Да се родиш в първите дни на 2012

Коментар на Яница Маринова

Родихме се в новата година! Напъхаме всичко в коледните чорапи и нахлузихме новите одежди. И както каза, президентът Първанов в  новогодишната си реч: „И ний сме дали нещо на света”. Вярно, дадохме му нещо на този свят да ни помни с изпълнения от стачки, протести, недоволства, с успехи и загуби. Сега ще гледаме с усмивка на новото. Пък, то новото е заложено вътре в самите нас! Важно  е да се обичаме. По своему. Другото се постига! Заразата се предава по хапков път. И повече по течен. Защото такова наливане, като това по празниците, няма.

Ние в БГ сме чувствителни чеда. И като такива ни обзема чувство за вина. Че не съумяхме да си поискаме. А впрочем то държавата ни мрази ,,искащите”, не тачи много талантливите. Защото талантът трудно вирее в тез географски ширини. Там, дет „парица е царица”..

Мнозина си размениха първата новогодишна целувка далеко. Зад граница. И в тях живее нашенското, но в други условия. Явно на наша почва могат да оцелеят само безчувствените. Тези, които при първи петли се събуждат с мисията за Далаверата. Кой, както може. ,,Пламни, пламни ти в нас любов, народна”...И пламнахме..С колите си. С душите си. Вече е модерно да горят коли. Да се режат гуми. Да се вика. Да няма търпение. А говорим за всевишна толерантност.

Голямото село се изпразни предколедно и се завърна новогодишно. С големите дисаги. В които сме скътали от провинциалисткото „да бъде”.Понабутали по някоя петдесетачка от родата сме смели във вземането си на първото за тази година такси. Иначе се возим в градски лукс. Но, ей сега някак си можем да си го позволим. Защото носим от любовта на селото с нас.

Да си вземеш жълта кола в ден като вчерашният си е цяло риалити изпълнение. Един инспектор наставлява дузина коли. И още толкова чакащи пътници. Разменят се приятни слова и поздрави по всякакви родствени линии. Студът не е пречка! Нали има хармония. В ръкомахането. Нека са ни честити първите стъпки. Прохождането. Сурвакането.

Народ - мравуняк. Добре дошла нова, 2012 г.! Дано само през нея не бъдем като празничната тв програма в новогодишната нощ. Разпиляна. И незнаеща какво иска. Постигне! Докато се мятаме от клон – песен, в клон - базик... Зъб ме заболя! Тиха нощ, свята нощ!

Нямам снимка да обрисувам. Аз едва сега се раждам!