Превенцията на затлъстяването започва в детството - Първите резултати идват след 10 години

/КРОСС/ Кръгла маса "Ефективни политики за превенция и управление на затлъстяването"

Предлагат създаването на подкомисия по проблемите на затлъстяването към парламентарната Комисия по здравеопазването 

Днес, 08.10.2026 г., в сградата на Народното събрание се проведе кръгла маса на тема „Ефективни политики за превенция и управление на затлъстяването". Форумът се организира от Коалиция срещу затлъстяването „Здраве под натиск", под патронажа на председателя на 52-то Народно събрание г-жа Михаела Доцова и събра представители на институциите, медицинската и научната общност, пациентски и граждански организации.

Кръглата маса постави във фокус необходимостта от последователни политики за превенция и управление на затлъстяването и утвърждаването му като национален приоритет в областта на общественото здраве. Бяха разгледани комплексното въздействие на заболяването, неговите социално-икономически измерения и възможностите за ефективни здравни политики при детското затлъстяване. Беше представен и Планът за ускорени действия за спиране на затлъстяването на Световната здравна организация.

В борбата със затлъстяването е необходимо да има последователност и приемственост на ниво законодателна, изпълнителна и местна власт. В този процес структурите на гражданското общество също имат водеща роля като посочват проблеми и подпомагат формирането на конкретни политики. Това заяви председателят на Народното събрание Михаела Доцова при откриването на кръглата маса. Тя допълни, че затлъстяването е проблем, който няма политически цвят и е необходимо да се търсят начини за неговото решаване като се отчита мнението на всички заинтересовани страни.

Председателят на Комисията по здравеопазването проф. д-р Костадин Ангелов каза: „Затлъстяването е тиха световна пандемия, тъй като почти всеки трети гражданин на света е с наднормено тегло. В България този проблем е също много сериозен, защото всяко трето дете в училище е с наднормено тегло. Затлъстяването е причина и за над 200 други заболявания." По думите му тази статистика доказва нуждата от въвеждането на отделна национална програма, свързана с проблема затлъстяване, както и национални политики за здравното образование, включително с въвеждане на отделен предмет по здравно образование в училище. Той дори предложи към парламентарната комисия по здравеопазването да се създаде подкомисия за затлъстяването. „Проблемът със заседналия начин на живот изисква да положим усилия да подготвим нашите деца да имат здравна култура", каза проф. Ангелов. 

Министърът на здравеопазването Катя Ивкова също отчете значимостта на проблема със затлъстяването, като припомни, че през тази година Министерски съвет прие Национална програма за превенция на хроничните незаразни болести до 2030 г., в която са предвидени конкретни мерки. Тя бе категорична, че е важно здравното образование сред децата да започне от ранна детска възраст и да обхваща както храненето, така и физическата активност. „Комбинацията правилен хранителен режим и достатъчна двигателна активност са първите неща, на които трябва да научим децата си. Така ще имаме и адекватна борба със затлъстяването", каза министър Ивкова. 

Гергана Паси, председател на Коалиция срещу затлъстяването „Здраве под натиск" подчерта, че провеждането на кръглата маса е следваща стъпка в усилията на Коалицията и Народното събрание за поставяне на затлъстяването сред националните приоритети. „Отговорността не може да бъде прехвърляна върху отделния човек. Средата, достъпът до здравословен избор, ранната подкрепа и здравните услуги формират реалните възможности за здраве. Ефективната политика трябва ясно да посочва кой отговаря, какво се изпълнява, в какъв срок, с какъв ресурс и как измерваме ефекта", каза тя и добави: „Необходим е нов обществен разказ: затлъстяването е заболяване, което може да бъде предотвратявано и управлявано, а хората заслужават уважение, подкрепа и достъп до доказана грижа."

Чл.-кор. проф. Цветалина Танкова, началник на Клиника по диабетология в УСБАЛЕ „Акад. Иван Пенчев" ЕАД, София, член на Борда на Европейската асоциация за изучаване на диабета, представи глобалните тенденции при затлъстяването. В страните с високи доходи се наблюдава забавяне и дори лек спад в разпространението му и това важи особено при децата. В страните с ниски и средни доходи тенденцията е към бързо нарастване в разпространението на затлъстяването, което е тревожна здравна тенденция. Именно затова препоръките на медицинската общност за ефективен контрол на затлъстяването са за въвеждане на специфично насочени политики, адаптирани към локалния контекст, а не универсални глобални подходи. По отношение на здравните последици от затлъстяването специалистът акцентира върху факта, че то се свързва с повече от 229 заболявания, засягащи всички органи и медицински специалности, което говори за необходимост от мултидисциплинарен подход към заболяването. 

Особено внимание беше отделено на детското затлъстяване. Проф. Виолета Йотова, началник на направление „Педиатрия" в УМБАЛ „Св. Марина" - Варна, председател на Комитета по образование и специализации към Европейското дружество по детска ендокринология, акцентира върху необходимостта превенцията да започва още в най-ранна възраст, тъй като затлъстяването не може да се „израсте". От 55% до 80% от засегнатите деца остават с наднормено тегло през целия си живот, а отслабналите са с метаболитни и сърдечно-съдови последици. По думите на проф. Йотова превенцията е необходимо да започва рано и да включва подкрепа за кърменето и адекватното хранене, здравословна училищна среда и достъп до движение и спорт. „Успехът ще дойде с години на многопластови промени и постепенна смяна на нагласите в обществото. Първите резултати от превенцията можем да очакваме най-рано след 10 години. Затова тя ще бъде ефективна, само ако започне от децата", заключи тя. 

Икономистът и член на Управителния съвет на Коалицията Аркади Шарков представи социално-икономическите измерения на затлъстяването. Между 2,9 и 3,4 млн. пълнолетни българи са с индекс на телесна маса над 25, което представлява повече от половината от пълнолетното население. Общественият финансов разход, свързан със затлъстяването и последиците от него, достига 767 млн. евро годишно, а загубата на благосъстояние се оценява на 6,4 млрд. евро, или 5,5% от БВП. Икономистът подчерта необходимостта при оценката на политиките да се отчита не само прекият разход за здравната система, но и отражението върху работоспособността, отсъствията, преждевременната заболеваемост и социалните неравенства. 

Нела Вампорова, ръководител на офиса на Световната здравна организация в България, представи Плана за ускорени действия на СЗО за спиране на затлъстяването. По думите й международният подход поставя акцент върху системната промяна, националната отговорност и измеримия резултат. Един от основните практически принципи е вместо широк набор от общи намерения да бъдат избрани ограничен брой въздействащи и изпълними интервенции, всяка от които да има конкретен план за прилагане, показатели за измерване и механизъм за отчетност.

Основен акцент в изказването на Мария Димитрова, директор и член на Управителния съвет на Фондация „Григор Димитров", бе върху това, че здравословният начин на живот и дисциплината изграждат шампиони. 

Участниците в кръглата маса се обединиха около необходимостта политиките да бъдат основани на разбирането за затлъстяването като хронично комплексно заболяване. Устойчивата промяна изисква ясно лидерство, сътрудничество между институциите и активно участие на научната, медицинската, пациентската и гражданската общност.