ще успее да влезе в обемите, в които е бил към края на миналата година, когато компаниите като цяло са били добре натоварени с поръчки. Попитан докъде са стигнали усилията им за внасяне на законопроект за борба с нелоялната конкуренция в сектора, председателят на Камарата обясни, че от 3-4 години се борят той да влезе в парламентарните комисии, но засега безуспешно. „Много пъти се опитвахме да го анонсираме и презентираме пред народни представители, тъй като те имат инициативата да вкарват законопроекти", заяви той и каза, че всички одобряват предложението им, но никой не се наема да внесе текстовете. Според него в настоящата ситуация не може да се очаква някой да се занимае с темата.

„Държавата няма нужда да прави кой знае какво. Трябва да приеме този законопроект, който ще делегира права ние да се саморегулираме. От една страна това ще отпадне като тежест за тях, а от друга ние много добре познаваме сектора и може да се саморегулираме. Със Законопроекта се създава регистър на мебелното производство, като в него членуването е доброволно, но тези които не членуват, имат право само да реставрират, боядисват и да възстановяват мебели. Ако фирма иска да произвежда, трябва да се регистрира в този регистър. Там има изисквания какво трябва да притежава една компания, за да може да произвежда, и по този начин, когато вече всички не са в този регистър, нямат право да произвеждат изобщо, дори и за себе си", обясни председателят и добави, че сега няма как „Икономическа полиция" и НАП да осъществят контрол върху човек, който сглобява мебели в гаража си с търговска цел.

По негови изчисления делът на, работещите в сивия сектор е 30%, който ощетява и държавата, и данъкоплатците, защото въпросните „производители", които често са служители на мебелни и дървообработващи фирми, не плащат данъци.